Решение № 141 от 18.03.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. ***** , 18.03.**0**1 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ели Каменова при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № **0**05****0**016**4 по описа за **0**0 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Н. И., ЕГН: **********, от гр. *****, бул.

„****“ № ****, ет. **, ап. 3, против Електронен фиш Серия К № 3841789, издаден от ОДМВР – *****, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.

**1, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 18**, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

В жалбата се правят възражения за нарушение на материалните правила при издаване на ЕФ, доколкото на мястото на нарушението е имало контролен орган, поради което е следвало да бъде съставен АУАН, както и че липсва обозначаване за заснемане на нарушението с АТС и че ЕФ е бланкетен. Сочи се също, че тъй като липсва снимка на разположението на уреда, не може да се изведе информация относно мястото на контрол.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, не взима 1 отношение по същество на спора.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 30.07.**0**0 г. в 17:00 часа посредством автоматизирано техническо средство – TFR1-M било заснето движението на лек автомобил „***“ с рег. № **** в с. ****, обл. ***** на ул. „Първа“, бензиностанция „Алпи“ в посока на движение за гр. *****. Техническото средство заснело движението на автомобила, измерило, фиксирало и записало скоростта му на движение на 71 км/час (след редукция с 3 км/ч в полза на водача на действително измерената скорост от 74 км/час), при установена максимално разрешена скорост за движение в населеното място от 50 км/ч. Впоследствие, от паметта на устройството били разпечатани моментните фотоснимки – 4 броя, от целия видеоклип, придружаващи ЕФ, на които може да се възприеме автомобилът, измерената скорост на движение на автомобила, датата и часа на заснемането му.

След справка в масивите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - ***** се установило, че посоченият автомобил е регистрирана собственост на жалбоподателя Д. Н. И.. С оглед на това бил издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К № 3841789 от ОДМВР - *****, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 18**, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя – Д.И. било наложено наказание „глоба" в размер на 100 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и веществените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се, както и от разпита на свидетеля – И. А. А., който на процесната дата е работил с техническото средство. В показанията си свидетелят поясни, че техническото средство е разположено в служебния автомобил, който от своя страна е бил позициониран в имота на бензиностанция „Алпи“ в с.

Главиница и е засичал движещите се автомобили от с. Главиница за гр. ***** и преди табелата за напускане на населеното място. Съдът кредитира показания на свидетеля като точни, ясни и обективни и кореспондиращи с останалите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства 2 по делото. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото и надлежно оформена разписка /л. 8/ е видно, че ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на 03.09.**0**0 г. Жалбата против ЕФ е подадена от санкционираното лице чрез наказващия орган на 15.09.**0**0 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд Разгледана съображения: по същество жалбата е неоснователна по следните

В хода на настоящото производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по чл. **1, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

Електронният фиш е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му съгласно чл. 189, ал.4, изр. първо ЗДвП – при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.

65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Това означава, че при мобилните автоматизирани технически средства контролният орган по никакъв начин не оказва влияние върху процеса на самото измерване на скоростта от 3 съответното АТСС, което е абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. Задължението на контролния орган при боравене с техническото средство е единствено да го позиционира, да го включи и да зададе ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключи и демонтира, за което да състави и попълни съответния протокол.

При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. В приложения по делото протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 81**1з-53** от 1**.05.**015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е отразено мястото на разположението на АТСС – в служебен автомобил с рег. № РА 0001 АМ и мястото на позициониране на автомобила, както и че АТСС е било в режим на измерване „С“ – стационарен, с посока на действие „П“ – приближаващ, поради което настоящият случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. ** от Наредба № 81**1з-53**/1**.05.**015 г. Това е така, тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш. В този смисъл се явява неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилна процедура и необходимост от издаване на АУАН и НП.

От приетия като писмено доказателство протокол за използване на АТСС се установява също, че мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта, не е било предварително обозначено с пътен знак за ограничение на скоростта, поради което е действала нормативно определената максимално допустима скорост за движение на процесното МПС в населено място, а именно: 50 км/ч.

Мястото не е било обозначено и с поставянето на пътен знак Е**4, като с измененията на чл. 165, ал. **, т. 8 от ЗДП през **017 г. и с отмяната на чл. 7 от Наредба 81**1з-53** от 1**.05.**015 г. на МВР това изискване е отпаднало, както е отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, поради което 4 и това възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.

Електронният фиш е съпроводен и от снимков материал – 4 бр. моментни фотоснимки, представляващи годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП, като може да се заключи, че снимките са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението, и са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити в най-дясната част съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС.

Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотоса е процесният автомобил. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се по ул. "Първа" в с. **** в посока към гр. *****. Установява се въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч.

В оспорения документ е посочено като местоизвършване на нарушението: в с. ****, ул. „Първа“, бензиностанция АЛПИ в посока към гр. ***** и това конкретизиране съдът намира за напълно достатъчно, като по никакъв начин не препятства правото на защита на санкционираното лице. По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че посочената бензиностанция, в имота, на която е бил позициониран служебният патрулен автомобил, се намира в границите с. ****, поради което не е налице съмнение, че автомобилът на жалбоподателя е заснет в населеното място при действащо ограничение на скоростта от 50 км/ч. Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че не би могла да се изведе информация относно мястото на контрол, поради липса на снимка от разположението на автоматизираното техническо средство. Съгласно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 81**1з-53** от 1**.05.**015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата: "При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда".

По делото действително не е разположен снимков материал от разположението на уреда, но с това изискването на наредбата не е нарушено.

5

Както вече беше посочено - съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. От анализа на цитираната разпоредба следва изводът, че мобилните АТСС са два вида, а процесното TFR1-M е от първия вид по бук. "б", тъй като е било прикрепено към превозно средство – полицейски автомобил, което означава, че същото не е било временно разположено на участък от пътя. В този смисъл за него не действа изискването на чл. 10, ал. 3 от горецитираната наредба, което е относимо само за работа с временно разположени на участък от пътя АТСС. В отговор на възражението в жалбата следва да се посочи, че освен това мястото за контрол на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати, изписани в изведените фотоси от видеоклипа.

ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Съдържанието му съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. **-ро от ЗДП, като отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, а нарушението е описано по време, място и констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/ч при движение до 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. **1, ал. 1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a406020-d336-4e97-ad69-7102f7958c81