Акт от 10.11.2022, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 46 гр. Русе, 10.11.2022 г.

Административен съд - Русе, VІІ - ми състав, в открито съдебно заседание на 24 октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ

СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията АГУШ административно дело

№ 87 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалби на Д.М.К., П.В.К. и В.В.К.

***, срещу виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ при изготвяне на инвестиционен проект за „Основен ремонт на апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Русе и преустройство с цел обитаването му от две домакинства“, като обектът се намира на първи етаж в двуетажна жилищна сграда – недвижима културна ценност от местно значение с административен адрес: гр. Русе, ***, издадена от Главен архитект на Община Русе.

Посочено е, че визата не е съгласувана по реда на чл. 83 - 84 от Закона за културното наследство (ЗКН). Същата се явявала в противоречие с Констативен протокол № 33-НН-518 от 17.06.2021 г. на Министерството на културата на Р България и е в противоречие с оригиналния първоначален проект от 1911 година и извършеното през 2015 година пълно заснемане на сградата и съставяне на технически паспорт.

Излагат се още съображения, че е недопустимо в този смисъл извършване на ново преустройство, още повече за обитаването му от две домакинства, както е отбелязано в оспорената виза.

Релевирано е и възражение, че има неяснота относно използването на две наименования, имащи съгласно обективното гражданско право различно съдържание – жилище и домакинство. Не е ясно какво се разрешава с оспорената виза – изготвяне на инвестиционен проект за две жилища за обитаване от две домакинства, защото само за обитаването от две домакинства не е необходимо вътрешно преустройство.

Прави се искане да се отмени обжалваният административен акт.

Претендират присъждането на направените деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 223 от делото.

Ответникът по жалбата – Главният архитект на Община Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита, че оспорената виза за проектиране представлява законосъобразен административен акт. Посочва, че виза за проектиране по чл.140, ал. 3 от ЗУТ по отношение на обекти - недвижима културна ценност е задължителна и е издадена именно на това правно основание.

По отношение на необходимостта от съгласуването й с НИНКН, отбелязва, че във визата е заложено такова изискване и че такова искане е входирано в НИНКН. Според органа, няма изискване в кой момент следва да бъде съгласувана визата за проектиране, тя е издадена от административния орган, връчена е на възложителя и съобразно дадените в същата указания е входирана в НИНКН за съгласуване. Счита също така, че визата не противоречи на констативния протокол, съставен от регионалния инспектор към НИНКН на 10.06.2021 г. и производството, което би могло да се развие по ЗКН е отделно производство и няма отношение към законосъобразността на процесната виза. По отношение на разпоредителната част на визата като индивидуален административен акт, изразява становище, че волята на административния орган е изразена ясно и точно и от същата е видно, че не се касае за обособяване на два самостоятелни обекта, т.е. от жилището да бъдат образувани два самостоятелни обекта, а се касае за запазване на съществуващ самостоятелен обект, но до извършването на такова преустройство на този самостоятелен обект, че същият да може да бъде обитаван от две отделни домакинства, като дефиницията за домакинство се съдържа в нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЕС и тази правна норма не изисква обособяване на два самостоятелни обекта. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбите. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Е.Й.Х. не изразява становище по жалбите.

Заинтересованите страни – С.С.Й., А.В.И., П.К.Й. и Д.П.Й., чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на жалбите. Сочат, че оспореният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Също, както и ответната, и заинтересованите страни, сочат, че тъй като се касае до сграда – недвижима културна ценност, респ. до самостоятелен обект в нея, то издаването на виза за проектиране е задължително съгласно чл.140, ал. 3 от ЗУР, като съгласуването на издадената виза по реда и от органите по чл. 84 от ЗКН представлява последваща издаването на визата дейност, чието извършване правилно е било предписано в административния акт, като това последващо съгласуване, само по себе си, няма отношение към неговата законосъобразност. Също считат, че не е налице и противоречие с Констативен протокол № 33-НН-518 от 17.06.2021 г. на Министерството на културата на Р България. И според тях липсва неяснота в разпоредителната част на акта, в частта „Преустройство с цел обитаване на две домакинства“. Считат, че изложените от жалбоподателите аргументи имат отношение не към законосъобразността на издадената виза за проектиране, а евентуално към законосъобразността на един инвестиционен проект и издадено въз основа на същия Разрешение за строеж. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбите. Претендират присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Визата е индивидуален административен акт в случаите на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, в които издаването й е задължително.

В тези случаи процесуално легитимирани да обжалват този акт пред административния съд, съгласно чл. 215, ал. 1, изр. първо от ЗУТ, са лицата по чл. 140, ал. 3, изр. второ, вр. чл. 131 от ЗУТ, между които са и съсобствениците на имота, за който е допуснато изработването на инвестиционен проект с оспорената виза – арг. от чл.

