Решение № 1338 от 16.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1338 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100509940 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6433/14.06.2022 г., постановено по гр. д. № 70879/2021 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, е признато за установено по предявения от „Г.К.“ ООД срещу С. С. И. иск с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С. С. И. дължи на „Г.К.“ ООД сумата в размер на 700 лева – регресно вземане за платена главница по договор за потребителски кредит от 05.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.07.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29126/2020 г. по описа на СРС, 32 състав . С посоченото решение са отхвърлени предявените от „Г.К.“ ООД срещу С. С. И. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 432 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за установяване на задължения за следните суми, платени от ищеца в качеството му на поръчител на ответницата, а именно: 283,89 лева – договорна лихва за периода 05.04.2018 г. – 05.04.2019 г., 159,44 лева – обезщетение за забава за периода 06.04.2019 г. – 03.07.2020 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата С. С. И. е осъдена да заплати на ищеца „Г.К.“ ООД сумата в размер на 244,01 лева – разноски в исковото и в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Г.К.“ ООД е осъден да заплати на ответницата С. С. И. сумата в размер на 233,20 лева – разноски в исковото производство.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответницата С. С. И., чрез адвокат Й. П.. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради постановяването му при нарушения на материалния закон и необоснованост. Въззивницата сочи, че в разглеждания случай съгласно уговореното между страните и Общите условия на дружеството – кредитодател по отношение на задълженията по договора за потребителски 1 кредит от 05.04.2018 г. е настъпила автоматична предсрочна изискуемост, за чието настъпване потребителят не е бил надлежно уведомен. Дори да се счете, че изискуемостта на вземанията е настъпила след падежа на последната погасителна вноска, то за нейното настъпване кредитодателят отново е бил длъжен да уведоми потребителя преди да потърси изпълнение от ищеца – поръчител и преди да предприеме съдебни действия спрямо длъжника. Бланкетно се сочи наличие на нарушения на ЗЗП при сключването на процесния договор за потребителски кредит. При тези аргументи се моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Г.К.“ ООД, чрез адвокат И. И., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат аргументи за неоснователност на заявените в нея доводи за неправилност на решението в обжалваната му част. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите, в които исковете са отхвърлени.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 05.04.2018 г. между „Ф.И К.“ ООД –кредитодател, и С. С. И. – кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № 000-КН45341943/05042018, по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), неразделна част от който били Приложение № 1 към него, съдържащо погасителен план, стандартен европейски формуляр и Общите условия. По силата на сключения договор кредиторът се бил задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 700 лева, а кредитополучателят – да я върне на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 71,88 лева, с падеж на първата вноска – 05.05.2018 г., и падеж на последната – 05.04.2019 г. При сключване на договора кредитополучателят бил избрал да обезпечи задълженията си по него посредством поръчителство от трето одобрено от кредитодателя лице – ищеца „Г.К.“ ООД. Договорът с ищеца за предоставяне на поръчителство бил сключен на 05.04.2018 г. – отново по реда на чл. 6 ЗПФУР. По силата на този договор поръчителят се бил съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички негови задължения по договора за потребителски кредит и за последиците от неизпълнението им, срещу което от своя страна кредитополучателят се бил задължил да му заплати възнаграждение в общ размер на сумата от 750 лева. Усвояването на сумата по кредита от страна на кредитополучателя се удостоверявало с представено по делото заверено копие на разписка за извършено плащане чрез системата на „Изипей“ АД.

