Определение № 579 от 09.09.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. София, 09.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001000757 по описа за 2021 година

Настоящото производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1, вр. с чл.130 от ГПК.

Въззивното производство под горния номер на делото е образувано по две въззивни жалби против решение №260578 от 06.04.2021г. на СГС, ТО, VI-3 състав, постановено по т.д.№ 1076/2020 год. – на ищеца в първата инстанция „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД и от синдика на ответника „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ - А.Г. М., които са депозирали и две частни жалби против горното решение в частта му, с която е върната исковата молба по главните искове и е прекратено производството в тази му част.

Предмет на настоящото производство са постъпилите две частни жалби от ищеца „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД и от синдика на ответното дружество „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /Н/ - А.Г. М. /служебно конституиран като съищец/ против горното решение, имащо характер на определение, в частта, с която е върната като недопустима исковата молба вх.№52569 от 12.06.2020 г. на „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД срещу ответниците „Стърлинг Пропъртис България“- ЕООД /н/ и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон се Акинти Периусия“, с която са предявени главни искове по чл.26,ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.620,ал.5 ТЗ – за нищожност на Раздел 2.1, б.“а“ и по чл.26, ал.1, пр. първо, второ и трето от ЗЗД, във вр. с чл.620, ал.5 ТЗ и за прогласяване нищожност на Раздел 3.1, б.“ b“ от Рамково споразумение от 30.09.2015 г.

И в двете частни жалби са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на решението в прекратителната му част, имаща характер на определение.

1

По частната жалба на „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД /л.47/ е постъпил отговор от „Продеа Инвестмънтс“ /краткото наименование на втория ответник/ с изложени подробни доводи за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на прекратителната част на решението, имаща характер на определение.

По частната жалба на А.М. – синдик на „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ са постъпили два отговора.

В своя отговор на жалбата на синдика „УЕСТ СОЛЮШЪН“ЕООД заявява, че поддържа изцяло изложените от синдика доводи и се присъединява към тях и моли съда да уважи тази въззивна жалба като напълно основателна.

В отговора на „Продеа Инвестмънтс“ /„ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“/ са изложени подробни доводи за неоснователност на частната жалба на синдика срещу определението за връщане на исковата молба по предявения главен иск с молба за потвърждаването му като правилно.

По делото е постъпила и частна жалба от „Продеа Инвестмънтс“ /„ПРОДЕА АНОНИМИ

ЕТЕРИЯ

ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ

ПЕРИУСИЯ“/ против Определение №262914 от 28.05.2021 г., с което съдът е оставил без уважение искането на това дружество за изменение на решението от 06.04.2021 г. в частта за разноските. Тази частна жалба обаче в случая не е предмет на частното производство, в което ще бъдат разгледани единствено частните жалби против решението, имащо характер на определение, с което е върната частично исковата молба по предявените главни искове за нищожност, описани по-горе.

При проверка на атакуваното решение, във връзка с доводите, изложени във всички жалби, въззивният съд е приел в определението си от 12.11.2021 год. , че най-напред следва да се произнесе по частните жалби против решението, имаща характер на определение, с което е върната като недопустима исковата молба вх.№52569 от 12.06.2020 г. на „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД срещу ответниците, с която са предявени главни искове по чл.26,ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.620,ал.5 ТЗ – за нищожност на Раздел 2.1, б.“а“ и по чл.26,ал.1,пр.първо, второ и трето от ЗЗД, във вр. с чл.620,ал.5 ТЗ и за прогласяване нищожност на Раздел 3.1, б.“ b“ от Рамково споразумение от 30.09.2015 г.

Тази част от решението е с обуславящо значение по отношение на останалата част, с която е разгледан евентуалния иск по чл.135 ЗЗД.

Затова производството по двете въззивни жалби – на „УЕСТ СОЛЮШЪН“ЕООД и на синдика на „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ А.М. е спряно до влизане в сила на определението на въззивния съд по двете частни жалби на същите жалбоподатели срещу връщането на исковата молба по главния иск.

2

Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакванията на частните жалбоподатели и доводите на насрещните страни във връзка с твърденията в исковата молба и събраните доказателства, приема следното:

И двете частни жалби са подадени в законния срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими. Разгледани обаче по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следното:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът „Уест Солюшън“-ЕООД е предявил срещу „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон се Акинти Периусия /с предишно наименование „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК“- дружество, регистрирано по законите на Република Гърция, главни искове по чл. 26, ал.

2 ЗЗД, вр. чл.620, ал.5 ТЗ - за нищожност на Раздел 2.1.,б.“а“ от Рамков договор от 30.09.2015 година - поради липса на основание и чл. 26, ал. 1, пр. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл.620, ал.5 ТЗ - за прогласяване нищожност на посочения договор в частта му по Раздел 3.1.,б“b“ и евентуален иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 ЗЗД - за обявяване относителната недействителност на Рамково споразумение от 30.09.2015г. в частта, в която е инкорпорирано двустранно споразумение по т.2.1. между ответниците по делото и Раздел 3.1.,б“b“ и обусловен осъдителен иск по чл.649, ал.1 ТЗ, вр. чл.34 ЗЗД - за връщане на полученото в масата на несъстоятелността.

На основание чл.649 ТЗ като страна в производството е конституиран и синдика на „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД - А.Г. М..

Ищецът „Уест Солюшън“-ЕООД твърди, че е кредитор с прието вземане на първия ответник „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД, срещу когото е открито производство по несъстоятелност с решение на съда.

