Решение № 571 от 06.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Русе, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520201044 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „КАДИС СТРОЙ“ ЕООД против Наказателно постановление № 18-2400062/17.05.2024 г., издадено от Директора на „Инспекция по труда“-Русе, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 55 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 1500 лева за осъществено нарушение на чл. 61 във вр. с чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. П. Г. от Адвокатска колегия - Русе, който поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си.

Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание АНО, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Павлина Стоилова-Йорданова, която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 23.05.2024 г., а жалбата е подадена на 04.06.2024 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 08.07.2022 г. „ПРИСТА БИЛДИНГ“ ООД сключило договор с „КАДИС СТРОЙ“ ЕООД, по силата на който първото дружество, в качеството на възложител, възложило на второто-изпълнител, да извърши строително-монтажни дейности на обект: многофамилна жилищна сграда с гаражи и обществено обслужващи обекти в партера в УПИ VIII-4043, Кв. 289, град Русе.

На 06.06.2023 г. обектът била завършен на груб строеж, във връзка с което бил издаден Акт по образец 14.

На 07.02.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, между които бил и свидетеля Р. Р., извършили проверка на горепосочения обект за спазване на трудовото законодателство във връзка с получен сигнал. В хода на проверката било установено, че на строителната площадка се намират работници на „КАДИС СТРОЙ“ ЕООД, както и че стълбището между всички етажи на строежа не е било обезопасено срещу падане от височина чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са били достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Така констатираното било заснето от свидетеля Р..

На 08.02.2024 г. дружеството-жалбоподател подало писмени обяснения във 2 връзка с констатациите в Протокол за извършена проверка № ПР2347836/19.12.2023 г.

В т. 5 от тези обяснения било посочено, че стълбището между етажите на строежа е било обезопасено срещу падане от височина, но фирмата-изпълнител на мазилки и настилки при изпълнение на СМР е премахнала защитните приспособления и след приключване на работа не ги е възстановила.

На 22.02.2024 г. и 23.04.2024 г. служителите на Дирекция „Инспекция по труда“Русе извършили последващи проверки, при които били установени отново работници на дружеството-жалбоподател, които извършвали СМР на строителната площадка, както и че въпреки това стълбището продължавало да е необезопасено.

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № 2405434 от 26.04.2024 г.

На 16.02.2024 г. дружеството-жалбоподател представило писмени обяснения, в които било посочено, че не извършва СМР в обекта.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Р. Р. приел, че с поведението си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение чл. 61 във вр. с чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в тази връзка съставил АУАН № 18-2300062/26.04.2024 г., който бил подписан от представител на последното без да се сочат възражения, като такива не били направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Директор на „Инспекция по труда“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на нарушение, идентично със съдържащото се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 61 във вр. с чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 413, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Наказателно постановление № 182400062/17.05.2024 г., АУАН № 18-2300062/26.04.2024 г., Протокол за извършена проверка № 2405434 от 26.04.2024 г., ведно с приложените към него снимки, декларации, писма и договор за строителство, както и гласни доказателства, 3 приобщени чрез разпит на свидетеля Р. Р. – актосъставител.

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ наказателните постановления се издават от териториално компетентната Дирекция към Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“ към министъра на труда и социалната политика. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано 4 със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечен срок от съставяне на АУАНа. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението на чл. 61 във вр. с чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството /наричана оттук нататък за краткост Наредба № 2 от 22.03.2004 г./.

Съгласно § 3 от ПЗР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г., последната е издадена на основание чл. 276, ал. 1 от КТ, с който законово се делегира на министъра на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри да издава актове по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В чл. 2, ал. 1, т. 1-12 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. в условията на изчерпателно изброяване са посочени строителните и монтажни работи, спрямо които последната намира приложение, а именно земни работи, включително екскавация; изграждане; монтаж и/или демонтаж; преустройство и/или разширение; реконструкция; възстановяване; ремонт; събаряне, включително разрушаване; техническо обслужване; изолационни и довършителни работи; поддръжка; отводнителни (дренажни) работи; техническа ликвидация и/или консервация на обекти.

Съгласно чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

В разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. е дадено 5 легално определение за понятието „строител“, а именно лице, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ЗУТ „строител“ е физическо или юридическо лице, включаващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.