Решение № 4485 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4485 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100104536 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от М. К. П. срещу Ц. Т. Г. осъдителен иск за заплащане на сумата от 26 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и на доброто му име, чрез публични изяви на ответника в периода 08.12.2023 г. – 20.02.2025 г., съдържащи неверни и позорящи твърдения за факти, съпътствани от обидни квалификации, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

През процесния период от трибуната на Народното събрание и чрез свои публикации в социална мрежа „Фейсбук“ Ц. Г. изказал неверни и позорящи твърдения и обидни квалификации: че М. П. редовно се явявал във видимо нетрезво състояние или след употреба на забранени субстанции на пленарни заседания в НС, че бил със съмнителна лична хигиена, че бил неадекватен и крещял. Тези изказвания на ответника засегнали престижа и доброто име на ищеца, поставили го в ситуация да обяснява, че изнесеното е невярно и породили подозрение у негови близки и приятели дали няма проблеми с алкохола. Неимуществените вреди оценява на 50 000 лева, като предявява иска като частичен за сумата от 26 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът Ц. Т. Г. оспорва, че е негов фейсбук-профилът, от който е направено твърдението.

Публикуваните писмени изявления, че на 08.12.2023 г. П. бил в НС във видимо нетрезво състояние и с мазна фланелка, не били неистина.

1

Оспорва да е изрекъл някои от приписаните му фрази, други съдържали оценъчни съждения, а някои от констатациите на Г. били верни. В обществеността било широко разпространено твърдението в медиите, че М. П. е на работното си място след употреба на алкохол.

Твърди и че с поведението си и отправяни от него обиди, провиквания и вербални провокации ищецът провокирал изреченото от Г..

Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, евентуално счита размерът на обезщетението за прекомерен. Засягането на доброто му име имало за причина други събития, сред които и публични скандали, в които П. се бил забъркал – на 24.02.2024 г., 29.02.2024 г., 30.03.2024 г., 05.06.2024 г., 28.11.2024 г., 04.12.2024 г., 29.01.2025 г., 05.02.2025 г. и 22.02.2025 г.

В срока за отговор Ц. Т. Г. предявява срещу М. К. П. насрещен иск за сумата от 26 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обидни изрази и клеветнически твърдения от трибуната на НС на 29.05.2025 г. – че е „солташак“ на К. К. и „че е ехо от дъно на кладенец“.

В отговора на насрещния иск М. П. не оспорва изреченото от него по адрес на Ц. Г., но оспорва то да е клеветническо, обидно и да е разстроило ищеца.

Оспорва търпените от Г. вреди и размера на претенцията поради прекомерност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от М. К. П. срещу Ц. Т. Г. и насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от Ц. Т. Г. срещу М. К. П..

Отговорността за поправяне на вреди от непозволено увреждане е обусловена от кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - действие или бездействие на ответника, съставляващо противоправно поведение и причинна връзка между деянието и настъпилите в правната сфера на ищеца вреди.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане.

Преобладаващата част от посочените като увреждащи личното достойнство и доброто име на ищеца П. са изречени от Г. по време на 2 пленарни заседания в рамките на 49-тото и 51-вото НС. По-конкретно, ищецът се оплаква, че ответникът системно е отправял към него неверни и позорящи твърдения, съпътствани от обидни квалификации.

Упражняването на прокламираната в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на словото е ограничено от забраната да се накърняват правата и доброто име на другиго. Въпросът за баланса между свободата на словото и правото на защита срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто име (чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията) се изследва във всеки конкретен случай и на плоскостта на съдържателните характеристики на вредоносното деяние. С обидата се засяга чувството на лично достойнство, като се цели да бъде изменена обществената оценка на увреденото лице. Клеветата съставлява разгласяване на неистински и позорен факт, с който се засягат честта, достойнството и авторитета на пострадалия в обществото. Без значение е как този факт ще бъде поднесен в публичното пространство, когато той е верен. В тази хипотеза твърдението не е клеветническо. На проверка за истинност не подлежат оценъчните съждения, но отговорността на техния автор ще бъде ангажирана, когато съставлява обида, т.е. засягат се конституционно гарантираните права на чест, достойнство и добро име с цел да бъде изменена обществената оценка за увредения.

Когато обидният или клеветнически израз е част от по-общо изявление, той следва да се преценява в светлината на цялостния контекст и смисъл на изреченото.

Съгласно практиката на ЕСПЧ и ВКС (решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 104/14.07.2022 г. по гр. д. № 2722/2021 г. на ВКС, III г.о.) границите на допустимата критика към публичните личности са значително по-широки, а прагът им на защита е понисък. Политиците са сред лицата, които дължат да проявяват по-голяма толерантност към критика, особено когато тя е насочена към действията им в официално качество. В тези случаи дейността им се контролира в интерес на обществото и съответно критериите към поведението им са по-завишени.

В случая ищецът М. П. твърди, че вредоносното деяние, източник на вреди, се изразява едновременно в неверни и позорящи твърдения, съпътствани от обидни квалификации. В подкрепа на изложеното представя стенограми от пленарни заседания на 49-тото и 51-вото НС, в които са протоколирани изказванията на народния представител от ПП „Възраждане“ Ц. Г..

Когато обидният или клеветнически израз е част от едно по-общо изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното.

