Акт от 12.08.2016, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.***, 12.08.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т. при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията Т. гр.дело № 1796 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.127,ал.2 СК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, ЕГН**********, гр.*** против ***, ЕГН**********,***.

В исковата молба се твърди, че с ответницата заживяли на семейни начала през 2013г. Твърди, че на 28.03.2014 г. се родило тяхното дете ***., ЕГН-**********. Твърди, че след раждането на детето отношенията им започнали да се развалят, тъй като ответницата непрекъснато вдигала скандали, въпреки че той работел и издържал семейството и винаги й помагал в отглеждането на детето. Твърди, че след като детето навършило 8 месеца, ответницата напуснала домът им и отишла да живее в апартамента на майка си. Твърди, че той ходел при тях редовно и се грижел за детето, вземал го при себе си му купувал каквото му е необходимо. Твърди, че разбрал,че ответницата поддържа връзки с друго лице, като същият живеел в блока на майка й и казала, че повече не иска да живее с него. Твърди, че от м.ноември 2014 г. до март 2015 г., тя живяла с този мъж, и през м.март отишла при ищеца и живяла с него един месец, като направили кръщенето и след това ответницата пак напуснала и казала, че не може да живее с ищеца. Твърди, че през времето, когато била за един месец при ищеца, ответницата ходила и на почивка с майка си, и детето останало при бащата и той го гледал. Твърди, че след това ответницата отново се върнала да живее в апартамента на майка си. Твърди, че окончателно се разделили преди година, когато тя се събрала да живее с друг мъж и през м.декември 2015 год. отишла да живее в гр. ***. Твърди, че през лятото, когато вече не живеела при ищеца, ответницата ходила на почивка на море и пак детето било при бащата. Твърди, че след като заминала да живее с друг мъж за ***, детето останало при ищеца и до сега той се грижи за него и го гледа с помощта на родителите си. Твърди, че тя понякога ходи да го види и го взела с нея в ***- само един път за това време, и го държала десет дена и пак му го върнала. Твърди, че на 02.03.2016 год. му го довела и от тогава не го е вземала. Твърди, че понякога по телефона пита за него. Твърди, че той не знае когато го е вземала къде го е водила, не знае как се казва лицето, с което живее, нито пък му дава адреса си в ***. Твърди, че в момента е подал молба за детската градина ***". Твърди, че в момента ответницата се намира в гр.***, като не му е известен адреса й, нито името на лицето, с което живее. Твърди, че ответницата се обажда се само по телефона да пита за детето, но не го е виждала със седмици. Твърди, че до този момент й го давал да го взема, но тя го е вземала само веднъж за 10 дни и му го върнала. Твърди, че той не знае къде точно го води и след това да ли ще му го върне. Твърди, че в момента не знае дали работи, но до сега не е давала никакви пари за издръжка на детето. Твърди, че той работи постоянно, има собствено жилище и условията му за отглеждане на детето са много добри. Твърди, че неговите родители му помагат в неговото отглеждане. Твърди, че тъй като не могат да постигнат съгласие къде постоянно да живее детето и при опит да постигнат разбирателство, ответницата започва да го плаши,че ще вземе детето и повече няма да го види е повода да заведе дело и съдът да реши къде следва да живее детето и кой да упражнява родителските права. Счита, че до този момент е очевидно,че ответницата се отнася несериозно към задължението си на майка след като оставила осеммесечно дете без нейните грижи и заминала да живее с друг мъж.Твърди, че бащата може да осигури по-добро отглеждане на детето. Твърди, че условията, при които живее детето са добри, бащата работи, има и собствено жилище, ответницата е без постоянна работа, без жилище и дори не се е регистрирала в гр.***, където живее. Не е известно и лицето, с което живее и дали същото би гледало детето като бащата. Счита, че по отношение на издръжката на детето, майката също следва да участва в неговата издръжка и тъй като няма данни дали работи, то издръжката,която следва да и се определи е минималната такава, съгласно разпоредбите на закона- 105 00 лв.

Счита, че по отношение на личните отношения на ответницата с детето,следва да й бъде определено да вижда детето и да го взема при себе си всяка първа и трета събота или неделя от 08.00ч. до 18,00 ч. по местоживеенето на детето, без да го води в друго населено место без разрешението на бащата. Майката да има право да взема детето един месец през лятото, когато това не съвпада с отпуската на бащата. Моли на основание чл. 127 ал.2 от СК, да бъдат предоставени за упражняване на родителските права върху детето ***. с ЕГН-********** на бащата ***, с ЕГН-**********, от ***,като детето да живее при баща си, като се определи режима на личните отношения с майката *** ***, ЕГН-**********, да взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 08.00 ч до 18.00 часа, по местоживеенето на детето, като има право през лятото да го взема за един месец, когато това не съвпада с отпуската на бащата, ответницата да заплаща по 105.00 лв. месечна издръжка на детето чрез бащата ***, считано от завеждане на делото до изменение на обстоятелствата за нейното присъждане. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответни;ата Оспорва изнесените факти в ИМ, като твърди, че не почиват на действителността. Твърди, че с ищеца се познават от 2006 г., но след смъртта на бащата на ответницата, се сближили и през 2013 г. заживяли на семейни начала в апартамента на родителите му и съвместно с тях в гр.***. Твърди, че от съвместното им съжителство на 28.03.2014 г. се родил синът им ***. с ЕГН: **********. Твърди, че проблемите между страните започнали още по време на нейната бременност, като ескалирали след раждането на детето. Твърди, че след като забременяла, ответника настоял да заживее с родителите му у тях в гр.***. Той обаче работел като военен в гр. ***, живеел там и се прибирал единствено в събота и неделя. Твърди, че реално тя не живеела с него, а с родителите му почти до март 2014 г., когато той успял да премести работата си в гр .***. Твърди, че през годината, в която живеела сама с родителите му, между нея и тях възниквали непрекъснати конфликти от най-различно естество. Бащата на ищеца се напивал ежедневно, вдигал скандали, крещял, като в един от тези случаи дори посегнал да я удари с чаша по главата и само бързата й реакция я спасила. Твърди, че търпяла това положение, тъй като ищецът й обещавал да предприеме бързи мерки за завръщането си в *** и отделянето им като самостоятелно семейство в друг апартамент, без родителите му. Твърди, че въпреки, че се върнал в *** през март 2014 г., то и след раждането на детето се наложило да продължат да живеят съвместно с родителите му още 6-7 месеца, тъй като ищецът решил да закупи апартамент, в който да се отделят, а дотогава я помолил да останат в апартамента на родителите му.

Твърди, че съвместното им съжителство било кошмарно. Освен, че баща му се напивал и вдигал редовни скандали, то двамата заедно с майка му постоянно се бъркали в личните им отношенията с ищеца. Твърди, че имали претенции относно начина на отглеждане на детето - обличане, поставяне на памперси и др. Това изостряло отношенията помежду им, тъй като *** се опитвал да остане толерантен към родителите си, без значение как се държали те с ответницата. Твърди, че в края на септември 2014 г. ищецът закупил апартамент, в който трябвало да заживеят съвместно с детето им. Апартаментът обаче се нуждаел от сериозен ремонт и трябвало да останат още няколко месеца при родителите му. Твърди, че от многобройните проблеми, произтичащи от съвместното им съжителство с родителите на ищеца, тя започнала да получава аритмия на сърцето, да вдига високо кръвно налягане, да й изтръпват ръцете, поради което на 17.11.2014 г. се наложило да влезе за 7 дни в УСБАЛ по „Кардиология" - гр.***. В крайна сметка се оказало, че проблемът е на нервна почва, тъй като нямала обективни физиологични промени. Препоръчано й било да замине на балнеолечение в с. *** и да избягва стреса занапред. Твърди, че в деня, в който я изписали от Кардиологично отделение и се прибрала в къщи при детето, още с влизането чула как майка му казала на баща му: „Ние се справяме чудесно е детето.Тая защо не умря, а се връща?" Твърди, че това преляло чашата и тя решила, че повече не би могла да живее с тях в такава обстановка и напрежение. За съжаление, ищецът дори не я подкрепил в този момент, а заел неутрална позиция. Тогава тя се обадила на чичо си и той отишъл за да й помогне да натовари багажа и детето и да се прибере в нейния апартамент в гр.***, където се установила да живее сама с детето. Твърди, че в следващите две седмици ищецът не се обадил изобщо за да разбере как са и къде са, дали имат нужда от нещо. След това започнал да идва не повече от веднъж-два пъти седмично за по час-два, за да види детето. Така малко по-малко отношенията им започнали да се възстановяват и тя решила да даде втори шанс на връзката им, тъй като считала, че е в интерес на детето да живее и с двамата си родители. Разбрали се, че тя ще остане с детето в нейния апартамент до момента, в който приключи с ремонта на новото им жилище и тогава ще се нанесат направо там, тьй като не можела да живее повече с родителите му. Твърди, че ищецът се съгласил, но от своя страна, не пожелал да дойде при тях с детето, докато ремонтът на новия апартамент бъде готов и останал да живее при родителите си. Твърди, че в този смисъл изобщо не отговаря на истината твърдението му, че е живяла с някакъв мъж в нейния апартамент от ноември 2014 до март 2015 г. и после е отишла да поживее пак с ищеца. Твърди, че докато живеела в нейния апартамент с детето, физическа и финансова помощ получавала от майка си, която живее в ***, но идвала винаги, когато й се обадела. Твърди, че отделно от нея, ежедневна помощ получавала от много добър техен възрастен приятел и съсед, който оставал с детето, когато трябвало да ходи да пазарува памперси, храна, мляко, лекарства, защото ищецът не се интересувал дали може да се справи с пазаруването, както и с другото домакинство без никаква помощ, сама с бебе на ръце. Твърди, че той идвал само за да му се порадва епизодично и набързо. Освен това за всички тези четири-пет месеца, в които живяла сама с детето, ищецът е оставял не повече от 20-30 лв. месечно, защото постоянно се оплаквал, че няма пари, тъй като изплащал заем за закупения от него апартамент. Твърди, че в този смисъл, както преките грижи, така и издръжката за детето били поети изцяло от ответницата. Твърди, че дори когато детето се родило, почти всички разходи поела тя и майка й — раждане, колички, дрехи, прибори и аксесоари. Ищецът закупил само едно детско креватче. Твърди, че ремонтът на жилището на ищеца продължил почти пет-шест месеца и бил готов чак през март 2015 г., когато се нанесли с детето. Твърди, че между 04.03.2015 г. и 08.03.2015 г. заминала на лечение за 5 дни в балнеологията на с.***, придружена от майка си, като детето останало при ищеца през тези няколко дни. Тази така наречена от ищеца „почивка" била във връзка с неврологичните й проблеми по повод на които лежала в болницата през ноември 2014 г. и далеч не продължила месец, както пише в ИМ, а само 5 дни и 4 нощувки. Твърди, че след завръщането й от балнеологията, нещата между тях потръгнали нормално за известен период от време, а именно до около седмица преди кръщенето на ***, което било на 28.03.2015 г., чийто разходи отново си поделили, но приходите ищецът прибрал сам, за да покрие заема на собственият си апартамент. Твърди, че в дните около кръщенето ищецът започнал да се напива до безпаметност, което продължило дни наред. Твърди, че когато се напиел, започвал да ги обижда с детето, дори се опитал да я удари при един от поредните си запои и то пред ***. Твърди, че тя не можела да си обясня от какво било провокирано поведението му, тъй като между тях нямало скандали, откакто живеели отделно от родителите му. Твърди, че едва вечерта след кръщенето ищецът й споделил, че бил разбрал от някъде, че е осиновен и това била причината за поведението му. Въпреки, че направила всичко възможно за да го успокои и да му обясни, че няма никакво значение за тях, той продължил да се напива ежедневно, да ги обижда и нагрубява. Твърди, че това била и причината да вземе трудното за нея решение да се разделят окончателно. Взела детето, събрала багажа и се прибрала с него в нейния апартамент през април 2015 г. Твърди, че въпреки, че били разделени с ищеца, тя никога не е препятствала срещите между него и детето, като в името на детето съумяла да запази нормални отношения с ищеца и дори му давала детето с преспиване за по няколко дни когато е поискал. Твърди, че *** никога не е живял трайно с баща си, както се опитва да изтъкне ищецът в исковата си молба.