Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 31.12.2020, Районен съд - Мездра

Съд
Районен съд - Мездра
Дело
Гражданско дело 899/2020
Вид
Решение № 179
Подписан
31.12.2020
В сила
22.01.2021
Състав
Иванка Николова Кожухарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. гр. м, общ. м, обл. Враца , 31.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – м, I-ВИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Иванка Н. Кожухарова

Евгения Х. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20201450100899 по описа за 2020 година

Г. Б. И. от с.в, общ.м е предявила обективно съединени искове против „ Монолит“ АД гр.с ЕИК ........... със законен представител .........- управител за сумата 1 200 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2019 год. и частично за м.ноември 2019 год., сумата 600 лв. платен годишен отпуск,сумата 1000 лв. обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ и обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 6 500лв. ,ведно със законната лихва, начиная от 04.09.2020 год. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор,с който признава предявените искове

Исковете са с правно основание .чл.242 КТ,чл.221 ал.1 КТ,чл.222 ал.3 от КТ.

В писменото становище пълномощника на ищеца е поискал да се постанови решение при признание на иска.

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено с л е д н о т о

1

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Съдът намира, че предвид направеното в писменото становище от ответникът признание на исковата претенция и искането на ищеца за произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.

С оглед горното съдът намира, че исковата претенция, следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска , като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за основателността й.

По отношение направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съда намира същото за неоснователно.С исковата молба са предявени няколко иска и договореното възнаграждение е в минималния размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 795 лв., а в полза на МзРС такса в размер на 410 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Монолит“ АД гр.с ЕИК ........... със законен представител .........- управител да заплати на

Г. Б. И. с ЕГН ********** от с.в, общ.м, сумата 1 200 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2019 год. и частично за м.ноември 2019 год., сумата 600 лв. платен годишен отпуск, сумата 1000 лв. обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ и обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 6 500лв. ,ведно със законната лихва, начиная от 04.09.2020 год. до окончателното изплащане.

2

ОСЪЖДА Монолит“ АД гр.с ЕИК ........... със законен представител .........управител да заплати на Г. Б. И. с ЕГН ********** от с.в, общ.м направените деловодни разноски в размер на 795 лв., а в полза на МзРС такса в размер на 410 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – м: _______________________

3