Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 18.10.2019, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
6394/2018
Подписан
18.10.2019
В сила
11.11.2019

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.5, предл.първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1109

18.10.2019 г., гр. Сливен

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на двадесети септември 2019г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: ТАНЯ ИВАНОВА прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр. дело № 6394 по описа за 2018 година.

В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен” ООД /ВиК/ със седалище гр. Сливен се твърди, че при него е открита партида за недвижим имот, намиращ се в с.Б., община Н. З., Сливенска обл., ул.”Б.”№..., който е свързан към водопреносната мрежа и до който то ежемесечно доставя питейна вода, а изразходваното количество се фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая ответника Й.С.Г., възниквало задължение, на основание Общите условия на дружеството /ОУ/, в тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати стойността на изразходваното количество.

Ищецът твърди, че ответника не е изпълнявал задължението си за периода 01.07.2011 г.- 31.03.2018 г. С това не само станал негов длъжник, но и изпаднал в забава- на осн.чл.42 от цитираните ОУ. За сумите за главница и лихва за забава дружеството депозирало пред Новозагорски районен съд заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 827/ 2018г. по описа на Новозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Г. не депозирал възражение по чл.414 от ГПК, но тъй като не е бил открит от призовкар и заповедта му е връчена в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заповедния съд дал указания на търговското дружество да предяви искове, за да установи съществуването на паричните вземания по нея. Това „ВиК-Сливен“ООД е сторило, но претендира с решението си съда да приеме за установено, че ответника му дължи само част от сумите по заповедта за изпълнение- главница в размер 223.56лв., за доставената от него услуга в периода 01.05.2015г.- 31.03.2017г. /а не както е по заповедта за изпълнение: 670.68лв. за периода 01.07.2011г.-31.03.2017г./, ведно със законната лихва от момента на депозиране на заявлението пред съда, както и лихва за забава- 42.86лв. /вместо 257.51лв. по заповедта за изпълнение/.

Търговското дружество търси направените от него разноски - както в заповедното производство - 26 лв., така и в установителното исково.

На ответника бе връчен препис от исковата молба- чрез назначения му от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител- адвокат, който именно депозира писмен отговор. Намира исковете за допустими, но неоснователни, вкл. и защото част от задължението е погасено по давност- кратката, тригодишна.

В съдебно заседание за страните се явиха процесуални представители, чрез които се поддържат исковете, съотв. възраженията против тях.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а то се установява и от представените от ВиК-Сливен“ООД карнет и фактури, че през процесния период от време Й.С.Г. е бил титуляр на откритата при него партида за имот в с.Б., Сливенска обл., ул.”Б.”..., до който от ищеца е доставяна питейна вода. Тези факти се установяват и от събраните чрез разпита на две лица- инкасатори, гласни доказателствени средства. От отговорите на Д.П.Р. и Н.П.Н. на поставени им в съдебно заседание въпроси съда приема, че на споменатия адрес са живеели майката и бащата на Г., както и едно циганче. Тези по-конкретни данни бяха дадени само от първия от свидетелите, но съда ги приема за доказани, тъй като макар спомените на втория да бяха по-бледи, бяха в смисъл, че имота е бил обитаем. От показанията на двамата безпротиворечиво се установи, че в процесния имот не е имало водомер, както впрочем в цялата махала, където се намира той, както и че по тази причина на всеки абонат, в т.ч. и на Г., е начислявано служебно количество- по 6куб.м. на месец.

Тези последни две обстоятелства се установяват и от съдържанието на карнета- записания във втората вертикална таблица код „1” означава, че в имота няма водомер, а за всеки месец в четвъртата вертикална таблица са записвани по 6 куб.м. доставена вода. Точно по толкова са осчетоводявани от „ВиК- Сливен“ в издаваните от него фактури, като такава е налична за всеки от месеците в периода м.05.2015г.- м.03.2017г.

От материалите по ч.гр.д.№ 827/2018 г. по описа РС-Н. З. е видно, че в развилото се в него заповедно производство, на „ВиК- Сливен“ е издадена заповед за изпълнение- № 608/ 13.06.2018 г., с която на Г. е разпоредено да му заплати главница в размер на 670.78 лева за периода 01.07.2011г.- 31.03.2017 год.; лихва за забавеното й плащане, изтекла към 02.05.2018 г., в размер 257.51 лева; законна лихва върху главницата, считано от 08.06.2018 год. до окончателното й изплащане, както и разноски от 26,00 лв.

Г. обаче не е открит от съда и по тази причина заповедта му е връчена в условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Поради това пък заповедния съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове /два/, с правно основание чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК. Те са допустими - както защото са предявени в изпълнение указания на съда, дадени на основание първата от тези разпоредби, така и защото това е сторено в срок- в едномесечния от връчването на съобщението с указанията. Исковете са допустими и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така и пасивната- на ответника, процесуална легитимация, защото двамата именно са вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд заповед за изпълнение.

