Решение № 298 от 16.11.2020, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 581/2020
- Вид
- Решение № 298
- Подписан
- 16.11.2020
- Състав
- Венцислав Стоянов Маратилов, Албена Георгиева Палова, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30 ал.3 · Закон за собствеността
- чл.38 ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
Номер *** г.Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – П.I Граждански състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20205200500581 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №379 от 08.04.2020г. постановено по гр.д.№4555/2018г. по описа на същия съд, са осъдени ответниците И. С. Б. , ЕГН-********** и В. М. Б. , ЕГН-**********, да заплатят на ищеца А. С. Б. , ЕГН-**********, на основание чл.30 ал.3 от ЗС сумата 756.34лв-припадаща се част от необходими разноски за извършен от ищеца в периода 17.05.2018г.-20.05.2018г. частичен ремонт на покрива на съсобствена сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., находяща се в гр.П., на ул.“Д.“№17,ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 06.11.2018г. до плащането, като е отхвърлен иска за разликата над 756.34лв и до предявения размер от 2000лв.
Със същото решение е отделен в самостоятелно производство насрещния иск на И. С. Б. и В. М. Б. срещу А. С. Б. по чл.30 ал.3 от ЗС за заплащане на 1 необходими разноски в размер на 607лв във връзка с ремонт на друга част от покрива на същата сграда, извършен през 2016г.-2018г. Двамата ответници са осъдени да заплатят в полза на ищеца А.Б. съдебни разноски от 389.52лв и от своя страна ищеца А.Б. е осъден да заплати на ответниците И. С. Б. и В. М. Б. разноски от 310.91лв.
Решението се обжалва от ответниците И. и В. Б. чрез адв. К., в частта с която е уважен първоначалния иск за разликата над 698.45лв и до присъдените 756.34лв или за сумата от 57.89лв с доводи за неправилност поради допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Споделят се мотивите на съда относно значението за отговорността на съсобствениците на пазарната цена на ремонта като се добавя, че договорката между ищеца и третото лице-изпълнител не обвързва останалите съсобственици на имота защото договорите имат действие само за страните, които са ги сключили /чл.21 от ЗЗД/. Поддържа се, че съдът е уважил иска за 2/3 от всички пера остойностени в приетата СТЕ в размер на 1134.52лв. вместо да отхвърли претенциите за поставяне на челни дъски за 15.84лв и за доставка и монтаж на 80бр.капаци-244.35лв. По отношение на дъските жалбоподателят препраща към обясненията на вещото лице,че покривната конструкция поначало била изпълнена без челни дъски, защото технологията по която е изградена не предвижда поставянето на такива; че поради грешка на изпълнителя,при извършване на процесния частичен ремонт са се отворили фуги,прикрити чрез поставяне на челни дъски, в резултат на което покривът от едната страна бил с челни дъски, а от другите страни не, което загрозявало архитектурата на сградата.Предвид изложеното жалбоподателите считат, че това не представлява необходим разход и не се дължи от тях. По отношение на претенцията за 80бр. капаци, съдът пропуснал да се произнесе по направено възражение за прихващане с насрещно вземане направено в отговора исковата молба и конкретизирано с молба вх.№27827 от 27.11.2019г., което непроизнасяне представлявало съществено процесуално нарушение и следвало да се поправи от въззивната инстанция; че от сумата на тази претенция следва да се прихване 2/3 от стойността на старите 80бр. капаци, като ищецът отчуждил и/или унищожил оценените от експерта общо на 71лв или претенцията следвало да се уважи не за 2/3 от 244.35лв , а за 2/3 от /244.35лв-71лв/ или за 173.35лв. Предвид изложеното 2 жалбоподателите считат, че решението следва да се потвърди до размера на сумата от 698.45лв, а за разликата над тази сума да се отмени и същата да се отхвърли.