131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗУТ - П.К.Й. и Д.П.Й.. Такива, видно от представените нотариални актове (на л. л. 25 и 26, л. л. 29 - 32 от делото), са и тримата жалбоподатели, както и останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, конституирани като заинтересовани страни в настоящото производство по отношение на общите части на процесната сграда по чл. 38, ал. 1 от ЗС (външните стени, фасада, покрив и т.н.).

В чл. 140, ал. 3, изр. второ от ЗУТ е предвидено, че визата се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 без да е изрично предвидено, че това следва да стане по реда на АПК. Това изискване е спазено от страна на административния орган, видно от известия за доставяне на л. л. 8 и 9 от преписката. Видно от тези известия за доставяне, съобщенията за издадената виза за проектиране са връчени на жалбоподателите П.В.К. и В.В.К. на 02.02.2022 г., а на Д.М.К. – на 03.02.2022 г. Следователно жалбите се явяват подадени в 14-дневния срок от съобщаването на акта, съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, като същите са регистрирани в деловодството на Община Русе на 14.02.2022 г. (л. 4 от делото).

По изложените съображения следва да се приеме, че жалбите са допустими – подадени са от заинтересувани лица, в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и при наличие на правен интерес.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Оспорената виза за проектиране е издадена на 19.01.2022 г. от арх. Иван Ениманев, заемащ длъжността главен архитект на Община Русе.

Следователно оспорената виза за проектиране е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 140, ал. 7 от ЗУТ.

Писмената форма на акта е спазена като не са налице допуснати нарушения на закона от гледна точка на неговото съдържание.

Според чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Видно от оспорения акт, същият е издаден именно върху комбинирана скица от кадастралната карта и ПУП, както изисква чл. 140, ал. 2, изр. второ от ЗУТ.

Както сочат и процесуалните представители на ответната и на заинтересованите страни, действащият за имота застроителен и регулационен план е изработен и одобрен при действието на ЗТСУ (отм.), който закон не урежда устройствени показатели като визираните в чл. 140, ал. 2 от ЗУТ - линии на застрояване, допустими височини, плътност и интензивност на застрояването, поради което няма как те да бъдат нанесени в изготвената виза. Този извод се потвърждава и от приетото по делото заключение по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза (л. л. 150 – 155 от делото).

Другото, предвидено в нея условие - върху тази извадка да са нанесени наличните сгради и постройки в имота и в съседните имоти, е спазено. В графичната част на визата процесната сграда, с идентификатор ***, е защрихована с червено. Това обстоятелство също се установява от даденото заключение, както и от допълнително направените обяснения от вещите лица в проведено открито съдебно заседание.

Във връзка с наведени доводи и възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателите следва да се посочи, че ситуирането на санитарен възел не е предмет на виза, а на инвестиционен проект. И според експерта визата трябва да специфицира строежа като наименование, местоположение и евентуално ограниченията за допуснато по визата проектиране. С тези специфики процесният акт се явява съобразен.

С оспорената виза не се изменя или допълва действащия застроителен и регулационен план, а се предвижда извършването на основен ремонт на апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Русе и преустройството му с цел обитаването му от две домакинства, без да се допуска каквото и да било друго застрояване, водещо до промяна в обема на сградата. В тази връзка следва да се има предвид и приетото по делото заключение на вещите лица по назначената двойна съдебно-техническа експертиза, съгласно което тъй като в процесния случай оспорваната виза третира основен ремонт и преустройство, тя не променя устройствените параметри и условия. Във визата като обхват на допуснатото проектиране е защрихована западната част на сградата без стълбищната клетка, водеща към етажа на жалбоподателката. Няма предвидена промяна в очертанията на защрихованато петно и съществуващия контур на сградата, при което експертите са приели, че не се предвижда ново строително петно и изменение на съществуващите габарити на сградата.

В строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните им зони издаването на виза за проектиране е задължително ex lege – по силата на изрично законово предвиждане – чл. 140, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, дори и допуснатото с визата строителство да не се различава от това, предвидено по плана за застрояване и поради това с визата този план да не се изменя или допълва (вж. Решение № 15854 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2020 г., II о. и др.).

По тази причина не съставлява нарушение на чл. 140, ал. 4 от ЗУТ и обстоятелството, че в случая визата за проектиране не е издадена с посочени задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз предвид това, че предмет на същата не е нов строеж, а основен ремонт и преустройство на самостоятелен обект в сградата. Специфични правила и нормативи за застрояването не са били одобрявани за зоната, в която попада процесната сграда.

С оглед горното процесната виза не променя начина и характера на застрояването и правилата, и нормативите за съответната устройствена зона. Съобразно определението по чл. 12, ал. 1 от ЗУТ „застрояване“ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти.