Решение № 66 от 13.03.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Шумен, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500454 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №233 от 04.08.2022г. постановено по гр.д.№302/2022г. по описа на Районен съд - гр.Нови пазар, съдът е отхвърлил предявените с правно основание чл.26 ал.1 предл. трето от ЗЗД от Н. П. Й. с ЕГН ********** срещу Д. В. Й. с ЕГН ********** и А. Л.

Ц. с ЕГН **********, за прогласяване нищожността на сключения на 11.07.2018 г. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №......2018 г. по описа на нотариус Т.С. с рег. №690 на НК, с който Н.Д.Й. с ЕГН:**********, действаща чрез пълномощника си Д. В. Й. е продала на Д. В. Й. собствените си недвижими имоти, находящи се в землището на с. ...., общ. Каолиново, обл.

Шумен, сега представляващи 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, местност „Шарва авлу“, площ 4986 кв.м., трайно предназначение на територията[1]земеделска, начин на трайно ползване овощна градина, съседи: ***, ***, *** и

***; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, местност „Армутлук“, площ 9583 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***;

3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** местност „Параджък“, площ 3894 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване[1]нива, при съседи: ***, ***, *** и ***; 4/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, местност „Армутлук“, площ 10214 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, при съседи:

1

***, ***, ***, *** и ***, за сумата от 5300 лв., за размера от 1/2 /една втора/ идеална част от недвижимите имоти, поради противоречие с добрите нрави, както и иска на ищцата срещу ответниците по чл.108 ЗС, по отношение на 1/2 ид.ч. от горните имоти, като неоснователни. На ответната страна са присъдени деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност на решението.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищцата е изложила, че е внучка на Н.Д.Й., починала преди завеждане на делото, по право на наследяване на своя баща П.Й., починал преди наследодателката си. Приживе Н.Й.. овластила другия си син – ответника Д. В. Й. да продаде собствените й земеделски земи, което той сторил, като ги продал сам на себе си. Договорът за продажба бил обективиран в нотариален акт №..../2018 г. на Нотариус Т.С., с който Д. Й., като пълномощник на Н.Й.., продал на себе си следните недвижими имоти, намиращи се в землището на с. ...., общ. Каолиново, обл. Шумен:

1/Овощна градина в местността „Шарва Алву“, цялата с площ от 4.986 дка, съставляваща имот №022012, парцел 12, масив 22, категория трета; 2/НИВА в местността „Армутлук“, цялата с площ от 9.581 дка, съставляваща имот №037029, парцел 29, масив 37, трета категория; 3/НИВА в местността „Параджък“, цялата с площ от 3.983 дка, съставляваща имот №001024, парцел 24, в масив 1, трета категория и 4/ НИВА в местността „Армутлук“, цялата с площ от 10.212 дка, съставляваща имот №037012, парцел 12, масив 37, трета категория. По този начин ответникът Д. Й. умишлено лишил ищцата - негова племенница от наследство от баба й по бащина линия. Твърди се, че предвид това сделката е сключена при накърняване на добрите нрави. Сочи увреждане на имуществените интереси на наследодателката си поради нееквивалентност на насрещните престации. Продажбата била извършена броени дни преди да почине Н.Й.., като се имало предвид, че кончината на упълномощителката била очаквана от нейните близки. Предвид това ищцата моли съдът да прогласи нищожността на договора за покупко [1]продажба, обективиран в горепосочения нотариален акт за ½ идеална част от имотите, описани в акта, поради противоречие на договора с добрите нрави, както и да осъди ответниците да и предадат владението на горния имот.

Ответниците оспорват предявените искове. Заявяват, че чрез сключената сделка, предмет на делото, ответникът не е целял лишаването на Н. Й. от полагаемото й се 2 наследство. Твърдят, че както бащата на ищцата приживе, така и неговите родители, включително майка му, са подпомагали финансово както ищцата, така и нейната майка.

Оспорват твърденията в исковата молба относно здравословното състояние на Н.Д.Й., както и, че тя е била в „психически срив“ и „емоционално нестабилна“ 2 седмици след смъртта на сина си П.Й. и в това състояние му дала пълномощно за процесната сделка. Продажбата на недвижимите имоти не била продиктувана от здравословното състояние, а от отношенията майка-син, от нейното желание той, като единствен неин пряк наследник да придобие тези имоти. Тя разчитала на него и семейството му за всичко. Още повече, че той я подпомогнал финансово за придобиването на част от тези земи. След изповядване на сделката ответникът представил на Н.Д.Й. препис от нотариалния акт и тя била удовлетворена. Предвид това ответниците молят исковете да бъдат отхвърлени, като при евентуално уважаване на иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД предявяват възражение за задържане на имота до връщане от ищцата на продажната цена. Предявен е и насрещен иск с правно основание по чл.34 от ЗЗД и чл.90 от ЗЗД, като в случай, че бъде прието за установено, че сключеният договор за покупкопродажба е нищожен и ответниците бъдат осъдени да предадат владението на имотите на ищцата, то те молят съдът да постанови това връщане да стане едновременно с изпълнението на насрещното задължение за връщане на платената продажна цена, общо от 5300 лв., като за всеки от ответниците по 2650 лв.

