Определение № 1094 от 28.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1094 гр. София, 26.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902410 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. С., подадена чрез пълномощника му адв. Н. П. П. от САК, против решение № 17 от 19.01.2022 г., пост. по т.д.№ 177/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260015 от 27.10.2020 г. по т.д. № 70/2019 г. на Ловешкия окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от М. В. С. от гр. Бургас против „Петрол“АД- гр. Ловеч, иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети от общото събрание на акционерите на ответното дружество от 26.06.2019 г., поради нарушаване разпоредби на ТЗ и ЗППЦК.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че спорът по т.д.

№ 113/2018 г. по описа на Ловешкия окръжен съд няма преюдициално значение за делото, по което е постановено обжалваното решение. С позоваване на ТРОСГТК № 1/09.07.2019 г., пост. по тълк.д. № 1/2017 г. поддържа, че тъй като основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по делото, поради висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения такъв, е абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск, решението, постановено въпреки неговото наличие (независимо дали то е възникнало в първоинстанционното или във въззивното производство) е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Изложено е, че производството по обуславящото т.д.№ 113/2020 г. е 1 образувано по искова молба на „Петрол Холдинг“АД против „Алфа Кепитъл“АД (н.) и „Петрол“АД за установяване нищожността на прехвърлянето на собствеността на 51 516 746 акции, представляващи 47,53 % от капитала на „Петрол“АД, като с постановеното по него невлязло в сила решение № 260032 от 7.07.2021 г. искът с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 8 ал.1 от ЗПЗФИ (отм.) е уважен, и е постановено заличаване на вписването на сделката в „Централен депозитар“АД. Наведен е довод, че след влизане в сила на това решение следва да се приеме, че акционерът, който е трябвало да упражни право на глас на атакуваното общо събрание на акционерите на „Петрол“АД е прехвърлителят по нищожната сделка „Петрол Холдинг“АД, а не приобретателят на акциите „Алфа Кепитъл“АД (в нес.) което обуславя извод за незаконосъобразност на взетите решения.

Изложено е също, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, като неправилно е приел, че за о.с.з. на 5.10.2021 г., жалбоподателят М. В. С. е бил призован при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, без да съобрази, че за предходното заседание от 06.07.2021 г. призоваването му не е било редовно, поради неспазване на едноседмичния срок по ал. 3 от същия член между датата на връчване на призовката и тази на провеждане на съдебното заседание.

Поддържа, че с това е било нарушено правото му на участие във въззивното производство и сочи противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, съдържаща се в решение № 54/16.03.2018 г. по гр.д. № 4105/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Г. К., решение № 113/07.06.2019 г. по гр.д. № 1209/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., Г. К. и др.

Формулирано е искане за обезсилване на обжалваното въззивно решение като недопустимо, поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, а именно висящ преюдициален спор, обуславящ изхода на обусловения такъв, по който то е постановено, евентуално – да го отмени като неправилно, поради произнасяне на съда по въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Ответникът по касация „Петрол“АД оспорва касационната жалба. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника му адв. А. К. от Софийската адвокатска колегия, възразява срещу инвокираните от касатора оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ съдът разглежда само наведените от ищеца основания за отмяна на решението на общото събрание на акционерите, a не извършва служебна проверка на неговата законосъобразност. Наведен е довод, че предмет на иска по т.д.№ 113/2018 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, по който е постановено невлязлото в сила решение № 260015 от 27.10.2020 г. е оспорване на валидното придобиване от страна на „Алфа Кепитъл“АД (н) от 2 капитала на „Петрол“АД, а оттам и на качеството му акционер в дружеството, поради нищожност на борсовата сделка от 2.12.2013 г. като сключена в противоречие с чл. 8, ал. 1 от ЗПЗФИ (отм.), във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Посочено е обаче, че исковата молба, с която е предявен искът по чл. 74 от ТЗ, не съдържа твърдения, че „Алфа Кепитъл“АД (н) не е било акционер в „Петрол“АД към датата на неговото провеждане, а оттам, че решението на общото събрание на акционерите, чиято отмяна се иска, е порочно поради участието на „Алфа Кепитъл“АД вместо на „Петрол Холдинг“АД, поради което въпросът кое от двете дружества е било акционер в „Петрол“АД към 26.06.2019 г. е без значение за правилното решение на делото, тъй като е извън предмета на спора. Изложено е, че след като искът по чл. 74 от ТЗ не е основан на такова твърдение, не е налице отношение на преюдициалност между него и иска по чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, а оттам – от отказа на съда да спре производството по последния не произтича недопустимост на обжалваното въззивно решение. Оспорено е и оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 56, ал. 2 от ГПК, с довода, че правилото е приложимо и в случаите на несвоевременно призоваване по ал. 3 от ГПК, като с позоваване на казуална съдебна практика на Върховния касационен съд, подробно развива съображения за разликата между нередовното и несвоевременното призоваване, при което неспазването на едноседмичния срок е основание за отлагане разглеждането на делото, но не заличава последиците от уведомяването на страната за датата на следващото заседание. Направено е искане касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди решението на Ловешкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. В. С. срещу „Петрол“АД иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите, проведено на 26.06.2019г., в обжалваното по касационен ред решение съставът на Великотърновския апелативен съд е намерил за неоснователен довода на въззивника- ищец за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, основан на т. 1 от ТРОСГТК № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., като е изложил съображения за липсата на обусловеност между него и изхода на спора по т.д.№ 113/2018 г. на Ловешкия окръжен съд. Развил е съображения, че с оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства, с които е обоснована твърдяната незаконосъобразност на взетите от общото събрание решения, между страните по делото не е съществувал спор относно качеството на „Алфа Кепитъл“АД (в нес.) на акционер в „Петрол“АД, а единствено по въпроса дали неговият представител законосъобразно не е бил допуснат до участие при провеждането му, поради липсата на правомощия на адв. Кривошиева.

