Решение № 1 от 03.01.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Троян, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20244340100296 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от Д. С. Г. от гр. Т., чрез адв. Е. И. от АК - П., против „Сити Кеш" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П., за прогласяване нищожността на разпоредбата на чл. 6.2 от Договор за кредит от 28.11.2022 г., като накърняваща добрите нрави, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Сити кеш“ ООД с искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева, представляваща платена без основание неустойка по договора, за периода от 28.11.2022 година до 10.04.2024 година.

Ищцата твърди, че между нея, в качеството и на заемополучател и ответника „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, бил сключен на 28.11.2022 г. договор за кредит №***, по силата на който са предоставени на ищцата в собственост заемни средства в размер на 1 400,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите 48,52%.

Излага също, че съгласно чл.6 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 33 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за 1 страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. Твърди се, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 33 от ОУ към договора за кредит, същият дължи неустойка визирана в чл.6.2 на кредитора в размер на 1536,75 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Ищцата оспорва клаузата на чл. 6.2 от Договор за кредит от 28.11.2022 година като недействителна. Счита, че уговарянето й цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, установяваща максималния размер на ГПР по договора за потребителски кредит. Посочва, че предвидената неустойка в размер на 1536,75 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото се твърди, че представлява 200% от заетата сума в размер на 1 400,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, като с предвиждането на процесното неустоечно вземане се нарушава и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Процесната договорна клауза била неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, а с това и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на задължението си да заплати необосновано висока неустойка.

Посочва, че доколкото така посочената клауза за неустойка се явявала нищожна, сумата от 50.00 лева била недължимо платена.

С депозирана по делото молба вх.№6696 от 16.12.2024г. по описа на РСТроян, постъпила по ССЕВ, ищцата, чрез адв. Е. И. поддържа заявеното с молба вх.№5836 от 04.11.2024г. на РС-Троян, постъпила по ССЕВ искане по реда на чл.214 ГПК, с което предявеният осъдителен иск е увеличен от 50.00 лева на 1437.33 лева.Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „Сити кеш“ ООД оспорва исковите претенции, като твърди, че оспорената клауза от Договор за потребителски кредит № *** от 28.11.2022 г. е действителна, съобразена с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Счита също така, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на годишния процент на разходите.

Намира, че неустойката не е нищожна и не излиза извън присъщите й 2 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между страните като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си от което следвало, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Навежда твърдения, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. Излага, че страните са се съгласили, че при неизпълнение на същественото задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение той следва да заплати неустойка. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

По делото е изготвена съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на същата се установяват условията на Договор за паричен заем кредит № *** от 28.11.2022 г., сключен между „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК: *** като кредитор и Д. С. Г. с ЕГН: ********** като кредитополучател, със следните условия: Размер на отпуснатия заем - 1400,00 лв.; Размер на погасителната вноска: 3x46,73 лв. и 7х227.58 лева, с уточнението, че същата е месечна, като е посочен денят на плащането - сряда; Посочен е броят на вноските – 10; Годишен процент на разходите: 48,52%; Фиксиран годишен лихвен процент: 40,05%; Дата на първо плащане: 28/12/2022 г. и дата на последно плащане: 28/09/2023 г. ; Обща сума на плащане- 1 733,25 лева.

Установено е, че за периода от 27.12.2022 г. до 28.08.2023 г. ищцата е заплатила общо сумата от 3 193,21 лв., включваща 30,00 лв. такса, 1 400,00 лв. главница, 1 437,33 лв. неустойка и 325,88 лв. лихва. Експерта е констатирал, че кредита е оскъпен със 109,77 % с договорената неустойка в размер на 1536,75 лева.

При изслушване на вещото лице в съдебно заседание се поддържат констатациите и направените изводи в депозираното от експерта заключение.

Вещото лице уточнява, че в посочения в договора ГПР - 48,52% не е включено това оскъпяване.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, в частност уговарянето в полза на ответника на процесното неустоечно вземане; че процесната договорна клауза е недействителна на посочените основания; по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесната договорна клауза. В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за 3 получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

Страните не спорят, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит №*** на 28.11.2022 г., по силата на който са предоставени на ищцата в собственост заемни средства в размер на 1 400,00 лева, което обстоятелство се установява и от приетия препис от договор за паричен заем, видно от който страните са договорили следните параметри:

140 лева, размер на кредита; размер на погасителна вноска: 3 х 46.73 лева и 7 х 227.58 лева. В договора е посочен ГПР- 48.52 % и ГЛП- 40.05 %. Уговорено е, че кредитът ще се погаси на 10 месечни вноски. В договора е обективиран погасителния план за погасяване на договора за кредит, от който е видно, че към първите три вноски, посочени в чл.3.2 от Договора в размер на 46.73 лева е включена неустойка в размер на 280.27 лева месечно, а към останалите седем вноски с посочен в договора размер е включена и неустойка от 99.42 лева месечно. Общият размер на кредита с включена неустойка е 3270 лева.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение а плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК . Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Процесната неустойка е уредена в чл. 6.2 от договора. Съгласно чл. 6.1 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по- долу обезпечения: банкова гаранция или поръчител. Съгласно чл. 6.2 с подписването на договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 6.1 от договора обезпечение в 4 тридневен срок от сключването му, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1536.75 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план, обективиран в Договор за кредит.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2009г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД /. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.