Решение № 222 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.а

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601741 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 13.12.2023г., постановена по н.о.х.д. № 10 849/2023г. по описа на СРС, НО, 116- ти състав съдът е признал подсъдимия К. И. Б. за невиновен в това, че на 23.09.2022г., около 14,00 часа в гр.София, кв.“Орландовци“, ул.“******** на територията на Централни гробища чрез нанасяне на три последователни удара в областта на дясната скула с лакът и юмрук причинил на Н. Д. В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ябълчна кост с разместване, счупване на страничната стена на дясната очица, счупване на предната и странична стени на десния горночелюстен синус, които са реализирали медико- биологичния признак счупване на челюст, като деянието на К. И. Б. е извършено в условията на неизбежна отбрана, поради което и на основание чл.12, ал.1 от НК, вр.чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НК съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпил протест и допълнение към от СРП, в които са изложени доводи, че същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалния закон. Поддържа се, че изводите на решаващия съд почивали на неправилна интерпретация на събраните доказателствени материали, от които се установявало, че подсъдимият е автор на престъпно деяние по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. Твърди се, че в хода на наказателното производство се събрали доказателства, че между лицата е възникнал вербален конфликт, който прераснал във физически между свидетелите В. Б.а, от една страна и Н.Н. и Д.Н., от друга страна, като същите си разменили бутания и удари, а подсъдимият тръгнал към сбилите се жени.

Поддържа се, че било установено, че частният обвинител минал в гръб на подсъдимия, хванал го с двете си ръце в областта на кръста и корема, започнал да го боричка, опитвайки 1 се да го спре и да го събори на земята. Твърди се, че първоначално подсъдимият освободил ръцете си и с десния си лакът нанесъл на частния обвинител удар в дясната част на лицето, но не могъл да се освободи, но с лявата си ръка нанесъл на Н. В. два последователни удара в областта на дясната част на лицето. Поддържа се, че съгласно разясненията на вещото лице, за да се причини това увреждане бил необходим удар със силна кинетична енергия, който можел да бъде нанесен при опит на подсъдимия да се освободи от хватката на частния обвинител, включително и ако се завърти около оста си, за да не е в гръб към държащия го. Твърди се, че в случая липсвали доказателства за приложение на разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК, нито че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, обосноваващо облекчена отговорност на дееца при приложение на чл.132, ал.1, т.2 от НК, а деянието е осъществено с пряк умисъл, като е съзнавал, че с действията си ще причини на Н.

В. телесно увреждане, предвид броя, силата и насочеността на ударите. Прави се искане присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия К. И. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК и му наложи съответно наказание, а алтернативно- да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от частния обвинител Н. Д. В., чрез адв.Д. Д., в които са изложени доводи, че същата е неправилна, материално и процесуално незаконосъобразна и необоснована. Поддържа се, че изводът за първата инстанция за наличие на признаците на неизбежна отбрана не кореспондирали с данните по делото и установените данни били интерпретирани неправилно. Твърди се, че безспорно било установено, че подсъдимият е обиждал, крещял и заплашвал пострадалия и неговите роднини. Поддържа се, че дори да се приеме тезата, че са били налице признаците на неизбежна отбрана, е налице явно несъответствие на отбраната на характера и опасността на нападението, което лимитирало правните очертания на престъпление по чл.12 от НК. Твърди се, че не може да се окачестви като противоправно нападение с вложения в закона смисъл на обществена опасност физическият контакт между двамата, при който пострадалият първи е хванал подсъдимия без да го удря, но е бил мигновено сломен и физически малтретиран от подсъдимия, който с удар с лакът по главата му се е освободил от захвата. Поддържа се, че след този момент нападанието е било прекратено, поради което преценката за наличие на неизбежна отбрана била неправилна, тъй като поведението на пострадалия по време на инцидента не представлявало противоправно нападение спрямо подсъдимия. Твърди се, че логична била интерпретацията, че частният обвинител е действал при условията на чл.13 от НК, че е задържал подсъдимия, за да предотврати възможността за извършване на престъпление, тъй като по делото безспорно било установено, че подсъдимият е обиждал, крещял и заплашвал пострадалия и неговите роднини. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на частния обвинител.

Частният обвинител Н. Д. В. и неговият повереник адв.Д. Д. не са взели становище по протеста на СРП.

Подсъдимият К. И. Б. и неговият защитник адв.Т. Т. не са взели становище по протеста на СРП и жалбата на частния обвинител.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа обвинението срещу К. И. Б. за извършеното престъпление, посочено в обвинителния акт.

Счита, че съдебният акт е неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като безспорно било установено по делото, че ако подсъдимият е бил хванат от пострадалия, както е установено от материалите по делото, няма пречка да 2 нанесе удар с необходимата сила, за да причини това увреждане. Поддържа, че деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, за който може да се съди и от силата на ударите, от мястото на нараняването и разстоянието, на което е от пострадалия, какъвто е в настоящия случай. Предлага първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е бил признат за невинен да бъде отменена като неправилна и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния обвинител Н. Д. В., адв.Д. Д. моли съдът да уважи въззивната жалба, като счита за неправилна преценката на първоинстанционния съд за наличие на неизбежна отбрана, тъй като не е налице противоправно нападение от частния обвинител. Поддържа, че частният обвинител не е въздействал върху жизнено важни органи по главата и тялото на подсъдимия и не е нанасял удари, тъй като със захвата, който е осъществил не е създадена опасност за реално и непосредствено увреждане. Пледира, че не е налице и противоправно засягане и застрашаване на обществени отношения от страна на Н. В., тъй като неговото намерение не е било да увреди здравето на подсъдимия, а да го задържи да не извърши престъпление спрямо леля му. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен. Претендира разноски за двете инстанции.

Защитата на подсъдимия К. И. Б., адв.Т. Т. моли на основание чл.334, ал.1, т.6, вр. чл.338 от НПК съдът да потвърди постановената от първоинстанционния съд присъда, тъй като липсвали всякакви основания за нейната отмяна или изменение. Счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, постановена при стриктно спазване на процесуалните правила, след проведено задълбочено, подробно и сериозно съдебно следствие. Пледира, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че деянието, извършено от подсъдимия не представлява престъпление, тъй като не е обществено опасно, защото е извършено в условията на чл.12, ал.1 от НК, а именно в условията на неизбежна отбрана. Поддържа, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин било установено със събирането на множество доказателства, че подсъдимият в конкретната ситуация е бил обект на пряко, противоправно и непосредствено нападение от страна на частния обвинител, който го е поставил в изключително уязвимо положение, като го е задържал за гърба и е направил опит да го повали на земята, като ескалация на един първоначално възникнал като вербален конфликт, в който поведението на подсъдимия по никакъв начин не е давал индикации, че същият възнамерява да извърши противоправно нападение срещу нападналия го частен обвинител или лицата от неговото обкръжение. Пледира, че съдът правилно и задълбочено в мотивите към присъдата е изяснил фактическата обстановка по случаяескалацията на конфликта, обстоятелствата относно преминаването му от вербален във физически конфликт, механизмът на нанасяне на ударите, съответно на нанасяне на телесната повреда, изразена в счупване на челюст, като подробно е обяснил установените от него факти и на база на какви доказателства те са установени. Поддържа, че съдът правилно е приел, че при наличието на пряко противоправно нападение и конкретната обстановка, подсъдимият не е бил длъжен да преценява към кои органи ще насочи защитата си, тъй като в условията на неизбежна отбрана било достатъчно същата да не излиза от пределите и да не е прекомерна спрямо степента и вида на нападението. Твърди, че подсъдимият няма задължение да преценява към кои органи да се обърне, както се твърди в протеста, че там е имало разположени важни органи, защото в противен случай неизбежната отбрана би била неефективна, а напротив, в условията на неизбежна отбрана всяко лице, което е обект на пряко противоправно нападение имало право да му се противопостави. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В последна дума подсъдимият К. И. Б. моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като 3 съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата намира за установено следното:

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 23.09.2022г., следобед подсъдимият и свидетелката В. Б.а, отшили на Централни Софийски гробища, тъй като щяло да се състои погребението на сина на жената, която се грижела за детето на свидетелката В. Б.а, която се занимавала с организацията на траурния ритуал. Двамата пътували в отделни коли като свидетелката В. Б.а управлявала лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“, бял на цвят с рег.№ ********, а подсъдимият се возил в друг автомобил след нея. Първо през портала на гробищния парк с автомобила си влязла свидетелката В. Б.а, като свидетелят А.А. й подал входната карта. Същата започнала да търси места за паркиране, а непосредствено след нея и подсъдимият влязъл на територията на гробищния парк с другия автомобил, в който бил пътник, като намерили с водача места за паркиране по-далеч от портала и подсъдимият се върнал пеша назад, за да изчака свидетелката В. Б.а и майката на починалото момче, която се возила при нея. Свидетелката В. Б.а не успяла да намери място за паркиране и се разбрала с водача на вече паркиран автомобил марка „Мерцедес“, който също бил дошъл за погребението, да паркира до него като го блокира частично, но му остави място да излезе. Спрелият от свидетелката В. Б.а автомобил силно затруднявал ползването на съседно свободно инвалидно паркомясто, но въпреки това подсъдимият и свидетелката се насочили към мястото на ритуала.

Малко по-късно частният обвинител Н. Д. В. също посетил с роднини- свидетелите Н.Н., Д.Н., Д.Н., В.Н. и своята баба гробищния парк в гр.София, кв.“Орландовци“, ул.“********, на територията на Централни гробища по повод помен- девет месеца от смъртта на дядо му. Частният обвинител отишъл с личният си автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ ******** на гробищния парк, като с него били баща му Д.В.Н., брат му В. Д. В. и майка му Д.Б.Н.. Лелята на частния обвинител Н. В.- свидетелката Н. В.а Н. също била отишла с личният си автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег.№ ********, като с нея в автомобила се придвижила и възрастната й майка П.Й.А.- баба на частния обвинител.