Решение № 142 от 17.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500263 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ 4150/15.04.2025г. от Прокуратура на Р.България против решение №122/07.04.2025г. , постановено по гр.д.520/2024г. по описа на окръжен съд – Пазарджик ,в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Ц. К. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление ,наказателното производство по което е прекратено в размер на 10 000 лв.По съображенията ,изложени във въззивната жалба жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано в частта на размера на присъденото обезщетение като заявява искане същото да бъде намалено.

Постъпил е отговор от Д. Ц. К. ,представлява от адв. М. ,с който се оспорва въззивната жалба и по съображения ,изложени в същия се заявява искане решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

С обжалваното решение съдът е приел от приложено досъдебно наказателно производство на РП-В. , по което ищецът е бил привлечен като обвиняем ,да се установява същото да е образувано на 22.11.2018 г., а на следващия ден 23.11.2918 г. същият да е бил привличен като обвиняем с постановление на прокурор. По отношение на същия с постановление на прокурора от 23.11.201 г. е била взета мярка за неотклонение – задържане на 72 часа, считано от 14.00 ч. на посочената дата като преди това е бил задържан за 24 часа със заповед на орган на МВР от 22.11.2018 г. Приел е за установено също така преди изтичането на 72 часовото задържане от прокурора, съдът да му е определил постоянна мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 500 лв., която не е била изменяна до приключване на наказателното производство. Същото е било прекратено с Постановление от от 24.11.2020 г. поради липса на доказателства за извършване на престъпленията, за които Д. К. е бил привлечен като обвиняем ,което постановление предвид необжалването му е било влязло в сила на 11.12.2020 г.

На база на тези безспорни обстоятелства и във връзка със събраните по делото доказателства за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на гореизложеното, съдът е приел ,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на

Държавата за репариране на претърпените от К. неимуществени вреди от незаконно воденото против него наказателно производство и като е съобразил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 10 000 лв.. До този извод съдът е стигнал, приемайки ищецът ,освен обичайните вреди ,да е понесъл по-големи, по-интензивни такива , установени с документ, издаден на 07.12.2018 г. от прегледалия го психиатър и със заключение от назначеното по делото вещо лице по СПЕ. При определяне размера на обезщетението е взел предвид периода на досъдебното 2 производство – 2 г., който не излизал от рамките на разумния срок за такова разследване, но все пак от житейска гледна точка не бил малък за човек който не е осъждан и за пръв път е бил обвинен в две тежки престъпления ,както и взетата постоянна мярка за неотклонение ,която не се била отразила по някакъв съществен начин на ищеца .Взел е предвид и това ,че общо 4-те денонощия ,прекарани в ареста са били травматични и свързани с постравматичното стресово разстройство, в което ищецът изпаднал след ареста.

До посочения размер от 10 000 лв. искът на К. е уважен като за разликата до пълния предявен такъв от 50 000 лв. искът е отхвърлен.

Недоволен от този резултат е останал ответникът, който с въззивната жалба изразява несъгласие с присъдения размер на безспорно дължимото от него обезщетение за неимуществени вреди ,считайки същият за завишен.

Описаната по-горе фактология касателно воденото противи ищеца наказателно производство ,впоследствие прекратено ,не е била спорна между страните , не е била оспорена с въззивната жалба .

По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в резултат на незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно производство по делото са събрани писмени и гласни доказателства ,както и експертно заключение по съдебно психиатрична експертиза.

Установява се ищецът да е бил привлечен като обвиняем за *** ,едва навършило пълнолетие ,които престъпления са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК.Както се каза същият е бил задържан за 24 часа ,а впоследствие с постановление на прокурора за още 72 часа ,след което наложената мярката за неотклонение е парична гаранция в размер на 500 лв.

От представения по делото амбулаторен лист от 07.12.2018 г. е видно ищецът да е посетил специалист за първичен преглед с оплаквания за безсъние ,притеснен, тревожен ,изпитвал страх като непрекъснато очаквал да го арестуват като му е поставена диагноза „*** „ и му е предписан дианксит.