Твърди, че на 30.09.2015г. двамата ответници са сключили Рамков договор, по силата на който несъстоятелният длъжник е заплатил сумата от 5 700 000 евро авансово от името на втория ответник и в погашение на негово задължение. Сочи, че задължението по Рамковия договор от 2015г. е възникнало във връзка с облигационни отношения на страните по друг договор от 30.09.2015 година - за прекратяване на рамков договор от 30.09.2014 година. Твърди, че към датата на сключване на атакувания договор и посочените други два договора, несъстоятелният длъжник е знаел за съществуването на възникнали вземания към други кредитори, като последните са сключени и след началната дата на неплатежоспособност.

Последното обстоятелство ищецът намира, че сочи и на нищожност поради липса на основание на процесния договор и поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Отделно поддържа, че знанието обхваща и опасността от невъзможност да удовлетвори вземанията на кредиторите – държавата, 3

„Тошел-92“-ООД и др., т.е. знание за увреждане.Счита, че знание е имало и у останалите страни по атакуваната сделка, вкл. и поради свързаност на ответниците. Твърди, че увреждането произтича от факта на поето задължение от първия ответник.

На основание чл.649, ал.3 ТЗ в производството като съищец е конституиран синдикът на „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД А.М..

Синдикът намира исковете за основателни поради това, че ищецът е кредитор по цедирано от „Трохала Енерджи“-ООД вземане, което вземане е възникнало преди атакувания рамков договор. Намира, че договорът уврежда останалите кредитори на несъстоятелността, тъй като създава нови задължения - за сумата от 12 300 000 евро и неустойки за несъстоятелния длъжник при неясни насрещни престации, както и задължения за извършване на определени действия, които създават привилегии, заобикалящи закона и осуетяват възможността за изпълнение по отношение на останалите кредитори. Освен това, договорът не създавал, каквито и да било задължения за втория ответник. Знание за увреждане намира за съществуващо у длъжника, тъй като договорът е сключен близо година след датата на неплатежоспособност, а знанието у втория ответник намира за ирелевантно, тъй като се касае до безвъзмезден договор, с неравноправни клаузи и с оглед времето на сключването му. Счита, че при обявяване относителната недействителност, именно вторият ответник е този, който следва да върне обратно сумата, заплатена в изпълнение на негово задължение.

Ответникът „Продеа Инвестмънтс“ е оспорил исковете като недопустими и алтернативно като неоснователни. В отговора са изложени подробни доводи за това. По същество твърди, че липсва увреждане, тъй като с рамковото споразумение единствено са договорени евентуални бъдещи договори и не са създадени нито вещни, нито облигационни правоотношения и задължения, а същевременно са преуредени и предходни отношения между страните. Твърди, че липсва и знание за увреждане, тъй като не е бил недобросъвестно лице при подписване на споразумението по т.2.1 от Рамковото споразумение и не е налице свързаност, каквато се твърди от ищеца.

Съдът е приел исковете по чл.26 ЗЗД за недопустими поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.

Съдът е изложил съображения, че в Глава 41, Раздел 1 от ТЗ са уредени правилата относно специалните отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността. Последните не са изчерпателно изброени, като наред с тях за попълване на масата могат да се предявяват и общите искове, като установителни искове за нищожност на договори, косвен иск по чл.134 ЗЗД, преки искове - за изпълнение на договор и др.

Съдът е приел, че съобразно разпоредбите в този раздел, с легитимация за предявяване на тези искове разполага синдикът в качеството му на орган на несъстоятелността, а при негово бездействие - с 4 това право разполага и всеки кредитор на несъстоятелността. Касае се за изключение, приложимо единствено в хипотезите на специалните отменителни искове по глава 41. Останалите, общите искове за попълване на масата, могат да бъдат предявени единствено от синдика при условията на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ, който води дела от името на длъжника /дружеството в несъстоятелност/, като негов процесуален субституент.

Следователно, с надлежна процесуална легитимация в такива производства разполага само длъжникът - носител на материалните права , а правото да ги предяви от негово име принадлежи единствено на синдика /чл.658, т.7 ТЗ/. Съдът е приел, че при наличие на специална уредба за упражняване имуществените права на длъжника в производството по несъстоятелност, в това производство общата разпоредба на чл.134 ЗЗД е неприложима. Затова е приел, че производството е недопустимо при условие, че ищецът от свое име предявява исковете за нищожност на посочените клаузи от договора, тъй като не е страна в правоотношението и носител на материалното право /чл.26, ал. 2 ГПК/.

Както ищецът в частната си жалба против решението в прекратителната му част, така и синдикът /двете ч.ж. са с идентични оплаквания/ твърдят, че за ищеца е налице правен интерес и активна процесуална легитимация от предявяването на исковете за нищожност на раздели от рамковия договор от 30.09.2015г. Позовават се на Решение №90 от 16.06.2015г. по гр.д.№4406/2014г. на ВКС, III г.о., в което е прието, че при предявен иск за прогласяване на нищожност на договор, по който ищецът не е страна, какъвто е настоящият случай, от значение за допустимостта на иска е наличието на правен интерес. А в случая ищецът е кредитор на несъстоятелния длъжник, който длъжник е страна по процесиите споразумения, поради което благоприятно за ищеца решение безспорно би рефлектирало върху масата на несъстоятелността и би увеличило вероятността за удовлетворяване на ищеца и останалите кредитори в производството по несъстоятелност.

Частният жалбоподател твърди, че е нелогично да се изключи активна процесуална легитимация на кредитор да предяви иск по чл.26 от ЗЗД във връзка с производство по несъстоятелност на длъжника, при изрично визирана от законодателя възможност за кумулиране на предявен от него и от синдика иск, конституиран по императивна законова разпоредба, след като и в двете хипотези решението има идентично установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори.