Разпореждане № 211 от 24.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 211 гр. Б., 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500337 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от О. С.

К . с ЕГН **********, чрез адв. С. Б., срещу решение № 906/ 14.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 3442/ 2024 г. на Районен съд – Б..

Навежда се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.

Поддържа се, че съдът изцяло неправилно и необосновано при постановяване на съдебният си акт е приел, че процесния имот / реална част/ е част от недвижимия имот, предоставен на С.С.К. - баща на ищеца, бивш жител на гр.

Б., починал на *** год. от Общински народен съвет и представляващ нива от 2000 дка. в с. Д., местност „М.к.“, като само за 1000 кв.м. е проведена процедура по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а за останалата част - съответстваща на процесната реална част, процедурата е незавършена и поради това за нея давност не тече.

Поддържа се, че тези изводи на съда са неправилни, тъй като противоречат на разпоредбите на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на самата правна логика на регламентирания в тях режим. Съгласно § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, правоимащите ползватели могат да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи , но до определен максимален размер, а именно до 1000 кв.м., независимо, че им е предоставен за ползване на по-голяма площ, а разликата се предоставя на собствениците за 1 образуване на нови имоти с площ не по-малко от 250 кв.м./ пар.4з, ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ/. Само земите, които остават и не са достатъчни за образуването на имот с такава площ закона предвижда да бъдат изкупени от ползвателите по пазарни цени, каквато обаче не е настоящата хипотеза. В този смисъл законът изрично ограничава възможността за провеждане на процедура по изкупуване само до определен размер от предоставената за ползване земя, като не предвижда възможност за придобиване по реда на § 4 и сл. за площи над този размер, освен в хипотезата на пар.4з, ал. 2, пред каквато не сме изправени в случая. В конкретния случай именно тази законова възможност е била реализирана - за 1000 кв.м. е проведена процедурата по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е приключила с издаването на административен акт и придобиване на правото на собственост от наследниците на ползвателя.

Следователно, от правна гледна точка, процедурата по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ е завършена в допустимия от закона обем. За останалата част от имота, надвишаваща законово допустимия размер от 1000 кв.м., не е предвидена възможност за изкупуване, поради което за нея не може да се твърди, че съществува „незавършена процедура“, както неправилно приема съдът.

Поради това неправилно съдът приема, че за процесната реална част давност не може да тече, тъй като била част от „незавършена“ процедура по § 4. След като максимално допустимата площ за изкупуване е била реализирана, всякакви твърдения за незавършеност на процедурата по отношение на остатъка са лишени от правно основание. Напротив, за тази част не съществува специален реституционен или трансформационен режим, който да препятства течението на придобивната давност. Наред с изложеното, изцяло необосновано е и имплицитното приемане от първоинстанционния съд, че наследодателят на ищцата е имал качеството на „ползвател“ по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на цялата площ от 2000 кв.м., включително и за процесната реална част. Съгласно трайното тълкуване на закона, качеството „ползвател“ не е абстрактно фактическо състояние, а правно признато положение, което поражда последици само доколкото е обхванато от приложното поле на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. Законодателят изрично е ограничил възможността за трансформация на правото на ползване в право на собственост до определен максимален размер - в случая до 1000 кв.м. Именно в този обем процедурата е допустима, приложима и е била проведена и завършена. След като за 1000 кв.м. е реализирана процедурата по 2

§ 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и е издаден съответният административен акт, то само за тази площ може да се приеме, че е съществувало правно релевантно качество „ползвател“ по смисъла на закона и то за общия наследодател, а не за доверителката ми. За останалата част от имота и представляваща процесната реална част, надвишаваща нормативно допустимия размер, законът не предвижда възможност за изкупуване, нито за провеждане на каквато и да е процедура по § 4 и сл., поради което за нея не може да се приеме, че е налице правно признато качество „ползвател“, независимо дали фактически е била предоставена за ползване или не.

