Решение № 515 от 20.08.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Разград, 20.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330100077 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143 от ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

С искова молба от Н. Д. И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Ц К, обл. Р, ул. „Б Т“ № *, чрез процесуалния му представител, съдебен адрес: гр.

П, бул. „П ш“ № **, ет. *, ап. Б, против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.

Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама управителите: Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, се моли съдът да приеме клаузите, съдържащи се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40013666428/25.11.2022 г., сключен между страните, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 800,00 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1300,00 лева, за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

Претендира разноски.

Сочи се, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № 40013666428/25.11.2022 г., подписан с ответното дружество, с която се е задължил да върне сумата от 3 447,92 лева, при сума на получаване в размер на 2000,00 лева, ГПР 49,13 %, годишен лихвен процент 41,00 %, със срок на договора 36 месеца. Съгласно същия раздел от договора, ищецът следвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 800,00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1300,00 лева, разпределени на 36 месечни вноски по 58,33 лева 1 всяка. По този начин се дължали за връщане 5547,92 лева.

Излага се становище, че посочените клаузи за заплащане на допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал.

4 от ЗПК във вр. с чл, 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Твърди се нарушаване на принципа на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение с цел изгода на ответника. Сочи се, че закона не допуска заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а предоставените услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита". Твърди се, че реално улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства изобщо не е била предоставяна. Твърди се неравноправност на посочените клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, поради което нищожност на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че с посочените клаузи се заобикаля и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото такива разходи са част от дейността по управление на кредита и следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. Сочи се, че с включването му се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4. Излага се становище, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация. Твърди се нарушение и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с §13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, доколкото клаузите не са индивидуално договорени, а е предварително съставена и ищецът не е имал възможност за влияе на съдържанието и. Отделно се твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В отговора си ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност. Твърди се, че ищецът сам е заявил желание за закупуването на двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди се, че услугата „Фаст“ вече е била използвана от ищеца с оглед приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредит. Твърди се, че включването на тези услуги не е задължително условия за сключването на договора, съответно не следва да бъде включвано в ГПР. Сочи се спазване на изискванията на закона. Излага се, че на ищеца е предоставена предварително информация и същият е разполагал с цялата информация преди подписването на договора. Твърди се, че ищецът не би могло да бъде въведен в заблуждение. Излага се подробно становище относно таксата за управление. Изтъква се, че услугата представлява възможност ищецът да договори промяна в погасителния план.

Съдът, преценявайки събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Не е спорно обстоятелството, че на 25.11.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013666428, с която ищецът се задължил да върне сумата от 3 447,92 лева, при сума на получаване в размер на 2000,00 лева, ГПР 49,13 %, годишен лихвен процент 41,00 %, със срок на договора 36 месеца, размер на всяка вноска по кредита 95,79 лв. Страните договорили закупуването на пакет допълнителни услуги, а именно услуга „Флекси“ и услуга „Фаст“. Уговорили заплащане на възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 800,00 лева за услугата „Фаст“ и 1300,00 за услугата „Флекси“, което се изплащали по начина и в сроковете, съобразно цитирания горе 2 погасителен план, с размер на месечната погасителна вноска от 58,33 лева по закупения пакет от допълнителни услуги, както и общо по кредита погасителна вноска в размер на 154,12 лв.

Ищецът подписал декларация, че е запознат и приема приложените към процесния договор Общи условия (ОУ), както и че му е предоставена информация във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и разяснения на преддоговорна информация по договора и споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги.

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна:

Процесният договор изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл.

24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи.

Съдът приема, че клаузата за заплащането на допълнителните услуги е неравноправно договорено от ответника в качеството му на доставчик на финансова услуга, в нарушение на добросъвестността. Съгласно посоченото в договора услугата „Фаст“ представлява приоритетно становище на искането за кредит и изплащане на кредита преди останалите клиенти, на които тази услуга не е предоставена. Услугата „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на погасителния план за целия срок на договора. Съдът счита, че такива опционални клаузи са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, произтичащо от особено високия размер на възнагражденията за тях на фона на размера на заетата от кредитополучателя парична сума, съответно лихвата, която се дължи за нейното ползване. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД позволява на страните да определят свободно съдържанието на сключваните от тях договори, като единственото ограничение на свободата на договаряне произтича от необходимостта от спазване на повелителните норми на закона и съблюдаване на добрите нрави. Последните са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В конкретния случай се налага представата, че 3 кредитополучател, който при сключването на договора за кредит не е разполагал с паричен ресурс от 2000,00 лв., си е позволил да договори предоставянето на услуги на стойност, надвишаващи в пъти общия размер на дължимата за ползването на кредита възнаградителна лихва, всъщност в размер над договорената сума по кредита, доколкото само заплащане на договорените допълнителни услуги е общо 2100 лева. Това непонятно за икономическата и житейска логика поведение повдига съмнения доколко сключването на договора за този пакет допълнителни услуги е било на практика задължително условие за получаване на кредит, а и доколко възнагражденията за такива услуги следва да се включат в размера на ГПР по кредита, в който случай клаузата за нейното заплащане би се оказала нищожна на основание чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК във вр. §1, т. 1 от ДР към същия закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според §1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Обвързаността на уговорените в договора допълнителни услуги с получаването на кредита, обуславя включването на възнаграждението за предоставянето им в размера на годишния процент на разходите и следователно е от значение за съобразяването на този размер с ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Според съдържанието на договора услугите са били доброволно избрани от длъжника. Финансовото изражение обаче на подобни услуги е до такава степен несъразмерно с интереса на другата страна, че не позволява друго обяснение на решението да поиска тяхното предоставяне, освен обвързването им с отпускането на самия кредит.

Стойността на тези услуги е в размер над сумата на отпуснатия кредит и самостоятелно надхвърля максимално допустимия размер на ГПР, с което се обосновава нищожност на клаузата за нейното заплащане на основание чл.

19, ал. 5 от ЗПК. Освен това допълнителните услуги по смисъла на чл. 10а, ал.

1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните. Например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, посочени от заявителя, за които се претендират възнаграждения, са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора. По естеството си те са свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква за тях заплащане на възнаграждение. Освен това заплащането на възнаграждението от потребителя на услугата „Флекси“ е предварително, т.е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на услугата и е без значение дали някоя от 4 тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправно клауза в процесния договор по смисъла на чл. 143, т.