Решение № 17562 от 14.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30741/2025
- Вид
- Решение № 17562
- Подписан
- 14.09.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 17562 гр. София, 14.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РА.ОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110130741 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от „С****** ООД, ЕИК *********** против А. Е. Т. с ЕГН: ********** иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парично задължение в размер на 1 300,00 лева, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, което се твърди като главница по сключен между страните Договор за паричен заем Номер: 871023/31.05.2023 г. и което задължение представлява едно от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 31124/2024 г. на СРС е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
От страна на ответника искът се оспорва с възражение, че с влязло в законна сила решение на СРС, 78-ми с-в Договор за паричен заем Номер:
871023/31.05.2023 г. е бил обявен за нищожен в цялост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява, че с Решение № 10437 от дата 31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 65819 /2023 на СРС е обявен за нищожен Договор за паричен заем Номер: 871023/31.05.2023 г., който представлява основание на процесното сега задължение.
С решението съда по гр. д. № 65819 /2023 г. нищожността е постановена на основание чл. 22 Закон за потребителския кредит вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, в който случай е приложима специалната норма на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само 1 чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Спорно между страните е дали нормата на чл. 23 ЗПК е приложима в хипотеза, когато чистата стойност на кредита се претендира с иск, основан на твърдения за сключения договор, или е приложима само при предявен иск, с който същата сума се претендира на извъндоговорно основание.
В практиката на ВКС (решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т. о. и др.) е дадено разрешение, че при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит на някое от основанията по ЗПК, искът следва да бъде уважен до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. Това е така, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД.
По тези съображения съдът намира искът за изцяло основателен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е изцяло основателна: за сторените в исковото производство разноски –в размер на 2 7 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение; за сторените в заповедното производство разноски – 52,76 лева, съразмерно на предявената част. Или общо 179,70 лева, които в актуална валута представляват 91,88 евро.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че А. Е. Т. с ЕГН: ********** дължи на „С****** ООД, ЕИК *********** сума в размер на 1 300 лева, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, като главница по сключен между страните Договор за паричен заем Номер:
871023/31.05.2023 г. – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 31124/2024 г. на СРС е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА А. Е. Т. с ЕГН: ********** да заплати на „С****** ООД, ЕИК *********** сумата 91,88 евро – съдебни разноски общо за исковото производство и за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му в препис.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3