Решение № 57 от 24.04.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. гр. Лом, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Б.а Сл. Б.а при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Б.а Сл. Б.а Административно наказателно дело № 20221620200241 по описа за 2022 година

С Наказателно постановление № Л-10/ЗМВР от 09.05.2022г. издадено Началник РУ гр.Лом, към ОД на МВР гр.Монтана гл.инсп......., упълномощен със Заповед рег.№ 8121з-1098/25.08.2017г. на МВР, на жалбоподателят Н. М.

Л. с ЕГН ********** от гр.Лом, ул......, обл.Монтана, на осн. чл.264, ал.2 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с пълномощник адв.К. И. от АК гр.Видин, поддържа жалбата и моли съда да постанови решение с което да отмени издаденото НП изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемият не се явява, не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № Л-10/ЗМВР от 09.05.2022г. издадено от Началник РУ гр.Лом, към ОД на МВР гр.Монтана гл.инсп......., упълномощен със Заповед рег.№ 8121з-1098/25.08.2017г. на МВР, на жалбоподателят Н. М.

Л. от гр.Лом, на осн. чл.264, ал.2 от ЗМВР му е наложено административно 1 наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР, а именно за това, че на 14.04.2022г. около 13,50ч. в гр.Лом, ул.“Любен Каравелов“ пред ОУ „Н. Първанов“ гр.Лом противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР мл.автоконтрольор Б. В. В. при изпълнение на служебните му задължения, като не изпълнява полицейско разпореждане и го държи за ръцете и посяга да го удари.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с пълномощник. В пледоарията си адв.И. моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи, неговият довереник да е извършил нарушението за което е ангажираната неговата административнонаказателна отговорност. Моли за присъждане в полза на жалбоподателят за направените от него разноски по водене на делото.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона 7-дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 14.04.2022г. около 13,30ч. полицейските служители – свидетелите М.

Я. и Б. В. били на смяна и извършвали обход в района на кръстовището на ул.“Любен Каравелов“ гр.Лом, до ОУ „Н. Първанов“ когато забелязали водач на лек автомобил, който извършва маневра при която влиза на заден ход с колата в улица, влизането в която е забранено с пътен знак и не е поставил обезопасителен колан по време на управлението му. Спрели водача за проверка, като го извикали да дойде до патрулния автомобил, управляван от св.В.. Установили, че това е жалбоподателят, като заедно с него на предната седалка до шофьорското място седяла възрастна жена, а отзад – дете. Водачът паркирал плътно вдясно на пътното платно и се приближил до полицейският автомобил. Били му поискани документите за проверка, но жалбоподателят казал, че ги е забравил, тъй като е бързал да прибере внучето си от училище.

Казал на полицейските служители ЕГН-то си и трите имена и те след извършена справка посредством ползваното от тях техническо устройство – таблет извършили съответната проверка. Бил му съставен АУАН за установените нарушения – шофиране без поставен обезопасителен колан и 2 неносене на лични документи, който му бил връчен. В този момент св.М. Л. – съпруга на жалбоподателят се намесила в разговора им, понечила да слезе от автомобила и да се приближи към полицейският автомобил, до който прав стоял съпруга и. Св.Я. застанал до предната врата на автомобила и поискал личната карта, за да и бъде извършена проверка на самоличността и, тогава Л. се качил в автомобила и казал на жена си да не дава никакви документи. В този момент св.В. се приближил до автомобила на жалбоподател и понечил да вземе ключовете от таблото, за да попречи евентуално на потеглянето им.

Това предизвикало недоволството на Л. и той излязъл от купето на автомобила, за да поиска обяснения за действията на полицейският служител.

При отварянето на шофьорската врата жалбоподателят блъснал св.В. и в този момент полицейските служители взели решение за задържането му, тъй като не изпълнил разпореждането дадено от св.В. да не напуска проверката и да не слиза от автомобила.

При задържането на Л. била използвана физическа сила и помощни средства – белезници и последният бил отведен в сградата на РУ гр.Лом, стаята на КАТ където св.М. Я. в присъствието на св.Б. В. му съставил АУАН № Л-10/ЗМВР от 14.04.2022г., в който описал установено нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР, а именно противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, като не изпълнява полицейско разпореждане и го държи за ръката и посяга. Актът бил предявен за подпис на нарушителя, който отказал да го подпише и отказа му бил удостоверен с подписа на св.Е. К..

Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП, с което наложил на Н. Л., на осн. чл.264, ал.2 от ЗМВР административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства – приложени докладни записки, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели М. Я., Б. В., Е. К., Б. А., Б. Б., М. Л., В. Ж., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на 3 държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗМВР, съгласно която правна норма „който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба 2 000лв, ако извършеното не съставлява престъпление“.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 264, ал. 2 ЗМВР, както вече се посочи по-горе, се изразява в действие, което е насочено към нарушаване физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения. При това за наказващия орган е било налице задължение да изложи данни за това при какви обстоятелства и спрямо кой служител на МВР е нарушена личната му неприкосновеност.

Видно от обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление, не става ясно дори, че на това място е имало екип на МВР, който е осъществявал свои служебни задължения, при чието осъществяване жалбоподателят с поведението си е нарушил физическата неприкосновеност на служител на ведомството /неизвестен от съдържанието на АУАН и НП/.

Видовете дейности, които се осъществяват от органите на МВР, както и правомощията им са уредени в ЗМВР и за да може да бъде извършена преценка дали в конкретния случай полицейският орган е изпълнявал възложените му функции, следва да бъде описано в АУАН, какви точно задължения е изпълнявал той на посоченото място.

В настоящия случай, в съставения АУАН, е посочено единствено, че жалбоподателят „противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, като не изпълнява полицейско разпореждане и го държи за ръката и посяга", но никъде не се съдържат данни с какво точно са били свързани тези служебни задължения на органа, тоест какви са функциите, които е осъществявал 4 съответният полицейският служител, нито дори кой е той.

Едва в издаденото възоснова на АУАН, НП се конкретизира, че е нарушена физическата неприкосновеност на „мл.автоконтрольор Б. В. В. при изпълнение на служебните му задължения, като не изпълнява полицейско разпореждане и го държи за ръцете и посяга да го удари“.

В случая това изискване не е изпълнено, при което съдът е лишен от възможността да прецени спрямо кой полицейски служител и дали именно при изпълнение на негови служебни задължения е извършено посоченото в НП нарушение. Това по своя характер е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като непълнотата в АУАН, която не може да се отстрани едва в НП относно обстоятелства, които са съществени и липсата им не дава възможност на съда да прецени дали изобщо е налице нарушение, извършено при хипотезата на чл. 264, ал. 2 ЗМВР – при изпълнение на служебни задължения от страна на служител на МВР, и ако е налице такова –спрямо кой конкретен служител на МВР е извършено нарушението.

В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо тези обстоятелства да бъдат допълвани впоследствие, включително и чрез разпит на свидетели. Показанията на последните биха могли да бъдат използвани единствено за доказване на твърденията, съдържащи се в АУАН и в наказателното постановление, но не и за допълването им.

Съдът намира, че следва да отмени издаденото НП на основание само на това процесуално нарушение, което е съществено, без да се произнася по същество на делото.

За пълнота намира, че следва да отбележи и липсата на доказателства отностно съставомерността на деянието. В действащото българско законодателство, липсва легална дефиниция на термина "физическа неприкосновеност". Изхождайки от принципното разбиране, нарушение на физическата неприкосновеност ще бъде налице, когато независимо от механизма и предмета на въздействие, чрез които е осъществено посегателството върху телесната сигурност, на потърпевшия е причинена някакъв вид телесна увреда, т. е. нарушение на физическата му цялост. В случая такова увреждане по отношение на св.В. не е причинено.

По-скоро би могло да се обсъжда квалификация на действията на 5 жалбоподателят в насока нарушение на чл.64, ал.1 и 2 от ЗМВР и да се ангажира неговата административно-наказателна отговорност на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР за неизпълнение на полицейско нарушение, но за такова нарушение няма съставен АУАН, респ. образувано и водено административнонаказателно производство.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Цитираната разпоредба препраща към тази на чл. 143, ал.1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на разноските от юридическото лице в структурата на което е административният орган.

Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Монтана.

Видно от представеният към жалбата Договор за правна защита и съдействие № 12/22г. и пълномощно от 03.06.2022г. сключени между жалбоподателят Н. М. Л. и адв.К. И. от МАК е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Искането за разноски е направено още с жалбата и поддържано в с.з. от пълномощника на жалбоподателят, поради което е своевременно заявено и основателно. Обжалваното Наказателно постановление е отменено поради което искането за присъждане на разноски за възнаграждение за пълномощника на жалбоподателят се явява основателно.