Кредитополучателят не бил извършил нито едно плащане по договорите за кредит и поръчителство. Поради това на 29.05.2020 г. кредитодателят бил отправил искане до ищеца, в качеството на поръчител, за плащане на неизплатената главница по процесния договор за кредит в размер на 700 лева, ведно с договорната лихва за периода 05.04.2018 г. – 05.04.2019 г. и законната лихва в размер на 159,44 лева, дължима за периода 06.04.2019 г. – 03.07.2020 г. Видно от приложено към исковата молба платежно нареждане от 24.06.2020 г. било, че „Г.К.“ ООД е погасил всички задължения на ответницата по договора за потребителски кредит. За тези вземания, както и за дължимото възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 750 лева, ищецът се бил снабдил със заповед за изпълнение по 2 чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29126/2020 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било депозирано възражение, поради което дружеството е входирало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта. При изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника съществуването на посочените вземания.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата С. С. И., чрез адвокат Й. П.. Оспорва предявените искове по основание. Поддържа, че ответницата не е била уведомена за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост на задълженията по договора за потребителски кредит. Навежда аргументи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Моли за постановяване на съдебно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 29126/2020 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, се установява, че на 07.07.2020 г. „Г.К.“ ООД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. С. И. за следните суми: 1./700 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН-45341943/05042018, сключен на 05.04.2018 г. между длъжника и „Ф.И К.“ ООД, която е била погасена от заявителя на 24.06.2020 г., като поръчител на длъжника; 2./ 750 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните на 05.04.2018 г.; 3./ 283,89 лева – договорна лихва върху главницата по договора за кредит, дължима за периода 05.04.2018 г. – 05.04.2019 г.; 4./ 159,44 лева – обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит, за периода от 06.04.2018 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното погасяване.

В т. 12 от заявлението "Обстоятелства, от които произтича вземането" са заявени същите обстоятелства, като посочените в обстоятелствената част на исковата молба.

С разпореждане № 20198640, влязло в сила на 16.10.2021 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.07.2020 г. досежно сумата от 750 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане от 15.09.2020 г. заповедният съд е постановил издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 1./ 700 лева – регресно вземане за платена главница по договор за потребителски кредит от 05.04.2018 г. ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до изплащане на вземането; 2./ 283,89 лева – договорна лихва върху главницата по договора за кредит, дължима за периода 05.04.2018 г. – 05.04.2019 г.; 3./ 159,44 лева – обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит, за периода 06.04.2018 г. – 03.07.2020 г., като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 397,87 лева, от които 37,87 лева – държавна такса, и 360 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като е заявил, че не дължи изпълнение на вземанията по нея.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С доклада по делото районният съд е отделил като безспорни между страните следните обстоятелства, които с оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд намира за безспорни на етапа на въззивното производство: 1./ на 05.04.2018 г. е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние между „Ф.И К.“ ООД – кредитодател, и С.

С. И. – кредитополучател, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 700 лева, при уговорени възнаградителна лихва за целия период на договора 162,59 лева и ГПР от 49,02 %; 2./ съгласно постигнатите между страните договорености сумата по кредита следвало да бъде върната от кредитополучателя в срок от 12 месеца от сключване на договора; 3./ за 3 обезпечаване на задълженията по него бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между „Г.К.“ ООД и С. С. И., по силата на който ищецът, в качеството на поръчител, се задължил да отговаря солидарно с ответницата за задълженията по договора за кредит; 4./ кредитополучателят не изпълнил задължението си да върне сумата по кредита, като срокът за погасяване на задълженията по него изтекъл на 05.04.2019 г.; 5./ след отправена покана от кредитодателя, ищецът изпълнил задълженията по договора за кредит, като платил на кредитодателя исковите суми. Не е спорно по делото и обстоятелството, че дружеството – кредитодател е предало на ответницата сумата по договора за кредит в размер на 700 лева.

Видно от представения в заверено копие договор за потребителски кредит № 000-КН45341943/05042018 страните по него са постигнали съгласие, че ответницата следва да върне сумата по кредита, ведно с договорна лихва, при определен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 49.02 %, за срок от 12 месеца – на равни месечни вноски, всяка от които в общ размер на 71,88 лева, включваща главница и договорна лихва съобразно погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора. Съгласно чл. 4 (1) от договора „В случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на Ф.И К. ООД – клон София банкова гаранция или поръчителство от най-малко две физически лица с минимален месечен осигурителен доход от 1500 лева съгласно Общите условия в срок до 7 дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Ф.И К.“ ООД – клон София юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на Заявлението“. В чл. 4 (2) е уговорено, че в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено, съответно договорът не поражда действие между кредитодателя и кредитополучателя; а в чл. 4 (3) – че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.