Прави се довод, че в този смисъл дори и да се приеме, че наследодателят на ищеца е упражнявал фактическа власт върху по-голяма площ, това не му придава автоматично качеството на „ползвател“ по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ за цялата тази площ. Правното качество възниква не от самото ползване, а от приложимостта и наличието на основание за провеждането на специалната процедура, каквато в случая е реализирана само за 1000 кв.м.

Следователно за разликата, представляваща процесната реална част, не може да се говори за „незавършена процедура“, нито за специален режим, който да изключва приложението на общите правила на вещното право, включително и тези за придобиване по давност.

Поддържа се, че неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че за да започне да тече придобивна давност за процесния недвижим имот е необходимо да е приключила процедурата по изкупуване по § 4к. Подобно тълкуване не намира опора нито в закона, нито в цитираната от съда съдебна практика, като представлява недопустимо смесване на различни правни режими. Както вече беше посочено за част от имота е проведена и приключила такава процедура, поради което оставащата част не е в режима на пар. 4 и сл. от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Наред с това процедурата по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ не е реституционна по своя характер. Тя не цели възстановяване на отнето право на собственост, а представлява трансформационен механизъм, при който едно ограничено вещно право (право на ползване) може да бъде преобразувано в право на собственост при наличие на законовите предпоставки.

Навежда се, че първоинстанционният съд неправилно е пренесъл логиката на реституционните производства върху хипотезата на § 4 и сл. от 3

ПЗР на ЗСПЗЗ, като е приел, че придобивна давност не може да тече, докато не приключи процедурата по изкупуване. Подобен извод противоречи както на закона, така и на трайно установената съдебна практика. В реституционните производства действително е възприет принципът, че придобивна давност не тече спрямо лице, което не може да защити правото си с иск. Това произтича от обстоятелството, че до приключване на реституционната процедура и постановяване на възстановителното решение имотът не е индивидуализиран, а правоимащият субект не е определен, поради което последният е обективно лишен от възможността да упражни искова защита. Именно поради това законодателят и съдебната практика приемат, че до момента на индивидуализацията на имота с реституционния акт не може да започне да тече придобивна давност И ТО САМО СРЕЩУ срещу реституента, но не и срещу Общината. Тази логика обаче е напълно неприложима към производствата по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Те не са реституционни по своя характер, тъй като не възстановяват отнето право на собственост, а предвиждат възможност за трансформиране на едно ограничено вещно право (право на ползване) в право на собственост при наличие на определени предпоставки. В този смисъл тук не съществува правна неопределеност относно субекта, нито относно обекта, която да изключва възможността за защита по исков ред. Напротив, в хипотезите на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имотите по общо правило се индивидуализират с Плана на новообразуваните имоти (ПНИ), който определя техните граници, площ и местоположение, като по този начин ги превръща в самостоятелни обекти на правото на собственост, годни за участие в гражданския оборот и за защита по съдебен ред.

Следователно неправилен е изводът на съда, че придобивна давност може да започне да тече едва след приключване на процедурата по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ.

Подобно тълкуване не само не се съдържа в закона, но и противоречи на цитираната в решението съдебна практика, която обвързва началния момент на давността именно с индивидуализацията на имота, а не с реализирането на възможността за трансформация на правото на ползване в право на собственост.

Поддържа се, че смесването от страна на съда на реституционния режим с режима по § 4 води до неправилния и незаконосъобразен извод, че до приключване на административната процедура по изкупуване на частта от имота, останала след издаването на Заповед 2107/10.11.2022 год. на Кмета на 4

Община Б., същата е изключена от гражданския оборот и не може да бъде обект на владение и придобиване по давност от страна на ищцата.