По делото са разпитани свидетели като св.Р.В. ,приятел на ищеца ,установява да знае за ареста на същия и за обиска в дома му ,от който арест майката на ищеца била много притеснена и разстроена ,включително от престъплението ,в което бил обвинен.След излизането му от ареста ,сочи свидетеля ,ищецът се затворил ,отдръпнал се ,не искал да слуша 3 коментари.Това продължило около година ,след което отново започнал да се събира с приятели.Не знаел дали ищецът имал приятелка.Установява също че същият към момента на ареста работел като б. в хотел „Р.С. „ във В. ,след което не работел заради изолацията си , година по-късно отново се върнал на работа и сега бил на позиция „***“.

От показанията на св. А. ,който е бил служебен защитник на ищеца в досъдебното производство ,се установява ищецът по време на пребиваването му в ареста да е бил много стресиран ,неадекватен ,плачел ,тотално бил съсипан ,бил притеснен да не бъде осъден за нещо ,което не е направил.По време на наказателното производство посещавал свидетеля в офиса му ,идвал са майка си ,която гледала с наведена глава .

По делото е изслушано и заключение на съдебно психиатрична експертиза , от което е видно по време на престоя в ареста и след това в затвора за 72 часовото задържане ищецът да е изпитвал тежка тревожност ,страх ,безсилие ,безнадеждност като тези симптоми са били най-силни в затвора и следващия месец ,от един месец до 1 година са били с лека тежест ,след което спират да покриват критериите за постравматично стресово разстройство, но има остатъчни симптоми.

Обезщетението за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с прекратяване на наказателното производство, се определя от съда ,съблюдавайки принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД .Както се приема понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива правно релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно 4 преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.

На първо място, с оглед установеното по делото, следва да се приеме ,че ищецът е претърпял обичайните вреди за лице ,обвинено в извършване на престъпление като притеснение ,стрес ,тревожност ,несигурност ,накърнено достойнство, чувство за онеправданост и несправедливост,страх от осъждане и пр..Тези неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на незаконно водено и впоследствие прекратено наказателно производство и са в безспорна причинно следствена връзка с последното.

За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретен случай следва да бъдат преценявани и т.нар. специфични вреди ,които ищецът твърди да са тежката психо емоционална травма ,претърпяна при ареста и престоя му там,а после в затвора за изтърпяване на 72 часовото задържане,известността му като *** в „Б.Б.

„,което допринесло за интереса към повдигнатото му обвинение , както и смъртта на майка му ,която тежко преживяла обвиненията против ищеца ,разболяла се тежко в резултат на това и починала.

По делото съдът приема да е доказано ищецът да е изпаднал в състояние на постравматично стресово разстройство в резултат на ареста му първо за 24 часа , а после за още 72 часа и да е изпитвал тежка тревожност ,страх ,безсилие ,безнадеждност,страх и ужас от осъждане за нещо ,което не е извършил ,които симптоми са били най –силни в затвора и месец след това като впоследствие са отшумели. В подкрепа на това е и установеното от свидетеля В.,че година по –късно ищецът възстановил напълно нормалния си живот и социални контакти като се върнал и на работа като *** в хотел „Р.С. „ във В..

Не се установи участието на ищеца в „Б.Б. „ да е допринесло за интереса на обществото към повдигнатото му обвинение ,нито заболяването и смъртта на майка му да е в причинна връзка с воденото против него наказателно производство.

За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ,резултат от незаконно водено против ищеца наказателно производство следва да бъдат съобразени и продължителността на същото – 2 години ,който 5 срок не може да бъде квалифициран като неразумен ,24 часовото задържане под стража ,последвано от 72 часово доколкото неимуществените вреди ,понесени в резултат на тези арести се обемат от обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ,чистото съдебно минало на ищеца ,взетата мярка за неотклонение ,която е парична гаранция в размер на 500 лв. и по никакъв начин не може да се приеме да се е отразила на живота му,тежестта на престъпленията ,за които на ищеца е било повдигнато обвинение – тежки умишлени такива , и силно укоримото тяхно естество.

Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира ,че обезщетение в размер на 10 000 лв. е адекватна компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди , резултат от незаконно воденото против него наказателно производство ,поради което предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява основателен и доказан до този размер ,до който и е уважен от първостепенния съд.

Изложеното налага извода решението ,в неговата обжалвана част да се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

На адвокат С. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита в размер на 1 300лв .

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №122/07.04.2025г. , постановено по гр.д.520/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в неговата обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат С. Й. М. със служебен адрес гр.В. ,*** адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита в размер на 1 300лв. за въззивната инстанция.