От представените по делото удостоверения за наследници, за раждане, за сключен граждански брак, и решение за прекратяване на граждански брак по гр.д. 1755/1994 г. на ШРС, се установява, че ищцата е племенница на ответника Д. В. Й. - дъщеря на неговия покоен брат П.В.Й.. – починал на 27.06.2018 г. Гражданският брак между родителите на ищцата е бил прекратен през 1994 г.. Н.Д.Й. е баба по бащина линия на ищцата, като Н.Й.. е починала на 10.11.2018 г. Наследници на Н.Д.Й. са ответникът Д. В. Й. и ищцата Н. П. Й. по заместване на баща си П.В.Й... Приживе, на 11.07.2018 г., Н.Д.Й. продала на сина си Д.

Й. собствените си недвижими имоти, намиращи се в землището на с. ...., общ. Каолиново, обл. Шумен, а именно: 1/ОВОЩНА ГРАДИНА в местността „Шарва Алву“, цялата с площ от 4.986 дка, съставляваща имот №022012, парцел 12, масив 22, категория трета; 2/НИВА в местността „Армутлук“, цялата с площ от 9.581 дка, съставляваща имот №037029, парцел 29, масив 37, трета категория; 3/НИВА в местността „Параджък“, цялата с площ от 3.983 дка, съставляваща имот №001024, парцел 24, в масив 1, трета категория и 4/ НИВА в местността „Армутлук“, цялата с площ от 10.212 дка, съставляваща имот №037012, парцел 12, масив 37, трета категория. Видно от приложените по делото скици на поземлените имоти имоти, издадени от СГКК – Шумен, имотите към моента представляват: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, местност „Шарва авлу“, площ 4986 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване овощна градина, съседи: ***, ***, *** и ***; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, местност „Армутлук“, площ 9583 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване-нива, съседи: ***, ***, ***, *** и ***; 3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор

*** местност „Параджък“, площ 3894 кв.м., трайно предназначение на територията3 земеделска, начин на трайно ползване-нива, при съседи: ***, ***, *** и ***; 4/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, местност „Армутлук“, площ 10214 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***.

За горепосочената сделка е бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №......2018г. по описа на нотариус Т.С., с рег. №690 на НК. По договора за продажба Н.Й.. е била представлявана от сина си ответника Д. В. Й., съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Н.Д.Й. и заверка на съдържанието, съответна рег. №6056 и рег. 6057 от 09.07.2018 г. от А.А. - нотариус с рег. №316 на НК и район на действие РС – Варна. В пълномощното Д. Й. е бил упълномощен да продава на когото намери за добре, включително и сам на себе си, и на цена, каквато прецени, включително да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки, включително и да договоря сам със себе си…, да получава цялата продажна цена или части от нея…, като освобождава пълномощника от отчетна сделка…, да подпише нотариален акт, като заяви от нейно име следните обстоятелства, за които декларира: - че е получила напълно и в брой от пълномощниците договорената продажна цена на имотите към момента на подписване на пълномощното, финансово е удовлетворена от цената , и в тази връзка няма никакви претенции към пълномощника…. По силата на договора за продажба Н.Д.Й., чрез пълномощника си – ответника, е продала на същия гореописаните имоти за сумата от 5300 лева, като данъчната оценка на имотите посочена в нотариалния акт е 5280,30 лева.

Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. На първо место е необходимо да се отбележи, че съдът дава правна квалификация на иска, въз основа на заявените от ищеца обстоятелства, на които основава иска си и петитума на молбата, като не е обвързан от сочена от ищеца квалификация. В процесния случай, ищеца претендира нищожност на атакуваната от него сделки поради накърняване на добрите нрави. В трайната съдебна практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – нищожност, поради противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено - етични правила на поведение. Съобразно чл.26, ал.1 от ЗЗД на добрите нрави като морални норми се придава правно значение, като нарушението им се приравнява по последици с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Само при констатирано противоречие на договора и правната норма, която изразява и с това защитава добрите нрави, може да се стигне до нищожност. В настоящия случай не се установява такава хипотеза, и не е налице противоречие на правна норма, с която се защитават добрите нрави. По принцип липсата на еквивалентност, сама по себе си, може да обуслови основанието на чл.33 от ЗЗД за унищожаване на договора, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, или чл.40 ЗЗД действие във вреда на представлявания при последващи сделки. Извън тази хипотеза, липсата на еквивалентност на насрещните престации би могла да накърни добрите нрави 4 само ако е в такава степен значителна, че практически е сведена до липса на престация при дължима такава съобразно основанието на договора (в този см. Решение № 24/ 09.02.2016 год. по гр.д. № 2419/2015 год. на ВКС; Решение № 1444/04.11.1999 г. на ВКС по гр.д. № 753/99 г., ГК, V г.о., Решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 136/2009 г., решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1208/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС; решение № 288/29.12.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2293/2015 г. ІІІ г.о. на ВКС; решение № 153/24.07.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 3014/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС; и др.). Във всички случаи при преценката дали са накърнени моралните норми, съдът следва да съобрази волята на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуването на договорите да установява действителната им обща воля, формирана от всичките им уговорки, да се отчита тяхната взаимна връзка и целта на договора - удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните (решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., решение № 615/15.10. 2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г., I г. о. на ВКС и др.). С ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, се прие че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име.