Решение № 437 от 10.07.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Враца, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ц. Ч. Г. с ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра, срещу решение № 13 от 29.01.2024г., постановено по гр.д. № 516/2023г. на Районен съд – Мездра, в частта, с която по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС е осъден да възстанови външната стена на съсобствената жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Мездра, свързваща собствения му гараж № 2 с жилищната сграда и в частта, с която е осъден да заплати на ищцата Г. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Мездра направените деловодни разноски по компенсация в размер 725 лв.

Жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и в разрез с доказателството по делото. Счита за неправилен извода на районния съд, че разширението на съществуващия прозорец към мазата му в жилищната сграда създава пречки за ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като въпросното уширение засяга единствено мазе № 2 и гараж № 2, и двете негова собственост. Твърди, че от собствения си гараж влиза, за да ползва собственото си мазе № 2, тъй като друг вход към него не съществува откъм вътрешната част на жилищната сграда, тъй като ищцата е преградила отвътре всякакви входове и подходи към мазето. Поддържа, че съществуващото уширение не пречи на ищцата да ползва своята част от 1 жилищната сграда и да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Счита за необоснован и неподкрепен с доказателства извода на съда, че с направения отвор/уширение на съществуващия прозорец е нарушил носещата конструкция на външната стена на жилищната сграда и по този начин се създава риск за здравето и живота на обитаващите сградата, както и опасност от нейното срутване, тъй като и в двете си заключения вещото лице е установило, че съществуващия отвор представлява разширение на съществуващ прозорец до земята, чрез премахване на част от тухлената стана, което не представлява нарушаване на конструкцията на жилищната сграда, тъй като над прозореца има стоманобетонова греда /трегер/, която носи горната част на стената. Счита за неправилни и изводите на съда, че за въпросното уширение се искало съгласие на останалите съсобственици, предвид разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗУТ. Моли съда да отмени решението на PC Мездра в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, като му присъди разноските по делото и за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Г. К. Д., чрез адв. Т. Т. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба и счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В допълнение към отговора твърди, че районният съд правилно е достигнал до извода, че отворът е направен във външната стена, която е обща част от жилищната сграда, съгласно чл.38, ал.1 от ЗС, и принадлежи на всички собственици на обекти в сградата, поради което жалбоподателят неправилно сочи в жалбата си, че въпросното уширение засяга единствено неговото мазе № 2 и гараж № 2. Поддържа, че районният съд правилно не е приел заключението на вещото лице в повторната СТЕ, че направеният отвор между гараж № 2 и жилищната сграда, представлява разширение на съществуващ прозорец до терена и не засяга конструкцията на жилищната сграда, тъй като същото няма качеството на правоспособен /лицензиран/ инженер конструктор, което да замести изискването на конструктивен проект за извършването на отвора. Посочва, че направеният от ответника отвор без съгласие на съсобственика и без наличие на строителни книжа и документи /конструктивен проект, издаден от лицензирано лице инженер-конструктор/, не е търпим по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, което е достатъчно, за да обоснове основателността на предявения негаторен иск, без да е необходимо тя да доказва конкретно по какъв начин се смущава пълноценното упражняване на собственическите й права върху процесния имот. Изтъква, че премахването на конструктивните елементи в общата част от процесната сграда, извършено не по предвидения в ЗУТ начин, води до възникналото заплашване на упражняване на правото й на собственост и опасност от вредното и смущаващото въздействие, чрез създадения риск за живота и здравето й. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на РС-Мездра в обжалваната част като правилно, законосъобразно и обосновано, като претендира направените деловодни 2 разноски пред настоящата инстанция, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 19.04.2024 г.

По делото е постъпила и частна жалба от Г. К. Д., чрез адв. Т. Т. от АКВраца, срещу определение № 291/05.04.2024г., постановено по същото дело, с което по молба на ответника Ц. Ч. Г. по чл.248, ал.1 от ГПК, Районен съд Мездра е допълнил решение № 13/ 29.01.2024 г., като е осъдил Г. К. Д. да заплати на Ц. Ч. Г. направените разноски по компенсация в размер на 300 лв.

Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със закона и процесуалните правила. Твърди се, че отговорът на исковата молба е подаден от ответника Ц. Ч. Г., чрез пълномощник адв. Г. П. от ВрАК, с което се изчерпват и нейните действия по делото, като към отговора е приложено само пълномощно. Поддържа се, че до края на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства за направени от него разноски по делото и съответно не е поискал присъждане на разноски, за което да представи списък по чл. 80 от ГПК. В евентуалност, дори съдът да приеме, че съществува договор за правна защита и съдействие, представен под формата на бланка на гърба на адв. пълномощно, счита се, че от него не става ясно уговореното и платено възнаграждение в брой, в размер на 600 лв. за изготвяне на отговор и процесуално представителство за кое точно дело, на кой съд се отнася. Искането към съда е да отмени обжалваното определение на МРС, като неоснователно, незаконосъобразно и неправилно. В допълнение към частната жалба се иска присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Ответникът по тази частна жалба и ответник в първата инстанция Ц. Ч.

Г. не е подал писмен отговор.

С въззивната жалба и с отговора на същата, както и с въззивната частна жалба страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явяват и не се представляват; въззиваемата, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва подадената жалба и поддържа частната жалба.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде 3 проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

В исковата молба ищцата Г. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Мездра, чрез адв. Т. Т. ВрАК твърди, че по силата на нот. акт № 171, т.1, рег. № 814, дело № 94/2011 год. на нотариус Х. А. с рег. № *** на НК, район на действие РС гр.Мездра, е собственик на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Мездра, одобрена със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 2020 г., с адрес ***, с площ 512 кв.м., ведно с жилищно помещение на етаж първи от построената в имота двуетажна жилищна сграда, както и мазе № 1 в ляво от входа, гараж № 1 вдясно от входната врата, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, а ответникът Ц. Ч. Г. с ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра, е собственик на 1/4 ид.ч. от недвижимия имот, ведно с втория етаж от двуетажната жилищна сграда в имота, мазе № 2 от дясно на входа, гараж № 2 в ляво от входната врата. Поддържа, че гаража на ответника е построен пред съсобствената двуетажна жилищна сграда, в отклонение на издаденото разрешение за строеж и на други строителни книжа, като източната му стена навлиза с 30 см. в обсега на нейния гараж и създава състояние, което пречи и ограничава правото й на ползване на нейния гараж по предназначение. Наред с това посочва, че ответника е направил отвор без строителни книжа и разрешение, като е съединил неговия гараж № 2 към съсобствената жилищна сграда и така е нарушил носещата конструкция на външната стена на сградата, с което създава риск за живота и здравето на обитаващите сградата и опасност от нейното срутване. Иска от съда да осъди ответника да прекрати неоснователното си действие, касаещо гараж № 2 с кадастрален № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-181097/11.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, изграден при отклонение от разрешението за строеж, като се премахне/премести в западна посока с 30 см. източната му стена, както и да възстанови първоначалното положение на външната стена на съсобствената двуетажна жилищна сграда, която е в контакт с гаража му, съобразно строителните правила и норми. Претендира и разноски.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответника Ц. Ч. Г. с ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен и моли за неговото отхвърляне, като претендира и разноски.

Твърди, че гаража му е изграден съобразно изработен и одобрен архитектурен проект от първоначалния собственик Г. Г. б.ж. - дядо на страните по делото, и не пречи на ищцата да използва собствения й гараж, съобразно предназначението му. Поддържа, че изложеното в исковата молба, че е направил отвор в гаража си, чрез който го е съединил с жилищната сграда, не отговаря на истината и е недопустимо тази претенция да се разглежда в настоящето производство, тъй като съществува друго такова - по чл.195 и сл.

4

ЗУТ.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото и от представените доказателства се установи, че ищцата Г. К. Д. е собственик на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Мездра, одобрена със Заповед № РД-181097/11.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес ***, с площ 512 кв.м., ведно с жилищно помещение на етаж първи от построената в имота двуетажна жилищна сграда, както и мазе № 1 в ляво от входа, гараж № 1 вдясно от входната врата, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, а ответникът Ц.

Ч. Г. е собственик на 1/4 ид.ч. от недвижимия имот, ведно с втория етаж от двуетажната жилищна сграда в имота, мазе № 2 от дясно на входа, гараж № 2 в ляво от входната врата.

От събраните по делото доказателства - писмени и гласни се установява, че гараж № 2, собственост на ответника по делото, е бил построен и е съществувал към момента на придобиване на имотите от Р. Г. - майка на ищцата, и Ч. Г. - баща на ответника, чрез НА за дарение-делба на недвижим имот № 159, том V, дело № 2847/18.12.1997г. от Г. Р. Г. б.ж. и Й. А. Г. б.ж.

Установи се също, че с решение по гр. дело № 352/2020 год. по описа на МзРС, на основание чл.32, ал.2 от ЗС е разпределено правото на ползване на дворното място между страните-съсобственици.