Решение № 753 от 12.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20221100901827 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1, пр. 1 ГПК вр. чл. 37 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ищецът „СОТ-С.О.Т.“ ЕООД твърди, че считано от 2011 г. бил в облигационно отношение с ответника „С.В.“ АД за предоставяне на водоснабдителни услуги до имот, находящ се в гр. София, район „Искър“, ул.

******* Въз основа на съставен на 11.01.2022 г. протокол № 0017039 ответникът в качеството си на оператор издал дебитно известие № 0113228362, в което начислил на ищеца дължима цена за доставена, пречистена и отведена вода за периода 02.12.2020 г. – 02.12.2021 г. в размер от 47 022,61 лв. Според протокола основание за начисляването било нерегламентираното присъединяване на ищеца към водоснабдителната системата, произтичащо от липса на пломба на спирателния кран на директната връзка, с която бил свързан противопожарен хидрант. Ищецът отрича да е получавал от ответника услуги на посочената стойност, както и оспорва да са се осъществили удостоверените в протокола от 11.01.2022 г. факти. Сочи, че сградното водопроводно отклонение било прието за експлоатация и поддръжка от ответника във вида и състоянието, в което било заварено през 2011 г., като бил поставен водомер на байпасната връзка без проект, без нормативно основание и без доказана необходимост. Ищецът поддържа, че спирателният кран и хидрантът били пломбирани, а последният не бил ползван след монтирането му. Наред с това сочи, че протоколът, послужил като основание за издаване на дебитното известие, бил съставен от лица, които нямали качеството на „длъжностни лица“ по смисъла на чл. 50, ал. 3 от общите условия, при които ответникът предоставял водоснабдителните услуги, нито при съставянето му присъствали 1 представител на ищеца и свидетели. Поради всичко изложено ищецът счита, че не дължи сумата от 47 022,61 лв. по дебитно известие № 0113228362 (за разликата от 876,52 лв. производството по делото е прекратено в о.с.з. на 22.03.2023 г.) и моли съда да установи този факт, като му присъди разноски.

Ответникът „С.В.“ АД оспорва иска. Сочи, че при извършена на 01.11.2021 г. проверка било установено, че спирателният кран на директната връзка, от която бил захранен пожарният хидрант, бил в отворено положение.

Проверката била извършена в присъствието на представител на ищеца, легитимирал се като охранител, който отказал да подпише издадения контролен лист. При последващо посещение на 01.12.2021 г. отново било констатирано, че директната връзка била разпломбирана, от нея бил захранен хидрант, разходът на вода от който не се обхващал от монтирания водомер. За тези факти в присъствието на служител на ищеца бил съставен контролен лист № 0020755. На 02.12.2021 г. била извършена нова проверка, а на 11.01.2022 г. длъжностни лица на ответника издали протокол № 0017039, съгласно който за незаконното присъединяване за периода 02.12.2020 г. – 02.12.2021 г. следвало да се заплати цена, като обемът на водните количества, подлежащи на заплащане, следвало да се определи по пропусквателна способност на водопроводната инсталация преди водомера при 6 часа на денонощие и скорост 1 м/сек. Ответникът поддържа също, че не бил наличен съгласуван и одобрен работен проект за сградното водопроводно отклонение, нито документи за изграждане на пожарния хидрант. Отрича да е изграждал байпасната връзка (същата била заварено положение към 2011 г.), а през 2013 г. монтирал единствено водомер на нея. Уточнява, че първоначалното пломбиране на спирателния кран на директната връзка било направено на 22.08.2013 г., като след пломбирането му в затворено положение потреблението в имота, вкл. от пожарния хидрант, се отчитало от монтирания измервателен уред. Ответникът сочи също, че санкцията, наложена на основание чл. 50 вр. чл. 49 от общите условия, не се дължала за изразходвано количество вода, а поради самото незаконно присъединяване, каквото в процесния случай било установено. Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски. Възразява за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е за установяване недължимост на цена за разходвана вода, претендирана от ответника на основание чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/2004 г.). Съгласно посочената разпоредба (възпроизведена почти идентично и в чл. 50 от общите условия, регулиращи процесния договор) при установяване на незаконно присъединяване към водопроводната система изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.

Предвид отрицателния характер на иска основанието за възникване на вземането, което се претендира, следва да бъде доказано от претендиращия го. Следователно в тежест на ответника е да установи при условията на 2 пълно доказване, че е налице незаконно присъединяване към водопроводната мрежа, както и че таксуваното количество потребена и отведена вода е определена по предвидения в Наредба № 4/2004 г. начин .

Безспорно е, че от 2011 г. страните са в облигационно отношение, възникнало и регулирано при условията на Наредба № 4/2004 г., по силата на което ищецът се явява потребител на водоснабдителна услуга, осъществявана от ответника-оператор за имот, находящ се в гр. София, ул. ******* при общи условия, приети на основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата.

Според приетите писмени доказателства на 22.08.2013 г. служители на ответника са извършили посещение на горепосочения имот по повод отправено от потребителя запитване за пломбиране на спирателния кран на директна връзка, захранваща противопожарен хидрант, и са съставили контролен лист № 0074442 . Според удостовереното в контролния лист е извършено пломбиране на спирателния кран в затворено положение.

