Решение № 11680 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11680 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110155563 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ от ЗД „Б.И.“АД срещу „З.а.д. Д.Б.ж.з.“АД за заплащане на сумата 1103,81 евро/2158,86 лева, представляваща регресно вземане за неизплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при ищеца, назована „щета №**********/2023г.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба-18.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 25.01.2023г. в гр. София е реализирано пътнотранспортно произшествие между водачa на МПС „Х.С.“, с рег. №**********, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената дата, и МПС „П. 2008“, с рег.

№*********, който към датата на ПТП е застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“ при ищеца. Посочва се, че водачът на МПС „Х.С.“ виновно причинява ПТП, от което настъпват щети за МПС „П. 2008“, съобразно представен опис. Поддържа се, че по силата на договора за имуществена застраховка ищецът е встъпил в правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника, с оглед на заплатено застрахователно обезщетение от 2133,86лв. и ликвидационни разноски от 25лв. Посочва се, че ответникът е поканен да изпълни регресното вземане, което не е сторено в срока по чл. 412 от КЗ.

Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 05.01.2026 г., в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор на искова молба. С писмено становище оспорва иска по основание и размер.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Общият фактически състав по чл. 411 от КЗ, правопораждащ суброгационното право на застрахователя на риска по имуществената застраховка включва няколко елемента: 1) наличие на имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото 1 застраховано лице към датата на ПТП, 2) настъпил застрахователен риск или съществуващо основание за ангажиране гражданската отговорността на увреждащото лице към собственика на увреденото имущество по силата на чл.

45 ЗЗД или сл. ЗЗД - настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойност на вредите /размер на иска/, 3) плащане от застрахователя към застрахования на дължимо застрахователно обезщетение 4) към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.

От застрахователна полица **********/19.07.2022 г. и платежно нареждане от 02.06.2023 г. се установявa наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца ЗД „Б.И.“АД и АИППДП Н. ЕООД, с предмет - МПС „П. 2008“, с рег.

№*********, както и че е изплатено застрахователно обезщетение за сумата 2133,86 лв. на застрахования-собственик във връзка с уведомление за щета №**********.

Разпитан св. А. Й. посочва, че през месец януари 2023 г. е участвал в пътно-транспортно произшествие, но като пасажер в л.а. „В. ХС90“ в гр. София на светофара при бул. „*********“ и бул. „*******“. Другият автомобил бил бял „М.“ и подробно описва механизма на това събитие. Посочва, че л.а. „П. 2008“ не е участвал в това ПТП, както и че не е управлявал, и няма отношение към това МПС. Свидетелят посочва по предявения му двустранен протокол за ПТП от 25.01.2023 г., приет по делото, че не носи негов подпис. Съдът прецени показанията по реда на чл. 172 от ГПК, няма данни свидетелят да е заинтересован от изхода на процеса, и приема за достоверни.

От допусната САТЕ се установява, че механизмът на ПТП съответства на заявения вредоносен резултат.

Съдът, като взе предвид изложеното, намира че ищецът не установи в процеса на доказване в настоящото съдебно производство, чрез пълно и главно доказване, действително реализирано ПТП, съобразно изложеното в искова молба по време, място, участници и начин. При така ангажираните писмени и гласни доказателства, и оспорване на ответника на иска по основание, за съда съществува непълнота в доказателствената съвкупност, която не може да се замести от уведомлението-декларация и протокол за ПТП, които обективират обстоятелства, които представляват писмени свидетелски показания, респ. не са дадени в предписаната от закона форма. Заключението на САТЕ, ценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, не опровергава горните изводи, доколкото то не е доказателството за установяване на деянието, а само за обстоятелствата от техническа страна. То не се подкрепя от останалите доказателства и не може да се приеме, че ПТП е настъпило. В допълнение следва да се посочи, че при събирането на гласни доказателства, доколкото в откритото съдебно заседание не присъства процесуален представител на ищеца, съдът е поставил въпроси на свидетеля Й., така както са формулирани в исковата молба и при условията на чл. 6 и чл. 8 от ГПК за спазване на диспозитивно и състезателно начало в процеса. По тези съображения съдът приема, че предявения осъдителен иск е неоснователен поради своята недоказаност и подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски, но в срок доказателства, че са сторени, не се представят и не се присъждат.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД „Б.И.““АД, с ЕИК:*********, срещу „З.а.д. Д.Б.ж.з.“АД, с ЕИК: *********, осъдителен иск чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата 1103,81 евро (2158,86 лв.), представляваща регресно вземане за неизплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при „ЗД „Б.И.““АД, назована „щета №**********/2023г.“, ведно със законната лихва от 18.12.2025 г. до окончателното й изплащане.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3