Решение № 74 от 23.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, ……...2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при участието на секретаря В.Венева и прокурора Б.Байраков, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА ВАНД дело №4486 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.

С

Решение от 10.07.2018г., постановено по НАХД №21756/2017г., СРС, НО, 132-ри състав е признал обвиняемия А.Д.Ц. за невиновен в това, че на 13.12.2016 г., в гр. София, ж.к. „******“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота”, модел „Авенсис”, е ДК № ******, по улица без име, пред блок № **, с посока на движение *** „Боян Пенев“ към ул. „Николай Генадиев“, е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила и не е осигурил лице, което да го направлява при маневрата, и не е бил внимателен и предпазлив към преминаващата зад автомобила му пешеходка, като по непредпазливост причинил на И.А.Л. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на върха на левия глезен на малкопищялната кост/външен глезен на левия крак, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 4 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б”, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2 НК, вр. чл. 40, ал. 2 и чл.

116 ЗДвП.

С решението на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

Срещу така постановеното решение е подаден протест от прокурор при СРП, както и допълнение към него, в които се твърди, че решението на първостепенния съд е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е застъпил погрешни фактически и правни изводи. В допълнението към протеста са изложени подробни съображения във връзка с твърдените пороци на протестирания акт без да се правят искания за събиране на допълнителни доказателства.

В разпоредително заседание на 26.10.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, но следва да проведе допълнителен разпит на вещите лица, изготвили назначената от първоинстанционния съд повторна комплексна медицинска и автотехническа експертиза /КМАТЕ/.

В хода на въззивното производство е проведено съдебно следствие, по време на което е извършен допълнителен разпит на вещите лица – М.А.К., А.П.А. и И.А.Т., изготвили приетата от първоинстанционния съд повторна КМАТЕ.

В пледоарията си пред съда, представителят на Софийска градска прокуратура счита, че с оглед заявеното от вещите лица в съдебно заседание, депозираният протест не следва да бъде уважаван, като намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Във връзка с горното посочва, че СРС правилно е приел, че в хода на производството не са събрани безспорни и категорични доказателства, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението предмет на настоящото производство.

Защитникът на обвиняемото лице – адв. Б., счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, доколкото е постановен без да е допуснато нарушение на материалния закон или на процесуалните правила. Изразява становище, че от дадените разяснения от вещите лица по време на изслушването им пред въззивния съд, се установява, че пострадалата пешеходка се е превърнала в опасност за движението почти непосредствено преди инцидента, като се е намирала в опасната зона за спиране на автомобила. Изразява становище, че не може да се направи и категоричен извод за механизма на причиняване на процесната телесна повреда, доколкото е възможно да е имало съприкосновение с гумата на автомобила на обвиняемото лице, но е възможно (според едно от вещите лица) травмата да е получена при изкривяване на крака на пострадалото лице. Застъпва тезата, че подзащитният ѝ не е нарушил посочените в обвинителния акт текстове от ЗДвП, доколкото се установява, че последният е имал видимост, както встрани, така и назад, а инцидентът е станал поради попадане на пострадалото лице в опасната зона на спиране на автомобила.

Обвиняемият

А.Ц., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Видно от материалите по делото, първостепенният съд не е допуснал нарушения при формирането на доказателствената съвкупност, като с оглед вИ. на производството – по глава ХХVІІІ, в съответствие и с разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК, събраните на досъдебното производство доказателства са били надлежно приобщени чрез тяхното прочитане. В съдебното следствие контролираният съд е събрал непосредствено част от доказателствата чрез разпит на св. Л., изслушването на вещите лица, изготвили КМАТЕ (след изрично искане на защитата на обвиняемото лице), като е приел и заключението на назначената в хода на съдебното следствие повторна КМАТЕ, след разпит на вещите лице в съдебно следствие.

Въззивният съд, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки разясненията на вещите лица, изготвили повторната КМАТЕ, направени по време на изслушването им пред настоящата инстанция, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност, ангажирана по делото, и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка. Същата, макар да не съвпада изцяло с възприетата от първата инстанция, не обосновава различни от възприетите от първия съд крайни правни изводи.

Анализирайки задълбочено и всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните констатации от фактическа страна:

Обвиняемият

А.Д.Ц., с ЕГН **********, е роден на *** ***, живущ ***, българин е, български гражданин, с висше образование, управител на „Е.Е.Т.“ ЕООД.

Към датата на деянието обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, като бил правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС).

На

13.12.2016 г. обвиняемият Ц., заедно със свидетелката М.К., (с която последният живеел на семейни начала), посетили поликлиника, разположена на улица без име и без изход /тупик/, в гр. София, ж.к. „******“, за да поставят ваксина на новороденото им 3-месечно бебе. Тръгвайки си от там, около 14,00 часа, А.Ц. превозвал семейството си е лек автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис”, с peг. № ******, като излизал на заден ход с много ниска скорост между 3 и 10 км/ч от улицата тупик, без име, пред блок 37 в ж.к. „******“, с посока на движение от ***СУ „Боян Пенев“ към ул. „Николай Генадиев“. Пътното платно било двупосочно, сухо, покрито с асфалт, без неравности и е лек наклон.

