Решение № 1622 от 09.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330119354 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя А. Г., чрез пълномощник юрисконсулт Х. Х., е предявил против М. М. К., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „****“ № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 11971/ 2023 г. на ПРС, IX-ти гр. състав, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5647/ 16.08.2023 г., суми, както следва: главница в размер на 651, 69 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.05.2017 г.- 27.07.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № ***, ап. ***, обезщетение за забава в размер на 192, 54 лева за периода 31.07.2017 г.- 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като се претендират и разноските по заповедното и настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че за периода 30.05.2017 г.- 27.07.2023 г. ответникът имал задължения към ищеца в размер на 651, 69 лева - за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ***, ап.

***, както и начислени лихви за периода 31.07.2017 г.- 30.06.2023 г. в размер 192, 54 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № 1

*******, като собственик на посочения имот, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Твърди се ответникът да е титуляр на партидата на основание покупко-продажба и наследствено правоприемство, тъй като имотът бил закупен от наследодателя й З. К. М. с нот. акт от 2004г. Начисленията по изм. у-во с № ************ са били извършвани по реда на развалено индивидуално измервателно устройство на осн. чл. 26 от ОУ, доколкото същото било с изтекла метрологична годност. Имало вписани показания за служебно начислени количества и подписи на абоната или негов представител срещу тези количества. Сочи се, че по изм. у-во № *********** отчет не се е извършвал, тъй като през него не е преминавала питейна вода, доставена от ищеца. На потребителя са изпращани покани за доброволно плащане, но последният се укривал от получаването им, както и не е осигурявал достъп за инкасиране на обекта, въпреки залепяните уведомления за предстоящите отчети. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 11971/ 2023 г. на ПРС, 9-ти гр. с-в, книжата били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният в производството на ответника особен представител е депозирал отговор, с който оспорва иска. На първо място се твърди да липсват доказателства ответникът да е потребител на ищцовото дружество. Твърди се да липсва валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, оспорва се да е сключван договор между ищеца и ответника. Прави се възражение за това ответникът да е собственик или титуляр на ограничено вещно право върху посочения в исковата молба имот.

На следващо място се прави възражение за погасяване на по-голямата част от предявените искове с тригодишна погасителна давност. Възразява срещу начина на формиране на задължението и цената, на която са начислени процесните количества вода. Излага съображения за липса на яснота на какво основание е извършвано служебното начисление на процесните количества вода. Прави възражение за неспазване реда за начисление, определен в чл. 39, ал. 8 от наредбата за водоснабдяването. Прави доказателствени искания.

В с.з. особеният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № 5647/ 16.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 11971/ 2023 г. на ПРС, IX-ти гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 651, 69 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.05.2017 г.- 27.07.2023 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Клен“ № 2, ап.

32, обезщетение за забава в размер на 192, 54 лева за периода 31.07.2017 г.- 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2023 г.- датата на подаване на 2 заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство:

25 лева- за държавна такса и 50 лева- за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.

По делото са представени справка за задълженията на абоната, справка за водомери, покани за доброволно плащане, известие за нередовен водомер, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната.

Видно от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № *****/ 29.12.2004 г. на Нотариус ******* *******, рег. № ***, процесният имот, находящ се в гр. П., ул. „****“ № ***, ап. ***, е закупен от лицето- З. К.

М., ЕГН: **********.

Видно от удостоверение за наследници, З. К. М., ЕГН: **********, е починала на 08.01.2022 г., а след смъртта си е оставила единствен законен наследник дъщеря сиответницата.

Приета е и справка за задължения на абоната за периода 25.08.2020 г.- 23.02.2022 г., касаещи задълженията на абоната за главница и лихва.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извършва от оператора срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Според чл. 31 ал. 2 от същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От друга страна, в чл. 3 от цитираната вече Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Имотът е придобит от ответницата в наследство от починалата й майка. Това лице е записано в последствие и като титуляр на партидата, нейното име фигурира и в карнетите. В тази връзка лицето има качеството потребител като ползвател с открита на свое име партида, поради което съгласно посочената по- горе нормативна уредба за него възниква задължение за заплащане на потребената и 3 отведена вода.

