Решение № 2615 от 22.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2615 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20211100509979 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20122710 от 25.05.2021 г., постановено по ГД № 48587 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), ГО, 24 състав, ответникът Прокуратурата на Република България е осъден на основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Е. К.

Б. сумата от 4700,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, като наказателното производство е прекратено с Решение от 01.02.2016 г., постановено по ВНОХД № 4309 по описа за 2015 г. по описа на СГС, НО, VII въззивен състав, с което е отменена Присъдата на СРС, НО, 15 състав по НОХД № 4248 по описа за 2011 г. в нейната наказателна част, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК и е прекратено наказателното производство по внесения обвинителен акт по делото на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и по аргумент на противното на чл. 24, ал. 2 от НПК, както и сумата от 400,00 лв., представляваща претърпени имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2016 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 4700,00 лв. до пълния предявен размер от 15000,00 лв., както и искът за имуществени вреди за разликата над сумата от 400,00 лв. до пълния предявен размер от 600,00 лв. и изцяло искът за имуществени вреди в размер на 13000,00 лв., като неоснователни и недоказани. СРС се е 1 произнесъл и относно дължимостта на разноските, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Решението на СРС е обжалвано от ищеца Е. К. Б. в частта, с която исковата претенция е отхвърлена. Въззивникът в подадената въззивна жалба и допълнение към нея поддържа, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че решението на първата инстанция е шаблонно и постановено без връзка с конкретни данни и факти по конкретното дело. Ето защо въззивникът отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост.

След срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на Република България.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от ответника в частта, с която исковата претенция е уважена. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като същото е постановено в противоречие с т. 8 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Излагат се доводи, че ищецът не е установил предпоставките, които обуславят основателността на претенцията му. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по релевираното с отговора на исковата молба възражение по чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, респ. че лихвата за периода от 01.02.2016 г. до 04.06.2016 г. е погасена по давност. Оспорва се като недоказан и искът за имуществени вреди за адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи и срещу размера на присъденото обезщетение. Ето защо въззивникът отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена в цялост, а при условията на евентуалност, да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Е.

К. Б. чрез адв. П. М., с който се изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка отправя искане до СГС като въззивна инстанция да остави въззивната жалба, подадена от ответника, без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт:

СРС е сезиран с иск с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Наказателното производство, образувано срещу нея, е продължило общо 5 години и 3 месеца. Излагат се съображения, че са налице основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като срещу нея е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, СРС е постановил оправдателна присъда, отменена с Решение на СГС, като наказателното производство е било прекратено на основание изтекла абсолютна давност за наказателно 2 преследване. Воденото срещу нея наказателно производство е оказало неблагоприятно въздействие върху психическото й състояние и нейния социален живот, била е подложена на постоянен психически стрес, изпитвала е дискомфорт, била е разтревожена за бъдещето си, познатите й започнали да я отбягват, нарушена е била добрата й репутация, която е имала сред колегите и приятелите си, изпитвала е страх, срам, страдала е от безсъние.

Твърди се, че здравословното й състояние се е влошило драстично, семейството й я е изолирало и е прекратило връзката си с нея, наложило се е лечение в България, а впоследствие и в ГЕ.ния. Сочи се, че за провеждане на защитата си е упълномощила адвокат. Поддържа се, че вследствие на воденото срещу нея наказателно производство не е могла да изпълни поети от нея договорни задължения, което е довело до необходимостта да заплати неустойка в размер на 6500,00 евро или 13000,00 лв., което представлявало имуществена вреда по чл. 4 от ЗОДОВ. Предвид изложеното претендира Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да й заплати сумата в общ размер на 28600,00 лв., от които 15000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразно воденото срещу нея наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 600,00 лв. – имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 13000,00 лв. имуществени вреди, представляващи неустойка по договор за паричен заем от 01.09.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.

С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът – Прокуратурата на Република България, оспорва исковата претенция като неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността й. Твърди се, че не е налице един от елементите от фактическия състав, обуславящ основателността на исковата претенция, респ. следва да се имат предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСНК на ВКС. Твърди се, че не са налице и другите предпоставки за уважаване на исковата претенция. При условията на евентуалност поддържа, че са налице основания за намаляване размера на претендираното обезщетение както за неимуществените, така и за имуществените вреди. Прави възражение по чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, че претенцията за присъждане на обезщетение за забава е погасена по давност за времето от 01.02.2016 г. до 04.06.2016 г.

С постановление на прокурор в СРП от 24.04.2009 г. e постановено да се образува досъдебно производство срещу Е. К. Б. за това, че на 11.04.2008 г. в гр. София на ул.

„Пиротска“ се заканила с убийство на Г.Х.Щ. и това заканване би могло да възбуди основателен страх у него за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

Образувано е ДП № 1497/2009 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. № 31304/2008 г. по 3 описа на СРП.

С постановление на прокурор в СРП от 24.04.2009 г. e постановено досъдебното производство да бъде спряно на основание чл. 25, т. 2 от НПК, като последното е възобновено на 27.11.2009 г. На 19.04.2010 г. досъдебното производство отново е спряно на основание чл. 25, т. 2 от НПК, възобновено на 18.05.2010 г.

С постановление от 29.10.2010 г. за привличане на обвиняем на 02.11.2010 г. Е. К. Б. е привлечена като обвиняем по посоченото досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Спрямо нея е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 11.03.2011 г. СРП е внесла в СРС обвинителен акт срещу Е. К. Б. за това, че на 11.04.2008 г. около 15:00 часа в гр. София, ул. „Пиротска“ се заканила на Г.Х.Щ. с престъпление против неговата личност – убийство, с думите „ще те убия, като размахала малък нож към него“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Въз основа на внесения в СРС обвинителен акт е образувано НОХД № 4248/2011 г. по описа на СРС, 15 състав, НО.

С присъда от 23.06.2015 г., постановена по посоченото НОХД № 4248/2011 г., Е. К.

Б. е призната за невинна в извършването на вмененото й престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.

1, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдана изцяло по повдигнатото срещу нея обвинение.

С решение от 01.02.2016 г., постановено по ВНОХД № 4309/2015 г. по описа на СГС, НО, VII въззивен състав, е отменена посочената присъда в нейната наказателна част и е прекратено наказателното производство, на основание чл. 334, т. 4 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК.

От показанията на разпитания в производството пред първоинстанционния съд свидетел Ш.З.Т. се установява, че познава ищцата от 2008 г. покрай търговия с обувки.

Ищцата имала фабрика и магазини за обувки и със свидетеля решили да работят заедно. В края на 2008 г. началото на 2009 г. разбрал, че срещу ищцата се води дело. Казала му, че съдружникът й не й давал да мести обувките от магазин на магазин, имала проблеми с прокуратурата. През 2010 г. ищцата взела заем в размер на 25000,00 евро, за да платят механата, но след заплащането на механата не успели да извадят разрешително, тъй като ищцата не била добре психически. Лично свидетелят я е карал на лекар. Преди наказателното производство ищцата не е имала проблеми. Към момента ищцата била подобре отколкото през 2014-2015 г., не му е известно понастоящем тя да се лекува, в момента живеела в Берлин, ГЕ.ния.

От заключението на назначената по делото съдебна психиатрична експертиза (СПЕ), неоспорено от страните, което въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Ищцата страда от биполярно 4 афективно разстройство, хипоманиен епизод към момента на изследването. Възможно е да има причинно-следствена връзка между възникването и протичането на това психично разстройство и воденото наказателно производство, но тази връзка не е нито задължителна от теоретична гледна точка, нито доказана в конкретния случай. По-вероятно е психотравмените изживявания, свързани с наказателното преследване, да са предизвикали у ищцата адапционна реакция с предимно депресивен облик, чиято симптоматика, по патопластичен механизъм, да се е отразила на манийните и депресивните епизоди, придавайки им смесен облик и да е съществувала и между тези епизоди като коморбидност.