Решение № 3114 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3114 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110146458 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. срещу „*************“ ЕООД, с която са предявени следните обективно съединени искове: иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г., а при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г., предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „*************“; кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск за сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 162.91 лв., представляващо платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 16.09.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 550 лв. за срок от 12 месеца, при лихвен процент в размер на 3.38 %, равняващ се на 18.59 лв., и посочен ГПР в размер на 49.85 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*************“ в полза на ответното дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след усвояването на кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 162.91 лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, както и че не е спазена изискуемата форма. Релевира възражения за нищожност на целия договор за кредит. Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона. Сочи, 1 че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради неспазване на формата/ и на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на формиране на ГПР и е посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител не е посочена в договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, а кредиторът и поръчителят са свързани лица/. Счита, че договорът съдържа неравноправни клаузи – такива с погрешно посочен ГПР, с което е подведен относно спазването на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. При условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за кредит като противоречаща на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 /защото възнаграждението за поръчител представлява разход по кредита, който не е предвиден в договора за кредит/, чл.

10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /касае се за допълнителен разход за потребителя, който подлежи на включване в ГПР и с отчитането на който действителният размер на ГПР надвишава 70 %/ и като неравноправна. Твърди, че задълженията му по договора за кредит са изцяло погасени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Сочи, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация, като още на етап кандидатстване системата автоматично е показала дължимите такси към „*************“ и в случая ищецът е избрал да обезпечи кредита с поръчителство от „*************“. Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от „*************“ е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е могъл да посочи избран от него поръчител. Счита, че разходът за предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга, предоставена от трето лице и имаща незадължителен характер, от което следва, че на потребителя е предоставена цялата законово необходима информация във връзка с размера на действително приложимия ГПР и начина на неговото формиране. Оспорва да е прилагана заблуждаваща търговска практика. Счита, че липсват убедителни доказателства за извършените от ищеца плащания. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С протоколно определение от 29.01.2026 г. е допуснато изменение на осъдителния иск чрез неговото увеличаване до пълния размер на вземането от 162.91 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с главен иск за прогласяване нищожност на договор за кредит поради противоречието му на закона /включително поради наличието на неравноправни клаузи в него/, а в условията на евентуалност – с иск за прогласяване нищожност на договорна клауза, предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство, поради противоречието й на закона и поради неравноправния й характер, както и с кумулативно съединен с тях иск за осъждане на ответника да върне на ищеца получено без основание възнаграждение за поръчителство във връзка с договора за кредит.

2

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора:

Предявеният иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за кредит с оглед наведените от ищеца пороци на договора намира своето основание в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По него в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие със закона на договора за кредит, включително поради неравноправност на клаузите относно ГПР.

От представения от ищеца и неоспорен от ответника Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1231917/19.01.2023 г. се установява, че ответникът в качеството на заемодател е предоставил на ищеца в качеството на заемател заем в размер на 550 лв., а последният е поел задължение да върне в срок до 18.02.2023 г. на кредитора сума в общ размер на 568.59 лв., включваща заемната сума и възнаградителна лихва в размер на 18.59 лв. В договора е посочен лихвен процент в размер на 3.38 % и ГПР в размер на 49.85 %.

Съдът намира, че сключеният между страните договор за заем попада в обхвата на чл.

9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.

Възражението на ищеца за нищожност на договора за заем поради противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е неоснователно. Този извод следва от представения по делото екземпляр от договора за заем, от който и без необходимост от специални знания е видно, че е спазено изискването за шрифт и за яснота и разбираемост на текста.

Съгласно чл. 5 от договора за заем той се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*************“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, което се извършва с одобряването на заема, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

От писменото доказателство на л. 7 /гръб/ – л. 9 от делото се установява сключването от ищеца във връзка с договора за заем на Договор за гаранция /поръчителство/ от 19.01.2023 г. с „*************“, по който дружеството се е задължило солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя съгласно разпоредбите на ЗЗД за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договор за заем № 1231917/19.01.2023 г., като е уговорено задължение за ищеца за заплащане на гаранта на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 162.91 лв.

Ищцовото възражение за нищожност на договора за гаранция поради липса на 3 съгласие, обосновано с твърдения, че не го е подписал, е неоснователно, тъй като страните не спорят, а и от чл. 3.3. от договора за гаранция е видно, че договарянето е извършено от разстояние, а ЗПФУР предвижда различни начини на сключване на договора и без полагането на саморъчен или квалифициран електронен подпис. Освен това в случая в чл. 6 от договора за гаранция се съдържат редица уговорки, сочещи на извод, че страните са придали на съобщенията, изпратени от идентификационния номер на ищеца или подписани с неговия код за потвърждение, значението на саморъчно подписани от него изявления.

Що се отнася до възражението на ищеца за нищожност на договора за заем в неговата цялост поради противоречието му с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК съдът намира следното:

В договора заем е посочен ГПР в размер на 49.85 %, като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, т. е. дори формално не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

На следващо място, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната лихва, а ако при изчисляването на ГПР се вземе предвид и таксата за гаранта, ГПР би възлязъл на 3 112.64 %. Следователно посоченият в договора за заем размер на ГПР не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно таксата по договора за гаранция, сключен от заемателя с „*************“, която е част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая при съпоставка на публично достъпните данни в Търговски регистър на Република България и в Търговски регистър на *********** /достъпен на https:/************ се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „*************“ ЕООД е „************“ /чуждестранно юридическо лице, регистрирано във *************/, като същото лице е и единият от собствениците на „*************“ П.

Л. С. /с предишно наименование „*********“/. Следователно налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 ДР ТЗ.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа 4 дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.

В случая в договора за заем изрично е уговорено, че той ще бъде обезпечен от „*************“, като това дружество е предварително одобрено от кредитора, предвид което и при наличните данни за свързани лица съдът намира, че за заемодателя е било изначално известно, че договор за гаранция /поръчителство/ ще бъде сключен, като той е запознат и с условията, при които биват сключвани договорите за гаранция /поръчителство/ от „*************“.