Определение № 2507 от 30.09.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2507 гр. София, 30.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

ГалИ. Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от ГалИ. Иванова Касационно търговско дело № 20238002901353 по описа за 2023 годИ.

. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Колект БГ“ АД, гр. София чрез адв. Д. А. обжалва решение № 60 от 10.04.2023 г. по в.гр.д. № 72/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, 2-ри граждански състав, с което е потвърдено решение № 316 от 24.10.202 2 г. по гр.д. № 141/2022 г. на Окръжен съд Хасково, VII състав, с което е признато на основание чл.439 от ГПК, че Н. Х. Й. не дължи на „Колект БГ“ АД, гр.София сумите по заповед № 107/29.01.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.01.2013 г. по частно гражданско дело № 212/ 2013 г. на Районен съд - Хасково – 17 446,07 евро - главница;

2068,49 евро - лихва от 28.03.2012г. до 24.01.2013г.; 196,09 евро - такси от 30.03.2009 г. до 24.01.2013 г., разноски по делото: 771,01 лв. - държавна такса;

1 002,61 лв. - адвокатско възнаграждение; 5,49 лв. - куриерски услуги и законна лихва върху главницата от 28.01.2013 г., обект на изпълнение по изпълнително дело № 20219290401681/2021 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929 район на действие Окръжен съд - Хасково, ведно с разноските и такси по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, които също са предмет на изпълнение по образуваното изпълнително дело. Освен това с горепосоченото решение на Окръжен съд – Хасково е постановено заличаване на основание чл.179 ал. 1 от ЗЗД на договорна ипотека за обезпечение на горните недължими от Н. Х. Й. на „Колект БГ“ АД, гр. София суми върху собствения на ищцата Й. имот: СОС /жилище, апартамент/ с идентификатор № *** по КККР на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрена със Заповед № РД~18-63/05.10.2006 г. на изп. д-р на Агенцията по кадастър, с адрес: гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ № 27Б, вх. В, ет. 4, ап. 30, с площ 1 от 75,31 кв.м., със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

*** и ***, под обекта: ***, над обекта: ***, заедно с прилежащите му: избено помещение № 30 и 1,920% идеални части от общите части на сградата с идентификатор № *** и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор № ***, учредена в полза на „Юробанк и Еф Джи България" АД,ЕИК с Нотариален акт за договорна ипотека № 91, том I, рег. № 703, дело № 29/2008 г. на нотариус Ваня Марчева, №80 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при Районен съд Хасково, вх. рег. № 1752/27.11.2008 г., акт № 202, том I, дело № 1162/2008 г., което ипотечно право е прехвърлено на „Колект БГ“ АД с договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020 г., вписан в СВ-Хасково с вх.рег. № 3249/07.06.2021 г., акт № 110, т.1.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение.

Позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Също така твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като посочва, че постановеното от въззивния състав решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС и Върховния съд, обективирана в тълкувателни решения – тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС – решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV гр.о.; решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр.д. № 3409/2021 г.

Н. Х. Й. чрез адв. И. В. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Адвокат В. претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не се спори, че по силата на договор за потребителски кредит HL 35772/27.03.2008 г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД е предоставило на Н.

2

Х. Й. потребителски кредит за текущи нужди в размер на 18 500,00 евро, погасим на равни месечни анюитетни вноски от 209,69 евро. Установено е, че заемът е обезпечен с договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот, собственост на ищеца (жилище, апартамент /с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-1863/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес: гр., Хасково, ж. к. „Орфей“ № 27Б, вх.В, ет.4, ап.30 с площ от 75.31 кв. м., със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *** и ***, под обекта:

***, над обекта:

***, заедно с прилежащите му: избено помещение № 30 и 1,920 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор № *** и от правото на строеж: върху поземления имот с идентификатор № ***, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 91, том I, рег. № 703, дело № 29/2008 г., вписан в СВ- Хасково, с дв. вх. рег. № 1752/27.03.2008, акт № 202, том I, дело 1162/2008 г). Установено е, че кредитополучателят е дал съгласието си банката да може да цедира на трети лица вземанията си по този договор, като същата следва да го извести за това. Посочено е, че е издадена заповед № 107/29.01.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 212/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково, с която е разпоредено Н. Х. Й. да заплати на „Юробанк и Еф Джи България АД сумите, както следва:

17 446,07 евро - главница; 2 068,49 евро - лихва от 28.03.2012 г. до 24.01.2013 г.; 196,09 евро - такси от 30.03.2009 г. до 24.01.2013 г.; разноски по делото 771,01 лв. - държавна такса; 1 002,61 лв. - адвокатско възнаграждение; 5,49 лв.

- куриерски услуги и законна лихва върху главницата от 28.01.2013 г.

Посочено е, че въз основа на тази заповед е издаден и изпълнителен лист от 30.01.2013 г. за присъдените суми в полза на банката. Установено е, че по молба на банката на 10.09.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20137710400159 от ЧСИ Араклиева № 771 от Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие ОС - Хасково въз основа на издадения изпълнителен лист.

Посочено е, че взискателят е поискал от ЧСИ предприемане на конкретни действия по събиране на процесното вземане: връчване покана за доброволно изпълнение, налагане на възбрана върху ипотекирания имот като обезпечение за кредита, извършване на справки относно имуществото на длъжника.

