Решение № 1768 от 23.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1768 гр. Варна, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110202537 по описа за 2022 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от К. С. С. против Електронен фиш серия К № 5876179 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска процесният електронен фиш да бъде отменен поради противоречие на същия с материалния закон. Въззивникът твърди, че с договор за отдаване под наем на посоченото в електронния фиш МПС е предоставил автомобила на лицето Ю.М., гражданин на Израел, с лична карта № 35648127, издадена от Израел на 15.03.2022 г. Навеждат се доводи, че въпреки указания му срок, в който има възможност да уведоми наказващия орган относно лицето, извършило нарушението и да представи копие на свидетелството му за управление на МПС, с уведомлението в посочения смисъл не става ясно как и по какъв начин може да представи данни за лице, което не е български гражданин. Твърди, че в електронния фиш липсва указание пред кой орган може да обжалва същия, с което е нарушено правото му на защита.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е 1 по делото писмено становище от юк Л.-А., в което се сочи, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП.

Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 5876179 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за това, че на 22.04.2022 г. в 20.48 ч. в гр. Варна, по бул. Васил Левски с посока на движение към бул. Княз Борис І, до бл. 60 на жк Чайка е управлявал л. а.

Форд Фокус 1.6 ДИ с ДК№ Е 5479 НА със скорост от 79 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч.

След като е установено, че автомобилът е собственост на въззивника, на последния е съставен и връчен процесния фиш, като е указано, че 14-дневен срок може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок не е постъпила декларация от собственика в посочения смисъл.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното 2 средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР- Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.

Видно от датата на извършване на нарушението – 22.04.2022 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, съотв. същите са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 82 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена измерена скорост от 79 км/ч.

От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство – стационарно преносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1 /СПУКС/, което е одобрен тип средство за измерване и на което е извършена метрологична проверка на 10.11.2021 г. със срок на валидност 1 г.

/видно от представения с АНП протокол за проверка/.

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 3

1/2014 г. на ВАС.

Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол № 120С511/22.04.2022 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 20.00 до 22.00 ч., в рамките на който е извършено и процесното нарушение.

Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство, местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и последното статично изображение/ видеозапис.

С оглед на изложеното, съдът намира, че безспорно установено е по делото, че на процесната дата, час и място, с л. а. Форд Фокус 1.6 ДИ с рег. № Е 5479 НА е извършено описаното в електронния фиш нарушение.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за незаконосъобразност на електронния фиш, предвид ограничаване правото му на защита. В съдържанието на същия е ясно указана възможността в 14-дневен срок същият да представи писмена декларация, в която да посочи данните на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, в случай, че водач не е бил собственика, както и да представи копие на свидетелството за управление на водача. Съгласно разпоредбата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В нормата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП е предвидено, че в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, собственикът на съответното превозно средство, с което е извършено нарушението заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Анализът на цитираните норми, сочи, че законът предвижда оборима презумпция, че административното нарушение, което е установено неприсъствено е извършено от неговия собственик, като посочената презумпция е възможно да бъде оборена с представяне на посочената в нормата на чл. 189 ал.5 информация от самия собственик.

Последният може да се възползва от уредената в закона възможност в предвидения 14дневен срок, след което се преклудира правото му да оспорва авторството на деянието.

В настоящия случай, въззивникът не е посочил уважителна причина, възпрепятствала го да депозира декларация, съдържаща данните на лицето, на което твърди, че е предоставил собственото си превозно средство на датата на извършване на нарушението и които данни е посочил подробно във въззивната жалба, с оглед на които са се приеме, че са били налице основания за възстановяване на посочения срок.

4

Несъстоятелни са доводите, че електронният фиш не е съдържал указание по какъв начин да представи данните на лице, което е чужд гражданин. Това е така, доколкото указанието в електронния фиш е общо и ясно формулирано, съотв. същото съдържа недвусмислена информация, че изискваните от собственика документи , касаещи водача на превозното средство се отнасят, както до български, така и до чужди граждани. След като въззивникът е посочил данните на лицето, което твърди, че е управлявало процесното превозно средство във въззивната жалба, същият е имал възможност да стори това и в писмена декларация пред административно-наказващия орган и като не се е възползвал от тази възможност в указания му срок, правото му в този смисъл е преклудирано. Обратното, би довело до признаване на възможността собствениците да злоупотребяват с правото, предвидено в нормата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП.