Решение № 97 от 27.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. С.З., 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20205500901221 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от Й. Д. В. от гр.С.З. против ЗК „Б.“ АД - гр.С. с правно основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 01.01.2019 г. в община С.З. на път I - 5, км 234+500 настъпило ПТП между лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с ДКН СТ 7252 РВ, собственост С.М. С., ЕГН: **********, и управляван от Б.

Св. С., ЕГН: **********, и лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с ДКН СТ 5505 А собственост и управляван от Н.К.К., ЕГН: **********.

Посочен е следният механизъм на ПТП: при движение в посока запад-изток по път 1-5, км 234+500 лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с ДКН СТ 7252 РВ, управляван от водача Б. Св. С., навлиза в насрещната пътна лента за движение, насочва се косо на ляво и се блъска в движещия се срещу него в посока изток-запад лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с ДКН СТ 5505 ВА, управляван от водача Н.К.К.. В следствие настъпилото ПТП Н.К.К. умира.

Посочено е, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с ДКН СТ 7252 РВ, Б. Св. С., който губи контрол над лекия автомобил и навлиза в лентата за насрещно движение, в която по същото време се движи лек автомобил „БМВ 328 И“ с 1

ДКН СТ 5505 ВА, и го блъска челно.

Изложено е, че за увреждащия лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с ДКН СТ 7252 РВ има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Б.“ АД, обективирана в полица №BG/02/118003150554 със срок на валидност от 11:52 ч. на 05.11.2018 г. до 23:59 ч. на 4.11.2019 г., тоест към момента на настъпване на ПТП на 01.01.2019 г. същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

По повод настъпилото ПТП в ОД на МВР е образувано ДП №ЗМ 1/2019г. по описа на СКАТ “Пътна полиция“ С.З..

Изложени са съображения във връзка с Тълк.решение № 1/21.06.2018г. и е посочено, че ищцата е сестра на починалия в следствие на настъпилото на 01.01.2019 г. пътнотранспортно произшествие Н.К.К. и има право на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Наведени са твърдения, че Й. Д. В. - сестра на Н.К. - ще търпи до края на живота си болката от загубата на своя брат. Сочи се, че една от най-тежките мъки на този свят е тази, която човек изпитва, когато губи най-близките си хора. Й.В. ще трябва да живее с тежката мисъл, че никога вече няма да види брат си, когото толкова много обича.

Изложено е, че след загубата на брат й животът на ищцата е коренно променен. Между тях е съществувала силна емоционална връзка и дълбока привързаност. Помагали са един на друг и си споделяли всичко. Поддържали са близки и топли отношения. Посочено е, че Й.В. не може да повярва какво се е случило и чувства, че никога няма да успее да преживее загубата на брат си. Усещала болезнено липсата му, която с всеки изминал ден ставала все поосезаема. Загубата на толкова близък човек я е направила изключително затворена, необщителена и обезверена. Непрекъснато мислила за брат си и се отдавала на спомените си за него, тъй като с прекъсването на съществувалата емоционална връзка са прекъснати мечтите й, както и усещането на обич, хармония и спокойствие, характерни за семейството преди случилото се.

Сочи се, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие Н.К.К. е едва 20-годишен. Имал е мечти и амбиции за бъдещето си, планирал е да завърши висше образование. Напускането на този свят внезапно, в момент, в който е толкова млад и целият живот би трябвало да е пред него, прави мъката на сестра му още по-дълбока и неописуема. Тя страда 2 неимоверно много, че мечтата на брат й да бъде студент никога няма да се осъществи. Всички тези морални и душевни страдания ще я съпътстват докато е жива.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция от 21.07.2020 г. Й. Д. В. е предявила претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ЗД "Б." АД, в следствие на което е образувана щета №2010021235. Представила е и всички налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на местопроизшествие, Съдебномедицински експертиза на труп №2/2019 г., както и Автотехническа експертиза /първоначална и допълнителна/, изготвена по образуваното досъдебно производство. Посочила е и банкова сметка за превеждане на обезщетението. С писмо изх №НЩ 4379/29.07.2020 г. ответното дружество уведомило ищцата, че няма основание да удовлетвори претенцията й.

Ищцата сочи, че за нея възниква правен интерес да предяви осъдителен иск.

Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ЗД "Б." АД, да й заплати следните суми:

-Сумата в размер на 30000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от Й. Д. В. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на брат й Н.К.К. в следствие настъпило на 01.01.2019 г.

ПТП.

-Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 29.07.2020 г., датата на която ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение по образуваната в следствие на заведена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ щета №2010021235, до окончателно изплащане на сумата.

-Претендират се разноските по делото.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че оспорва изцяло исковата молба по основание и размер по следните съображения:

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният лек автомобил „Тойота Корола Bepco", с pen № СТ7252РВ.

Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото 3 доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал. Според ответника, единствено доказателство за механизма, което ангажира ищцата е съставения по случая Протокол за ПТП, който не се ползва материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Твърди, че без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал. Твърди, че ПТП е настъпило изцяло по вина и противоправно поведение на покойния Н.К.К., който е управлявал МПС „БМВ 328“ с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Счита, че именно този водач е навлязъл в лентата за насрещно движение и е предизвикал ПТП.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Счита, че при липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищцата за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване.

Посочено е, че ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, ответникът твърди, ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

Твърди, че настъпилата смърт на Н.К.К. не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „Тойота Корола Bepco", с pen № СТ7252РВ. Сочи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е управлявал МПС „БМВ 328" с превишена и несъобразена с пътните 4 условия скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение или алтернативно не е направил опит да заобиколи другото МПС, въпреки че това е било обективно възможно. Твърди се, че починалият е допринесъл за уврежданията си и тъй като е управлявал л. а. „БМВ 328", с pen № СТ 5505 ВА без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като така е допринесъл в значителна степен за уврежданията си. Твърди, че е налице обективна причинно- следствена връзка между поведението на самия пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение. Сочи, че при правилно поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по лека степен.

Оспорва да е налице „...особено близка връзка с пострадалия и действително претърпени от смъртта му вреди", по смисъла на т.р. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС. Оспорва да е налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия между ищцата и пострадалия. Твърди се, че в отношенията на ищцата и пострадалия няма нищо изключително, което да подлежи на обезщетение. Сочи, че цитираната тълкувателна практика визира случаи, на „особени" изключения, а не всяко страдание свързано със загубата на роднина, то трябва да е „особено" и „изключително".

Оспорва твърденията на ищцата за търпени неимуществени вреди от страна на ищцата под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на загубата на сродника й. Оспорва твърденията за това, че приживе между тях са били налице отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди.

Отбелязва, че формалната родствена връзка между ищцата и пострадалия сама по себе си не е основание или самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение, като твърди, че към датата на ПТП отношенията им са били на практика прекъснати.

Оспорва предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба сума в размер на 30000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по 5 чл. 45 ЗЗД, като са изложени съображения в тази връзка.

Оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Сочи, че ищецът не е сезирал дружеството по претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ. Заявява, че съгласно чл. 380, ал.3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.

Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърлят исковите претенции на Й. Д. В., като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално, прави искане да се намали размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията.Претендира за направените в производството разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата прави следните пояснения и възражения: Намира за неоснователно възражението на ответника за неоснователност на предявените искове поради неизяснен механизъм на ПТП и липса на причинна връзка между произшествието и настъпилите вреди, а именно смъртта на Н.К.К.. Посочва, че безспорно е установено, че водачът на лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с ДКН СТ 7252 РВ, Б. Св. С., е извършил нарушение на ЗДвП и ППЗДвП, предвид което са налице всички предпоставки и елементи от фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя. Сочи, че са налице: валидно застрахователно правоотношение между водача С. и ответника, застрахователно събитие, противоправно поведение от страна на водача, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение, както и вина на водача. Заявено е, че Б. Св. С. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, която задължава водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и да се движат със съобразена с пътните условия скорост на движение, като в случай на необходимост или опасност за движението намалят скоростта или спрат.