Установено е, че поканата за доброволно изпълнение е връчена надлежно на 3

18.10.2013 г. На 21.10.2013 г. е вписана възбрана върху ипотекирания недвижим имот на Й., представляващ СОС с идентификатор № *** по КККР на гр. Хасково. На 28.11.2013 г. е извършен опис на ипотекирания имот. На 11.12.2013 г. взискателят е поискал спиране на производството на основание чл. 432, т. 2 от ГПК и то е спряно с разпореждане от 17.12.2013 г. На 13.12.2017 г. е поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца - длъжник, като ЧСИ е разпоредил извършване на справка с резолюция от 14.12.2017 г.

С молба от 31.01.2019 г. взискателят е поискал извършване на опис на движимите вещи на Й., справка и запор на банкови сметки, справка и запор върху получавани трудови възнаграждения, като ЧСИ е разпоредил извършване на справки, като е получил съответните документи от БНБ, НАП и от АВ.

На 27.03.2020 г. „Юробанк България“ АД е прехвърлило на „Свети Георги груп“ ЕАД свои вземания, сред които и това срещу Н. Х. Й.. Посочено е, че съобразно договора цесионера представлява цедента при известяване на длъжниците относно извършената цесия, като за целта е изготвено и нарочно пълномощно.

Установено е, че до длъжника е изпратено уведомление за извършената цесия, което видно от отбелязването е върнато непотърсено на 10.07.2020 г.

Установено е, че на 05.11.2020 г. е постъпило искане по изпълнителното дело от „Колект БГ“ АД, ЕИК (предишно „Свети Георги груп“ ЕАД) за конституирането като взискател на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, като частен правоприемник на „Юробанк България“ АД, въз основа на сключен между него и банката договор за цесия.

Посочено е, че с постановление от 05.11.2020 г. съдебният изпълнител е заличил досегашния взискател по изпълнителното дело и на негово място е конституиран новия взискател „Колект БГ" АД.

На 27.08.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху всички вземания на Н. Й. към „Юробанк България“ АД.

На 31.08.2021 г. е постъпило искане от „Колект БГ“ АД за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 431, т. 2 от ГПК и връщане на оригИ.ла на изпълнителния лист, по което искане съдебният изпълнител се е 4 произнесъл на същата дата и е постановил прекратяване на изпълнително дело № 159/2013 г. по описа на ЧСИ Араклиева, рег. № 771. На „Колект БГ“ АД е връчен оригИ.лът на изпълнителния лист. Посочено е още, че с молба от 10.09.2021 г. „Колект БГ“ АД е образувало ново изпълнително дело № 20219290401681 по описа на ЧСИ Кавакова, рег. № 929. Установено е, че по това дело е наложен запор на банковата сметка на Й. и на 28.098.2021 г. възбрана върху ипотекирания имот.

Въззивният състав е посочил и че на 11.03.2022 г. на Й. е връчено съобщение относно образуваното изпълнително дело, в което е отразено общото задължение в размер на 76 950,35 лв. (34 121,55 лв. - главница, 31 699,64 лв. - лихва за периода от 28.01.2013 г. - 24.03.2022 г., 4 239,74 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 1 779,11 лв. присъдени разноски, 5 110,31 лв. - такси по ТТРЗЧСИ).

Установено е, че твърденията на Й. в исковата молба са, че същата не дължи сумите по посочената заповед № 107/29.01.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и по изпълнителен лист от 30.01.2013 г. по ч.гр.д. № 212/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково:

Въззивният съд е приел, че възражението за неуведомяване е неоснователно. По искане на взискателя на 11.03.2022 г. на Й. е връчено и уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изходящо от ответника „Колект БГ“ АД относно процесната цесия. Установено е, че в същото е посочено, че в полза на ответното дружество са прехвърлени вземания по договор за кредит, сключен между „Юробанк България“ АД и Бисерка Минчова Иванова.

Посочено е, че един договор се индивидуализира с предмет, номер, дата на сключване и страни. Установено е, че в цитираното уведомление е посочено, че става дума за договор за потребителски кредит H L 35772/27.03.2008 г., предоставен от „Юробанк и Еф Джи България“ АД. Установено е, че е написано име на кредитополучателя, различно от това на Й.. Въззивният съд е приел, че се касае за техническа грешка и, тъй като са посочени всички останали индивидуализиращи белези на договора на Й., уведомлението е прието за редовно.

Прието е, че погасителната давност за процесното вземане е пет години съобразно разпоредбата на чл.110 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД относно главницата, а за задължението за лихви погасителната давност е три години, съобразно чл.

5

111 от ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че при определяне дали едно задължение е погасено по давност следва ясно да бъде отчетен началният момент на срока. Посочил е, че в процесния случай за такъв следва да се приеме датата 30.01.2013 г., от която дата вземането е станало изискуемо, на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.

Прието е, че образуването на изпълнително дело № 20137710400159 на ЧСИ Араклиева на 10.09.2013 г. е правнозначим факт за теченето на давността, който поражда правни последици, като я прекъсва.

Посочено е, че съобразно Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Прието е, че едва прекратяването на това изпълнение би довело до продължаване изтичането на давност, според този тълкувателен акт. Прието е, че посоченият режим съществува до постановяването на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.