Поддържа се, че изначално неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната реална част представлява земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че е била част от процедурата по възстановяване на имота със Заповед на Кмета на общия наследодател на ищцата, както и че същата е била заснета за първи път с Плана на новообразуваните имоти (ПНИ). В териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се включват земеделски земи, които са предоставени за ползване на граждани по силата на конкретно посочените в разпоредбата актове. По делото обаче не е установено и доказано, че процесният имот е бил включен в блок на ТКЗС или предоставян за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет или Министерския съвет, поради което не може да се твърди, че процесната реална част попада в обхвата на § 4. Същевременно от заключението на вещото лице по приетата в първата инстанция СТЕ е установено и доказано, че за процесната реална част няма данни тя да е била предоставяна за ползване на граждани, като само за 1 дка. от имота е проведена и довършена процедурата по трансформиране на собствеността.

Поддържа се, че при така събраните по делото доказателства не е установено с категоричност, че спорната реална част изобщо представлява земи по § 4, за да се предпоставя течението на давността за нея от одобряване на ПНИ.

Поддържа се, че в границите на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти които са собственост на самостоятелно придобивно основание на трети лица. В тази хипотеза е налице вече обособен обект на вещни права. / В този смисъл е Определение № 50200 от 30.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2923 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/. В този случай е налице обособен обект на вещни права, определен с границите на правото на собственост, които ПНИ следва да отрази, поради което в тази хипотеза за придобиването на имота по давност е без значение дали ПНИ е влязъл в сила или не е. В процесния случай не е установено спорната част да представлява земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, макар да попада в границите на такава територия, поради което е ирелевантно за придобивната давност на въззивника, дали и кога е одобрен ПНИ, като се има и предвид факт че имота е бил заснет за първи път в КВС през 1998 год. и именно тогава е 5 бил индивидуализиран за първи път, като част от имот №049006, адрес с.

Д., м. „Р.“ с площ от 2528 кв.м.

Поддържа се, че наред с това принципните разрешения, че давността започва да тече от одобряване на ПНИ са продиктувани от обстоятелството, че считано от одобряването на плана имотите се индивидуализират и са годен обект на вещни права. Както беше посочено по-горе, когато вече е налице индивидуализиран и обособен обект на вещни права, то одобряването или влизането в сила на ПНИ е без правно значение. Всяка част от земната повърхност, която хората ползват и обработват, съществува реално в обективната действителност, но правилата, при които се придобива и условията, при които се притежава право на собственост върху такава част /недвижим имот/ се определят от законодателството, което се прилага за съответната територия. И за да се приеме, че придобиването на право на собственост върху конкретен недвижим имот е възможно, следва да са налице не само изискуемите от закона предпоставки за осъществяване на твърдяния придобивен способ, но и да са спазени специалните изисквания за съответната територия или вид недвижими имоти. По отношение на земеделските земи, които след извършеното след 09.09.1944г. обобществяване са включени в кооперативни и държавни земеделски стопанства, законодателят е установил специални правили нормативните актове по неговото приложение. Тези правила определят начина, по който към релевантния момент следва да бъде извършена индивидуализацията на обобществените земеделски земи, чиито реални граници са били заличени, като индивидуализацията представлява предпоставка както за възстановяване правото на собственост на лицата, от които имотите са или отнети, така и за придобиване на такова право от трети лица, вкл. от ползватели, от общината или от лица, които са установили самостоятелна фактическа власт върху такива имоти с намерението да придобият собствеността по давност. Посредством установената в ЗСПЗЗ система от правни норми, на територията, в която се намират обобществените земеделски земи, се обособяват самостоятелни недвижими имоти, които могат да бъдат обект на придобиване на вещни права по предвидените в закона способи. Според обстоятелството дали за съответната територия съществува предходен кадастрален план, дали тази територия е застроена към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, дали част от нея е била предоставена за ползване по предвидения в закона ред, както и с оглед предназначението й към настоящия 6 момент, правилата за индивидуализиране, а оттам и за придобиване право на собственост, са различни, като преценката дали имотът е надлежно индивидуализиран, следва да бъде извършена според правилата, действащи към момента, към който се твърди осъществяването на съответните факти, респ. се заявява за защита по съдебен ред съответното вещно право.