Разгледан по същество първия от тях, който е главен, е основателен, защото: Установи се, че ответника е потребител на доставяната от ищцовото дружество услуга на адрес с.Б., Сливенска обл., ул.”Б.”17, тъй като е титуляр на разкритата при него партида. Впрочем, това му качество не буди спор по делото. Без значение е в случая обстоятелството кой точно- самия Г. или други живущи в имота лица, са преките консуматори на доставяните количества; той е от значене само за вътрешните техни отношения /евентуално в хипотезата на неоснователно обогатяване/. От гласните доказателствени средства се установи, че в имота „ВиК Сливен” е доставяло вода, но количеството й не е отчитано с водомер, въпреки опитите на инкасаторите за това, тъй като там не е имало поставен такъв измервателен уред. По тази причина са начислявани т.н. служебни количества, в случая по 6куб.м. на месец. Съдът счита, че дружеството е действало правомерно/законово в този случай. Така е, защото макар то да не представи по делото Общите си условия, правните норми, регулиращи този вид отношения- по доставката и заплащане от потребители на вода, недвусмислено предвиждат задължение за последните да заплащат стойността й- чл.40 ал.1 и чл.43 ал.2,т.1 от Наредба №4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.39 ал.5, т.1, предл.второ от Наредбата …, за потребители, които нямат монтирани водомери, месечното количество вода се заплаща по 5 куб.м. за всеки обитател. А от гласните доказателствени средства се установи, че в процесния имот е имало трима обитатели, т.е. ищцовото дружество е следвало или по-скоро- имало е право, да записва по 15куб.м. на месец. То е начислявало само шест и е било в правото си да постъпва по този начин.

С това процедиране, вкл. и с издаването на ежемесечни фактури, за ответника е възниквало задължение да заплаща стойността на всяко отчетено по горния способ и фактурирано количество. Г. обаче не ангажира доказателства, което бе в негова тежест, да е сторил това. Ето защо първия от исковете е основателен. Източникът на задължение на ответника е закона /в случая подзаконов нормативен акт/, а не общите условия на ищеца, които не са представени по делото.

Липсата им обаче препятства възможността дружеството да търси така наречената /вкл.и от него в исковата молба/ мораторна лихва. Тя представлява обезщетение за вредите, които кредитора по едно парично задължение търпи от забавата, в която длъжника му е изпаднал при изпълнението му. Такова обезщетение е предвидено и за вземанията на ВиК дружествата- чл. чл.40 ал.1, изр.второ от Наредба №4/ 14.09.2004г. Съгласно разпоредбата, лихвата се дължи ако потребителя не заплати в срока, предвиден в ОУ на ВиК дружеството. В случая ищеца не представи своите ОУ и по тази причина съда не може да установи- защото не е предвидено и в нормативен акт, че ответника е изпаднал и кога, в забава. При това положение приложение ще намери отдавна /и трайно/ установилото се в съдебната практика правило, че когато падежа на задължението не е определен, исковата молба кани към изпълнение/поставя в забава. Т.е., сумите за главницата се дължат, при това се дължат с лихва за забава, но тя се дължи от момента на депозиране на исковата молба, а не от по-ранен, предшестващ момент. Съгласно чл.422 ал.1 от ГПК, това е момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда. Изложеното означава, че иска за мораторна лихва е неоснователен.

По възражението на особ.проц.представител на ответника за погасено по давност вземане. Според адвоката, то за периода 01.05.2015г.-07.06.2015г.

Съдът не може да провери основателността на този довод, по причина, че не знае кога, в кой момент/ на коя дата, за ответника е възникнало задължението да плати на ищеца всяка една ежемесечна консумация. А този момент е от решаващо значение, тъй като съгл.чл.114 от Закона за задълженията и договорите, давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая съда прие, че вземането, а всъщност вземанията за всеки от месеците в процесния период от време, са станали изискуеми в момента на депозиране на исковата молба пред съда, т.е. датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

В края съда ще коментира и обстоятелството, че „ВиК Сливен” предявява установителните си искове за суми, различни от онези в заповедта за изпълнение. Това е допустимо, тъй като те са по-малки от разпоредените с нея за плащане, а за онези, които не са предмет на установителните искове, е предвидена от законодателя нарочна последица- чл.415 ал.5, предл.първо от ГПК.

По въпроса за разноските: такива се следват на ищеца, съразмерно уважената част от исковете- ал.1 на чл.78 от ГПК. В случая разноските на „ВиК Сливен“ в исковото производство са общо 585лв., от тях: 75лв.- довнесена д.т. за образуване на делото; 360лв.- възнаграждение за пълномощника-адвокат и 150лв.- възнаграждение за особения процесуален представител на ответника, който му бе назначен в условията на чл.47 от ГПК.

Ето защо, на това основание на „ВиК Сливен”ООД се полагат 490.89лв.

По същата логика, но и като се има предвид, че предмет на исковото производство са само част от сумите, за които е издадена заповед в заповедното производство, се разпределят и разноските, направени от дружеството в последното- тъй като са 26лв., му се следват 6.26лв.

В хода на устните състезания особ.проц.представител на ответника направи искане съда му присъдени внесения от ищеца депозит за особен представител в пълен размер. Това е сторено от съда- с нарочното протоколно определение- стр.трета от протокола, съставен за проведеното на 20.09.2019г. съдебно заседание, съдията-докладчик разпореди да бъдат изплатени на адв.К. *** с това предназначение 150лв.

При горните съображения, Сливенски районен съд

Р Е

Ш И :

На осн.чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УЕСТАНОВЕНО, че Й.С.Г. с ЕГН: **********, с особен процесуален представител по делото по чл.47 от ГПК- адв.К. *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността- ул. ”6-ти септември” № 27 следните от сумите, за които на това дружество е издадена в заповедното производство, развило се в ч.гр.д. № 827/2018 по описа на РС-Н. З., заповед за изпълнение № 608/ 13.06.2018 год.: главница в размер на 223.56лв. /двеста двадесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща стойността, с ДДС, на доставената от дружеството вода до имот, за който на ответника е разкрита партида при търговското дружество, на адрес: с.Б., Сливенска обл., ул.”Б.”№..., аб.№ 103861, за периода 01.05.2015г.- 31.03.2017г., която сума се дължи заедно със законната лихва, считано от 08.06.2018г. до окончателното й изплащане, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от