В имота е имало два водомера, като единият не е извършвал отчет, доколкото през него не е преминавала питейна вода, а по отношение на другия са вписвани служебни показания. Това е било така, защото уредът е бил развален, като за това обстоятелство на майката на ответницата е било връчено през 2015 г. известие за нередовен водомер, но същият не е бил сменен от абоната, нито пък уредът е преминал задължителната метрологична проверка (по делото потребителят не представя такива данни). Именно поради това в имота на основание чл. 26 ал. 2 от ОУ са начислявани служебно по 5 куб.м. вода за един обитател и така е извършван отчета.

Не са оспорени нито карнетите, нито показанията по фактурите, а отделно и водомерът в обекта е бил за смяна, като ответникът в тази връзка не е изпълнявал задълженията си по ОУ като потребител на предоставяните му от ищеца услуги, поради което следва да понесе и неблагоприятните последици, свързани със служебно начисляване.

Не се оспорва обстоятелството, че фактурираното количество на потребената вода за процесния период съответства на количеството отчетена такава по записаните показания в карнетите на водомера на абоната, а няма и данни счетоводството на ищеца да не е било редовно водено, поради което следва да се приеме, че отразените във фактурите доставки са реално извършени. Предвид липсата на каквито и да е постъпили плащания на абоната, претендираните суми се явяват и дължими.

Следва да се отбележи обаче, че в отговора на исковата молба, особеният представител на ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД по отношение на дължимите главница и лихва, което следва да се разгледа по същество и по него съдът дължи произнасяне. Доколкото задължението на потребителите на В и К е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната, то в конкретния случай следва, че за периода 30.05.2017 г.15.08.2023 г. (или за периода от началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното дело) задълженията за заплащане на главница и лихва са погасени по давност. По делото е представена справка за задълженията на абоната за този период, която следва да се приеме като писмено доказателство за отразените обстоятелства, доколкото съдържа неизгодни за страната факти.

От същата е видно, че задълженията за главница възлизат на сумата от 215, 43 лева за периода 15.08.2020 г.- 15.08.2023 г., а за лихва- на 33, 46 лева, пак за същия период, до които размери исковете се явяват основателни и следва да се уважат, а за останалата им част до пълните предявени размери и периоди- да се отхвърлят като недоказани.

По така изложените съображения, следва, че претенцията е частично основателна за главницата и за лихвата и оттук- установеното вземане по заповедното производство не съществува в пълния си претендиран размер за тази главница и лихва. Тъй като частично се установява претенцията по частно гр. дело № 11971/ 2023 г. на ПРС, IX-ти гр. с-в, 4 съразмерно следва да се присъдят и разноските по заповедното производство, доколкото същите са поставени в зависимост от установяване на вземането в производството по чл.

422 от ГПК. Така, предвид размера на установеното в процеса вземане, същите възлизат на сумата от 22, 11 лева, като до пълния им размер от 75 лева, те следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на всяка от страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на отхвърлената част от иска. Ответникът не е направил разноски по делото, за да му се присъждат такива, доколкото е бил представляван от особен представител в производството, на когото се дължи внесеното от ищеца възнаграждение, независимо от изхода от спора, като в полза на адвоката вече е издаден РКО за съответната сума. Заплатените от ищеца разноски са, както следва: внесени държавна такса от 75 лева, депозит за особен представител на ответника в размер от 400 лева, като и е дължимо, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е представлявана от свой пълномощник в процеса, което съдът определя в минималния размер от 100 лева, колкото се и претендират с исковата молба. Така по съразмерност, на ищеца следва да се заплати сумата от 169, 51 лева.