Употребените изрази следва да се възприемат не изолирано един от друг, а в контекста на цялостното изказване, като се отчетат времето, мястото и обстановката, а също и поводът да бъдат изречени.

На 01.03.2024 г. ответникът двукратно е подвикнал на народния 3 представител от ПП-ДБ М. П.: „М.е, пак ли си пиян, бе!“, „М.е, стига бе! Пак си пил.“

За да се стигне до подобна квалификация от страна на ответника, е необходимо да се изходи от контекста, в който е изречена. По повод на единодушно решение на членовете на парламентарна комисия по културата и медиите за отпускане на парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията на лицата, упражнявали професия като щатни служители на ДО „Музика“, за които е установена липса на официални документи относно трудов стаж в държавните архиви. Депутат от ПП „Възраждане“ е изказал задоволство от това, че решението в комисията е взето консенсусно и без обсъждания, като е предложил и приемане на правилник, според който и подобни бъдещи решения да се вземат с консенсус. Никак не може да се очаква, че обсъжданията ще продължат след единодушното решение на членовете на парламентарната комисия по култура и медии, но народният представител М. П. е намерил за необходимо да изрази мнение, че депутатът от „Възраждане“ иска „да легитимира себе си и своята антибългарска, фашизирана партия“ и че „търсенето на консенсус е възможно само когато работиш с хора, които работят на базата на принципи, на базата на здрав разум.“

Това е провокирало реакцията на Ц. Г., изречена от мястото му в пленарната зала. Повод да употреби наречието „пак“ е пленарно заседание от предходния ден 29.02.2024 г., когато П. е бил изведен от залата по причина, посочена от друг депутат – видимо нетрезво състояние, очевидна злоупотреба с определени субстанции, неадекватност и нечисто облекло. Стенограмата от пленарното заседание на 29.02.2024 г. не съдържа разпореждането на председателя на НС, с което М. П. е изведен от залата. Протоколирано е изказване на депутат, от чието съдържание се установява, че квесторите са извели М. П. от залата, който е бил във видимо нетрезво състояние, а е недопустимо народен представител, от който се очаква да взима отговорни решения за бъдещето на България, очевидно да е злоупотребил с определени субстанции. По-нататък е пресъздадено впечатлението, че М. П. „от няколко дни не си е сменял дрехите. Ходи с едни и същи дрехи и понамирисва… той не е адекватен. Дъхаше на алкохол. Това го видяха тук всички, които са отзад в залата. Приветствам това, че квесторите взеха мерки и съответно го изведоха, защото не бива да допускаме такива лица в пленарната зала.“ Председателят е приел поздравленията към квесторите. Това подкрепя истинността на случилото се. Отразено е и в публикация в електронното издание на OFFNews от 29.02.2024 г. Според предаденото от парламентарни репортери, М. П. действително е бил изведен от залата след разговор с квесторите.

На 01.03.2024 г. М. П., без каквато и да било връзка с отбелязания похвален консенсус за взетото решение служители на ДО „Музика“ да бъдат наградени, е намерил за необходимо да отбележи, че консенсус с „антибългарска, фашистка партия“ като „Възраждане“ не може да се постигне. Изказването на П. е неуместно от гледна точка на предмета на 4 дискусията. То не отразява мнение по обсъждания въпрос, а принципната му нетърпимост към народни представители от ПП „Възраждане“. Изборът му на момента, в който да изрази своята неприязън е крайно неподходящ и в този смисъл ответникът Ц. Г. е заподозрял, че ищецът отново е употребил алкохол.

На фона на произтеклите до момента събития, изреченото от Г. „М.е, пак ли си пиян, бе!“, „М.е, стига бе! Пак си пил.“ има характер по-скоро на негово лично впечатление и обяснение за неадекватното поведение на П.. То е адресирано до самия ищец, но не цели да го обиди, злепоставяйки го пред останалите народни представители, а да пресече не само неуместните, но и обидни квалификации, засягащи народни представители от цяла парламентарна група на ПП „Възраждане“.

На 07.03.2024 г. Ц. Г. отново е констатирал, че „ М. П. явно пак е злоупотребил с някои субстанции“. Изреченото е провокирано от реплики и прекъсвания от страна на П., докато се изказва друг народен представител – С.Т.. Той пръв вдига наздравица с М. П., а последвалото изказване на Г. не е коментар на колегата му, а реакция за поведение на самия П., което е предизвикало смях у редица народни представители. Подобни реакции са последвали в рамките на същото пленарно заседание. След проведеното гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на международна Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“ и непротоколирана реплика на М. П., също е последвал смях.

Съдържанието на стенограмата от пленарното заседание на 07.03.2024 г. не е представена в цялост, но последвалите изказвания и на ищеца, и на ответника в настоящото производство внасят яснота в смисъла на изказването на Г., което П. твърди да го уврежда. Установява се, че ищецът трудно е удържал личната си неприязън към народните представители на ПП „Възраждане“, свързвайки разбирането им за патриотизъм с „Путин“ и „подлога“ (за последния обиден епитет народният представител М. П. е санкциониран със забележка от председателя на НС). На фона на тези несъвместими с правилата на парламентарното поведение провокации е ответната реакция на Г., че случващото се е обидно за институцията. Изцяло оценъчен характер има съждението му за външния вид на народния представител М. П. според личното разбиране на депутата от „Възраждане“ за прилично облекло при участие в работата на законодателния орган на България.