Определение № 4451 от 27.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4451 гр. Варна, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20233100502291 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по жалба на М. Й. М. против Определение № 6909 от 07.06.2023 година, постановено по гр.дело № 12660/2022 година по описа на ВРС, с което е наложен запор върху сметките на молителя М. и е било допуснато обезпечение по предявените против него искове от ЕС, чрез преминаване от сметка в сметка до достигане размера на обезпеченото вземане от 2 630.24 евро.

Излага се в жалбата, че съдът неправилно е преценил предпоставките на здакона, като е допуснал обезпечението и че всъщност от материалите по делото би следвало да стане ясно, че ЕС никога не е съществувала , т.к. молителя никога и никъде не е подписвал документ за поддържка.По същество искането е наложения ЗАПОР да бъде отменен, като обезпечителна мярка.

В отговор ЕС в жилищен комплекс «Света Елена», представлявана от «Веселина»АД , ЕИК 103529718 намира молбата за неоснователна и моли съдът да отхвърли жалбата.

След като се запозна с материалите по делото и като прецени проверяваното определение, ВОС съобрази следното:

Производството по гр.д. № 12 660/2022г. е образувано по искова молба на Е С в жилищен комплекс «Света Елена», представлявана от «Веселина»АД , ЕИК 103529718 против М. Й. М., с правно основание чл.422 от ГПК.

От материалите по делото е видно, че от жалбоподателя биват търсени сумата от 2 287.92 евро и 342.32 евро лихва за забава.Самото производство е приключило, с влязло в сила решение, съобразно което е прието за установено, че М. Й. М. дължи посочените по – горе суми, като той също така е бил осъден да заплати разноски в размер на 1 503.92 лева и сумата от 739.50 лева – разноски по заповедното производство.

В хода на процеса, и по искане на ЕС е било допуснато обезпечение, чрез 1 налагане на ЗАПОР върху сметките на молителя.

Виждането на съда е следното:

Съдът намира, че атакуваното Определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.Съгласно закона основателността на молбата за допускане на обезпечение предпоставя комулативното наличие на следните предпоставки: предявеният иск да е допустим и вероятно основателен, както и да е налице обезпечителна нужда. Исковете на ищеца – ЕС са за парични вземания представляващи незаплатени суми за поддръжка, като е редно да се отчете факта, че е налице вече влязло в сила решение, по което молителя е длъжник за вземания на ЕС.Т.е. спорът по предходното дело е решен, като в полза на същата тази ЕС са били присъдени суми и те са станали причина за образуване на изпълнително дело.По тази причина запора върху вземанията на молителя не е адекватна обезпечителна мярка, предвид и неоспорване на изпълняемото право. Чрез посочената мярка на практика не се обезпечава реализирането на евентуалните права на молителя, а се осуетява принудителното изпълнение на ликвидни и изискуеми задължения на М. към ЕС.В тази връзка целта на обезпечителното производство е да гарантира възможността за удовлетворяване на евентуалните права на ЕС, предмет на производството по делото, а не на бъдещо евентуално намерение за прихващане от страна на М., въпреки че няма данни за такова.

Що касае изразените в молбата доводи, според които въпросната сума не се дължи, т.к. не е бил сключен договор за поддръжка, които молителя да е подписал, то в настоящия процес те са ирелевантни.Те могат да бъдат изразени в отделен процес, по реда на чл.439 от ГПК.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6909 от 07.06.2023 година, постановено по гр.дело № 12 660/2022 година на ВРС, тридесет и шести състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2