Решението е обжалвано от същите страни и по отношение непроизнасянето на съда по насрещния иск, който първоначално е бил приет за съвместно разглеждане, като се излагат подробни доводи и се иска съдът да се произнесе и да уважи предявения насрещен иск.В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на тази втора претенция, след като е прието, че в същност се касае за частна жалба против прекратително определение, делото е върнато на първоинстанционния съд за събиране на държавна такса по обжалването. Поради невнасяне на посочената такса, от районния съд е върната подадената от И. и В.Б. жалба срещу частта от решение №379 от 08.04.2020г. имаща характер на определение по чл.211 ал.2 от ГПК за заплащане на сумата по предявения насрещен иск от 607лв, като разпореждането на съда е връчено на жалбоподателите на 10.08.2020г. и същото не е обжалвано, поради което в тази част решението е влязло в законна сила и не подлежи на съдебен контрол пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна-А. С. Б. чрез пълномощника си адв.Н.К., в който се поддържа, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, не са налице пороци на същото, отговаря се на доводите развити в жалбата, като се поддържа, че челните дъски върху част от стряхата са поставени за запушване на отвори в покривната конструкция, ползвани за проникване на птици и това представлява необходим разход; възразява се по претенцията за прихващане стойността на премахнатите 80бр. стари капаци, поради наложителност на ремонта и негодност на капаците за ползване по предназначение и без никаква стойност и че същите нито са унищожени нито са отчуждени от ищеца.Поддържа се и довода на съда за недопустимост на насрещния иск поради предявяването му извън срока по чл.211 ал.1 от ГПК.Моли да се остави без уважение жалбата.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
3
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на И. и В.Б. с вх.
№9280 от 27.05.2020г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.30 ал.3 от /ЗС/ Закона за собствеността, за заплащане на тежестите на общата вещ, от съсобствениците съобразно размера на частта си в тази вещ относно извършен ремонт на покрива на триетажна жилищна сграда, включващ строителните материали и труд, и законна лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ върху лихвоносното парично вземане, считано от подаването на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба против И. С. Б. , с ЕГН-********** и В. М. Б. , с ЕГН-**********, двамата с адрес-гр.П., ул.“ Д.“ №17, ищецът А. С. Б. , ЕГН- ********** от гр.П., ул.“П.“ №28А, поддържа, че ответниците са собственици на първи жилищен етаж с идентификатор *** и на втори жилищен етаж с идентификатор 55155. 503.625.1.2 от многофамилна триетажна жилищна сграда,построена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П., ведно с 2/3 идеални части от общите части на сградата, с адрес гр.П., ул.“Д.“ №17, а от своя страна ищецът бил собственик на трети жилищен етаж с идентификатор *** от същата жилищна сграда.
Посочва се още, че покривът на сградата е обща част при квоти 2/3 идеални части за ответниците и 1/3 ид.част за ищеца.Твърди ищецът А.Б., че от 17.05.2018г. до 20.05.2018г. е бил извършен належащ ремонт на покрива на процесната жилищна сграда, защото поради теч на същия при най-лек дъжд, водата се събирала на локви върху плочата на третия етаж от сградата, на който е собственик, като влагата се просмуква и утаява на тавана му.Ответниците били уведомени от ищеца за необходимостта от ремонта.Твърди, че по преценка на майстори и след оглед на покрива, ремонът ще струва 3000лв, включващи строителни материали и труд, за което също били уведомени ответниците, няколко дни преди началото му.
Поддържа, че за посочения период от време майсторите поправили покрива, като сменили част от гредите, сменени били част от изгнилите дъски, счупени керемиди, капаци; били положени нови челни дъски и нови улуци; направено 4 претърсване на покрива и подмяна на стари керемиди с нови.Твърди ищецът, че ремонтът на покрива включващ труд и строителни материали възлязъл на сумата от 3000лв, заплатена изцяло от него на майсторите и че до подаването на исковата молба ответниците не му възстановили дължимата сума.Моли да се осъдят двамата ответника да му заплатят сумата от 2000лв, съставляваща 2/3 от направените от него разходи за ремонта на съсобствения на страните покрив на триетажната жилищна сграда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските в производството.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор /молба/ от двамата ответника И. и В.Б., чрез пълномощника си адв. К., с вх.№26788 от 30.11.2018г. в който се излагат доводи за нередовност на исковата молба поради липса на индивидуалзация на претенциите за заплащане на разходите за ремонт на покрив, липса на пълнота и конкретика за ремонтните дейности,които са извършени, наложило извършването на частичен ремонт; непосочени брой, вид и размер на подменените части от елементите-греди,изгнили дъски, счупени керемиди, капаци, или отношение/процент/ към неподменените елементи. Не била посочена стойността на отделните строително-ремонтни дейности, нито разграничение за материали и труд, а заявена глобална сума; непосочена причина за подмяна на отделните части, от гледна точка състоянието на съществуващите такива и как е постъпил със старите елементи след подмяната,което сторед ответниците прави невъзможно да се прецени дали се касае за необходими разноски или разноски без подлежно за вещта значение. Други изложени в отговора на исковата молба обстоятелства и възражения, заявени оспорвания на истинността на представените с исковата молба писмени доказателства или упражнени права по чл.211 ал.1, по чл.212 и чл.219 от ГПК няма отразени, поради което за упражняването на тези права от ответниците в един по-късен момент е налице настъпила преклузия по смисъла чл.133 от ГПК.