На 01.11.2021 г. е съставен контролен лист № 0020862 , според който един представител на ответника в присъствието на „охрана“ е извършил проверка „по вътрешна заявка“ и е констатирал, че кранът на директната връзка, захранваща хидранта, е в отворено положение. Предписано е „да се пренасочи към мениджър ТОНП за решение за преработване на водомерния възел“. Подпис за лице, присъствало на проверката, не е поставен, а е удостоверено, че контролният лист е „оставен на място“.

Н а 01.12.2021 г. е съставен контролен лист № 0020755 , подписан от един представител на ответника, който е удостоверил извършването на повторна проверка на процесния имот „в присъствието на Ц.Ц.“.

Констатирано е, че от директната връзка е захранен хидрант и е предписано потребителят да установи връзка с ответника „за изясняване на случая“. И този контролен лист е „оставен на място“ и няма подпис за представител на ищеца, нито на друг свидетел.

Н а 02.12.2021 г. същият представител на ответника е съставил контролен лист № 0020759 , в който едностранно и в отсъствие на други лица е удостоверил, че потребителят е уведомен за получаване на писмено известие за последващите действия, но е заявил, че съществуват документи за пожарния хидрант и не е необходима „среща с КМП“.

На 11.01.2022 г. е съставен протокол № 0017039 , в който служители на ответника, позовавайки се на удостовереното в контролен лист № 20759/02.12.2021 г., са предписали заплащане на такса за нерегламентирано ползване за периода 02.12.2020 г. – 02.12.2021 г. за 16 096,50 куб/м. Въз основа на протокола е издадено процесното дебитно известие № 0113228362, в което за 16 096,50 куб/м (1 323 куб/м + 14 773,50 куб/м) е начислена дължима сума в размер от 47 022,61 лв.

Спорен е въпросът дали при горепосочените факти е налице незаконно присъединяване по смисъла на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. По този въпрос съдът съобрази следното:

Нормативната уредба, съдържаща се в Наредба № 4/2004 г. не дава легална дефиниция на понятието „незаконно присъединяване“, но при тълкуване на разпоредбите й се налага изводът, че това е такова свързване към водопроводната система, при което са създадени предпоставки за преминаване на водни количества, без същите да бъдат измерени чрез измервателен уред, т.е. без заплащане на получената услуга от потребителя.

3

Нормативната уредба и общите условия, регулиращи договора, предвиждат механизъм за отстраняване на последиците от това неоснователно обогатяване на потребителя чрез заплащане от него на цена, определена въз основа на предполагаемия обем неправомерно ползвана услуга (тъй като установяването на конкретния момент, в който е извършено неправомерното свързване, и на конкретните водни количества, черпени по този начин, е фактически затруднено, законодателят е въвел формула за изчисляване на дължимата цена, основавайки се на стандартно ползване за съответния водопровод).

За да се препятства незаконното присъединяване пък, са въведени нормативни изисквания за изграждане на сградните водопроводни отклонения (СВО), които задължения тежат върху оператора. Като основно може да се посочи изискването за определяне на диаметрите на СВО, начина на разполагане на общия водомерно-арматурен възел и вида водомер в зависимост от питейно-битовите и противопожарните нужди, както и изискването измервателното устройство да е поставено на външния водопровод преди първото разклонение на водопроводната мрежа (вж. мотивите на СТЕ, в които подробно са разгледани изискванията, установени в Наредба № 2/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи и Наредба № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации). В експертизата и при разпита си вещото лице обстойно разяснява, че при правилно изпълнение на СВО според горепосочените изисквания потребителят може да ползва доставената вода без да бъде поставен в „състояние на нарушител“, т.е. без да необходимо да извършва допълнителни действия по свързване или да нарушава целостта на поставените пломби.

От друга страна, във връзка с осигуряване на противопожарните изисквания нормативната уредба изисква диаметърът на тръбата, захранваща противопожарния хидрант, да е минимум DN50, т.е. значително по-голям от диаметъра, необходим за тръба, захранваща потребителя за питейно-битови нужди. При обединени водопроводни инсталации – за противопожарни и за питейно-битови нужди, съвместното провеждане на водни количества следва да се измерва чрез комбиниран водомер, който да отчита общото постъпило количество, а след отчитането му същото да се разпределя в съответната тръба. По този начин потребителят заплаща цена според отчетените от водомера стойности, като е свободен да отваря или затваря спирателния кран според нуждите на конкретното ползване.

В процесния случай вещото лице е установило, че изграденият общ водомерно-арматурен възел на байпасно отклонение не съответства на нормативните изисквания относно елементите на

СВО, местоположението и типа водомер и диаметри на водопровода.

Водомерът е поставен не преди първото разклонение, а на байпасното отклонение, което от своя страна е изпълнено с тръба с по-малък диаметър, подходящ за битово-питейните нужди на потребителя, докато на тръбата с DN63, свързваща пожарния хидрант и притежаваща необходимия за противопожарни нужди диаметър, е поставен спирателен кран, който в затворено положение не би могъл да провежда вода за противопожарни нужди, а в отворено положение би пропускал водните количества без те да бъдат измерени от водомера.