3

Посочил е, че преценката на съда за основателност на иска по чл. 74 от ТЗ правилно е била ограничена в рамките на този въпрос, и тя не е обусловена от изхода на сочения като преюдициален спор.

Това разбиране следва да бъде споделено.

В нормата на чл. 280, ал. 2, предл. второ от ГПК недопустимостта на въззивното решение е регламентирана като безусловно основание за достъп до касация, без да е необходимо формулирането на материалноправен или процесуален въпрос, обуславящ изхода на спора.

В т. 1 на споменатия тълкувателен акт е възприето разрешението за недопустимост на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, независимо дали предпоставките за това са възникнали пред първоинстанционния или пред въззивния съд. То е основано на разбирането, че връзката между делата, по смисъла на чл. 229, ал.

1, т. 4 от ГПК, се изразява в обективната зависимост между двете спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена и пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценката на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело и се явява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за развитието на процеса по него. Същевременно, според т. 6 от ТРОСГТК № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., не е допустимо чрез изменение на иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ да се въвеждат допълнителни основания за неправилност на решението на общото събрание след изтичане на сроковете по чл. 74, ал. 2 от ТЗ. Този извод е обоснован с разбирането, че произнасянето на съда обхваща само тези пороци на решението на общото събрание, които са релевирани с исковата молба в сроковете по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, от което консеквентно следва, че не могат да бъдат разглеждани както основания за отмяна на решенията на общото събрание, с които съдът не е бил сезиран, така и допълнително въведени в рамките на съдебното производство такива, които съставляват самостоятелни основания за отмяна, заявени извън сроковете по чл. 74, ал. 2 от ТЗ и поради това преклудирани с тяхното изтичане. В случая, като основание за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил незаконосъобразното недопускане на пълномощника на един от акционерите „Алфа Кепитъл“АД (н)- адв. Кривошиева за участие при провеждането му, поради ненадлежно учредена от синдика представителна власт, без разрешение на съда по несъстоятелността по чл. 660, ал. 2 от ТЗ (съгласно номерацията в ред. от ДВ, бр. 70 от 1998 г.), което се е отразило както на формиране на кворума така и на мнозинството за приемане на оспорените решения. Това твърдение на ищеца - касатор в настоящото производство, с 4 което е обосновано искането за тяхната отмяна не само не изключва, а обратното- предполага като conditio sine qua non качеството на това дружество на акционер в „Петрол“АД. Предмет на спора по т.д.№ 113/2018 г. по описа на Ловешкия окръжен съд е установяване нищожността, като изначално непородила правни последици, в частност транслативния си ефект, на борсовата сделка, с която „Алфа Кепитъл“АД (в нес.) е придобило 51 516 746 акции от капитала на „Петрол“АД, от което следва, че към датата на провеждане на общото събрание дружеството- приобретател по нея не е притежавало качеството на акционер, каквото твърдение не се съдържа в исковата молба. Твърдението на ищеца, заявено в преклузивния срок по чл.

74, ал. 2 от ТЗ, не е за приемане на решенията с участието на лице, което с оглед нищожността на придобивното основание не се легитимира като акционер, а оттам- не е могло да формира волята на дружествения орган, а е в обратния смисъл- че в нарушение на чл. 227 от ТЗ до участие в общото събрание на акционерите не е бил допуснат именно акционерът „Алфа Кепитъл“АД (н), който е притежавал 47,53 % от капитала на „Петрол“АД. Ето защо, с оглед твърдяните в обстоятелствената част на исковата молба пороци, допуснати при провеждането на общото събрание, с които е обосновано потестативното право на отмяна на взетите от него решения, между двете дела не съществува отношение на преюдициалност, по смисъла на чл.