Решение № 4693 от 14.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4693 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330106358 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против А. С. Д., ЕГН **********, с адрес:

********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******* от **** г., по силата на който на ответника била предоставена сума в размер на 600 лева, при уговорен ГЛП – 40,90% и ГПР – 47,90%. Страните се споразумели договорно възнаграждение по кредита да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия кредитополучателят дължал заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 240 лева и „Флекси“ в размер на 360 лева.

Задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в общ размер на 1313,46 лева. Страните се уговорили задължението да бъде изплатено на 11 равни месечни вноски.

1

Сочи се, че съгласно параметрите на договора и чл. 15 от Общите условия, клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, в който случай за него възниква задължение да заплати дължимото за избрана услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от погасителната вноска. Твърди се, че този избор е на клиента, като закупуването на допълнителните услуги не е задължително условие за сключването на договора.

Твърди се, че на ответника била предоставена своевременно информация за параметрите на договора, както и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, за да може клиентът да прецени доколко предлаганият договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Били направени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищцовото дружество предлага.

Ищецът поддържа, че страните са постигнали съгласие да сключат договор за кредит, като ответникът е пожелал закупуването на услугите „Фаст“ и Флекси“ и е поел задължение да заплати определеното възнаграждение за тяхното предоставяне.

Във връзка със закупената услуга „Фаст“ ответникът получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Твърди се, че посочената услуга е използвана от ответника.

Във връзка със закупената услуга „Флекси“ била предоставена възможност на ответника за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, както и възможност за смяна на падежната дата на вноските, но същият не се възползвал.

Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, като по процесния договор били направени само две погасителни вноски в общ размер на 170 лева.

Сочи се, че срокът за погасяване на кредита е изтекъл на дата 20.08.2024 г., с изтичането на който е настъпила и изискуемостта на задължението в пълен размер.

2

Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба размерът на погасеното от ответника задължение по процесния договор за кредит, е в общ размер на 170 лева /на *** г. – 120 лв. и на ***** г. – 50 лв./, разпределена по следния начин: 90 лева – лихва за забава; 50 лева – законна лихва от 20.08.2024 г. до изплащане на вземането; 30 лв. – начислени такси по Тарифа.

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 10240/02.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 20562/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVІІ граждански състав, срещу която в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника, при което за ищеца възникнал правен интерес да предяви установителни искове относно вземанията по издадената заповед за изпълнение.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 600 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ******* от **** г., 113,46 лева – договорно възнаграждение за периода от 20.10.2023 г. до 20.08.2024 г.; 86,65 лева обезщетение за забава за периода от 21.10.2023 г. до 20.08.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2024 г. до окончателното й заплащане.

Тъй като със Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10240/02.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 20562/2024 г. по описа на Районен съд, ХVІІ гр. с., било отхвърлено заявлението за присъждане на сумите: 240 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 360 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № *******, сключен на **** г. между страните, е предявен осъдителен иск, като се иска присъждане и на законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2024 г. до окончателното им заплащане.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който 3 оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда твърдения, че сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******* от **** г., е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – неточно посочен ГПР. Излага, че доколкото договорът бил нищожен, то и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата главница по кредита. Твърди, че действително прилагания по договора ГПР е различен от посочения такъв от 47,09%. Уговорката, която предвижда закупуване на допълнителен пакет от услуги по същество представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъде включена в ГПР, като не е сторено е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК, което води до нищожност на договора. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 20562/2024 г. по описа на ПРС, XV гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 10240/02.12.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 600 лева (шестстотин лева) - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *******, сключен на **** г., между кредитора и длъжника, 113,46 лева (сто и тринадесет лева и четиридесет и шест стотинки) - договорно възнаграждение за периода от 20.10.2023 г. до 20.08.2024 г.; 86,65 лева (осемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 21.10.2023 г. до 20.08.2024 г., 48,79 лева (четиридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 20.08.2024 г. до 27.11.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2024 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото.

Със същата заповед съдът е отхвърлил заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, против А. С. Д., ЕГН: **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за присъждане на сумата от 240 лева - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 360 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, и 400 лева - такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни 4 дни, по Договор за потребителски кредит № *******, сключен на **** г. между страните.

Срещу така постановената Заповед в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение и след указания на съда, в посочения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени настоящите установителни и осъдителни искове.

Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ******* от **** г., по силата на който ответникът усвоил сума в размер на 600 лева, със срок на кредита – 11 месеца, при ГЛП 40,90% и ГПР 47,90%. В раздел V от горепосочения договор за кредит ясно е отразено, че се предоставят допълнителни услуги по избрани пакети „Фаст“ и „Флекси“. Допълнително, в раздел VI- ти от договора за кредит, посочените услуги вече са остойностени като за тях потребителят следва да заплати, както следва: за услуга „Фаст“ сумата от 240 лв. и за услуга „Флекси“ сумата от 360 лв. В раздел VІ, е посочено, че дължимата сума по кредита е в размер на 713,46 лв., а след включване на възнаграждението по пакетите за „услуги“, е отразено, че общото задължение е в размер на 1313,46 лв. Към договора е представен и подписан от страните Погасителен план, в който е включен и размер на вноска по закупена допълнителна/и услуги.

Между страните няма спор, а това обстоятелство се признава и изрично от ответника, в молба с вх. № *** от *** г., че по договора за кредит същият е заплатил сумата от общо 170 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед гореизложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат 5 качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в отговора на исковата молба относно противоречието на процесния договор с императивните изисквания на ЗПК, касаещи необходимото съдържание на договорите за кредит и задължението за коректното посочване на реално приложимите параметри по сделката. За да достигне до този извод съдът съобрази, че всяко от възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при изчисляването на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнаграждението по „закупените“ допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е разход по кредита, по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича от договора за кредит. Целта на услугите, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужват сключването и изпълнението на договора.

Качеството на това възнаграждение като разход по кредита се извежда още от реда за изплащане му, а именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. В същия смисъл е и приетото в т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, където е посочено, че разходите за допълнителни услуги (аналогични на процесните), които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, 6 буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.