От дясната страна на улицата без изход имало паркирани автомобили до висока временна ограда, затова движението се извършвало само в лявата част на платното покрай тротоар с ширина 1,50 метра пред жилищния блок.

По същото време, свидетелката И. Л. излязла от блока, покрай който преминавал обвиняемия и в който последната живеела (блок 37 на ж.к. „******“), за да отиде до намиращ се на около 50 метра магазин. Тя тръгнала по тротоара успоредно на платното за движение в посоката, в която се движел и обвиняемият, с гръб към управляваното от него превозно средство. Точно когато автомобилът се изравнил с пешеходката, свидетелката Л. внезапно стъпила на улицата с левия си крак, както била обърната с гръб към колата на обвиняемия, без преди това да се обърне към платното, за да се увери, че не преминава автомобил и без да покаже, че има намерение да слезе от тротоара. Десният ѝ крак останал стъпил на тротоара. В този момент свидетелката усетила удар, в резултат на който левият ѝ крак бил притиснат между задната лява гума на колата и бордюра на тротоара, свидетелката загубила равновесие, като тялото ѝ се извъртяло и И. Л. паднала на тротоара върху дясната си страна.

В резултат на притискането между бордюра и гумата на автомобила на обвиняемия, пешеходката получила разкъсна рана с размери около 7/5 см на лявата подбедрица. Възприемайки тези нейни действия, обвиняемият веднага спрял и излязъл от автомобила, за да разбере какво се е случило с пешеходката. Обвиняемият предложил на пострадалата, да я заведе в болнично заведение или да й помогне да се върне до дома си, но последната отказала, след което с помощта на портиера в блока, в който живеела се прибрала в жилището си. Веднага след това обвиняемият Ц. подал сигнал за настъпилото произшествие и изчакал на място екип на РУП-СДВР. Пристигналите на мястото полицейски служители – свидетелите В.П.и Р.Л.установили самоличността на водача и изслушали обясненията му за случилото се, но не намерили пострадалата, която вече не била в дома си.

След инцидента свидетелката Л. отишла заедно е дъщеря си – свидетелката И.И.до МБАЛ „Св. Анна”, където от направените ѝ рентгенографии се установило, че има счупване на върха на малкопищялната кост на глезена на левия крак и спукване на върха на латералния глезен на дясната подбедрица. По препоръка на сина си – свидетелят Н.Л., пострадалата подписала декларация за отказ от лечение в това заведение и отишла в болница „Сердика”, където на следващия ден (14.12.2016 г.) била извършена операция на левия глезен, тъй като не можела да се постави гипсова имобилизация заради разкъсната рана на подбедрицата, а на десния крак бил поставен гипсов ботуш. Конците на левия крак били свалени на четиринадесетия ден, след което било препоръчано предпазване на крайника от натоварвания.

Обездвижването на двата крака създало сериозни проблеми в предвижването на свидетелката Л.,а цялото й семейство било ангажирано с обслужването ѝ. Раната на лявата подбедрица на пострадалата не заздравявала, което от своя страна наложило пластична операция.

След инцидента обвиняемият се интересувал от състоянието на пострадалата и предлагал помощ на близките ѝ.

Видно от заключенията на съдебно-медицинска експертиза (л. 31-35 от досъдебното производство), комплексна медико-автотехническа експертиза и допълнителна комплексна експертиза (л. 50-63 и л. 125-140 от досъдебното производство) и повторна комплексна медико-автотехническа експертиза (л. 45-51 от делото пред първия съд), в медицинските им части, вследствие на инцидента свидетелката Л. е получила травматични увреждания, най-тежкото от които „счупване на върха на левия глезен на малкопищялната кост /външния глезен на левия крак“, което реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение движенията на левия крайник“.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд установи след анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство (с оглед разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК) и в хода на съдебното следствие доказателствени източници, а именно гласните доказателства: показанията на свидетелите И. Л. (събрани непосредствено пред първия съд и на л. 20 от досъдебното производство), И.И.(л. 23-24 от досъдебното производство), Н.Л. (л. 25-26 от досъдебното производство), В.П.(л.

27 от досъдебното производство), Р.Л.(л. 28 от досъдебното производство) и М.К.

(л. 29 от досъдебното производство); писмени – протокол за оглед на местопроизшествието от 05.02.2017г. и изготвените при извършването му скица и фотоалбум (л. 8-9, л. 10 и л. 11-13 от досъдебното производство), справка от дирекция „Национална система 112” на МВР за подадения за процесното произшествие сигнал с приложен диск от записа на разговорите (л. 38 и л. 48 от досъдебното производство), сигнал от болница „Св.

Анна” и декларация от пострадалата за отказ от лечение (л. 66-68 от досъдебното производство), молба от пострадалата да ѝ бъде издаден констативен протокол за настъпилото произшествие (л. 71-72 от досъдебното производство), история на заболяването на И. Л. от МБАЛ „Сердика” (л. 84-114 от досъдебното производство); способите за събиране – съдебно-медицинска експертиза (л.31-35 от досъдебното производство), техническа експертиза (л. 42-48 от делото), комплексна медико- автотехническа експертиза и допълнителна комплексна експертиза (л. 50-63 и л. 125-140 от досъдебното производство) повторна комплексна медико- автотехническа експертиза (л. 45-51 от съдебното производство).