Въз основа на възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба същата е оставена от исковия съд /РС-П./ без движение /определение №3379 от 12.12.2018г.,/като с допълнителна молба от 28.12.2018г. ищецът е конкретизирал в 14 пункта закупените и вложени материали за ремонта, както следва-1.капаци 80бр. на стойност 320лв; 2.керемиди 100бр. на 5 стойност 80лв; 3.вар на стойност 88лв;4.цимент-20лв;5.ламарина тип „Лама“- 100лв; 6.водосточни тръби-64лв; 7.улуци-100лв; 8.надлъжна улична пола- 60лв.; 9.казанче за улуци-35лв; 10.скоби за улуците-24лв; 11.скоби за водосточните тръби-8лв;12.дървен материал-греди и дъски-500лв;
13.летвички на обща стойност-60лв; 14.две челни дъски-60лв или материали на обща стойност 1519лв и останалата част до размера на 3000лв представлява заплатения труд от 1451лв. Ответната страна е получила препис от молбата на ищеца, но продължава да настоява, че нередовностите не са отстранени по отношение видовете ремонтни дейности и каква част от покрива обхващат,какви елементи от покривната конструкция са подменени /дъски, летви, улуци,керемиди, челни дъски, ламарини, крепежни елементи и други, показани в линейни метри или квадратни метри и/или бройки и къде се намират подменените такива, кои части са били измазани с варо-циментова смес. По повод на последното искане на ответниците, съдът е разпоредил ищецът да предяви исканията си в първото по делото заседание, като е постановил второ по ред определение по чл.131 от ГПК-изпращане на исковата молба и приложенията повторно на ответника, с указания да подаде писмен отговор, тоест съдът ненужно е повторил цялата процедура по размяна на книжата по исковата молба и е предоставил в нарушение на процесуалните правила повторно срок на ответнициете за писмен отговор по чл.131 от ГПК, без да изложи каквито и да било основания за това свое процесуално действие.
В резултат на повторно предоставената възможност на ответника да подаден отговор, такъв е депозиран с вх.№2808 от 05.02.2019г./първият отговор по чл.131 от ГПК е депозиран с вх.№260780 от 30.11.2018г.-л.24/, в който се взема повторно отношение по изложените първоначални и известни на ответниците факти и обстоятелства в първоначалната исковата молба, за което не е съществувала прична от обективен характер, възпретятстваща възможността на ответниците да подадат писмен отговор и да изложат възраженията си, още в първата си молба. Това се отнася за обстоятелствата по необходимостта от ремонт на покрива, като ответниците оспорват за първи път истинността на твърдението за теч на покрива при най-лек дъжд и събиране на водата на локви върху плочата на третия етаж, собственост на ищеца, като се твърди, че това е невярно твърдение; че на тавана никога не е 6 имало вода и че се оспорва представена с първоначалната искова молба писмената декларация-разписка от И. Я.А. за получени 3000лв за ремонта; че в съсобствен имот ищецът не може да прави сделка за ремонт на покрива без да уведоми и го съгласува другите собственици; че на 17.05.2020г. след свършен факт, на обяд, ответниците заварили на покрива четирима работника, които откриват част от покрива на ъгъла в югозападната част от оградата с размери 5 на 4 метра, като ищецът както и бригадира на работниците били предупредени да ремонтират само част, която е 1/4 и около 30кв.м.; че е имало разместване на част от керемидите от клоните на дървото, отсечено от ответниците,след съответното разрешение и че ремонтът който е извършен от тези работници според ответниците е в размер на 800лв. Всички тези доводи и възражения изложени във втория отговор на исковата молба въззивната инстанция преценява като преклудирани по смисъла на чл.133 във връзка с чл.131 от ГПК, доколкото липсват изложени от ответниците твърдения и заявени доводи защо същите не са били въведени при подаване на първоначалния си отговор по чл.131 от ГПК вх.№26780 от 30.11.2018г., в хипотеза на липса на твърдения за налични особени непредвидени обстоятелства като пречка за това, още повече, че за тези твърдяни в исковата молба факти и обстоятелства, не е налице нередовност, неяснота или непълнота ,както и по отношение на доказателствата представени като приложение към исковата молба и за тези обстоятелства исковата молба /ИМ/ не е била оставяна от съда без движение, предвид възражението на ответниците. Както се посочи ИМ е оставена без движение за излагане на други факти и обстоятелства, касаещи конкретните СМРД/строително-монтажни работи и дейности/, извършени във връзка с ремонта и характера, вида и обема на вложените материали по него.
Разпечатката съдържа 25 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a42c214-9781-41de-9dc9-bd60e382f5c1