Определение № 3503 от 07.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3503 гр. София, 07.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 5 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ал. Райчева като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Частно наказателно дело № 20251100206831 по описа за 2025 година като разгледа наказателно частно дело (НЧД) № 6831/2025 г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение (СГС - НО), 5-ти състав, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Производството по НЧД № 6831/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав е образувано въз основа на постъпила на 16.10.2025 г. в деловодството на Софийски градски съд Жалба от И. Й. И., с

ЕГН ********** и с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, ул. „********, жилищен блок ********, заведена под входящ № 275238/16.10.2025 г. на СГП, депозирана срещу Постановление от 06.10.2025 г., постановено по досъдебно производство № КПК – ДП – 80/2025 г. по описа на Комисията за противодействие на корупцията (KПК) и прокурорска преписка № 19182/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП) с изходящ № 19182/25/07.10.2025 г. на СГП. С цитираното Постановление, горепосоченото наказателно производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието, за разследването, на което същото производство е било образувано, не съставлява престъпление. В Жалбата си И. Й. И. сочи, че обжалваното Постановление е постановено при допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, необосновано е и противоречи на материалния закон. Твърди като материална незаконосъобразност на Постановлението практиката установените по досъдебното производство обстоятелства да бъдат подведени под престъпен състав, на който те не кореспондират частично или изцяло, за да можело по този начин да се обоснове неговата липса и досъдебното производство да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Жалбоподателят посочва, че на основание чл. 24, 1 ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство следвало да се прекрати, когато деянието не съставлява престъпление, т. е. когато не осъществява какъвто и да е било престъпен състав от общ характер, а не само състава на престъплението, посочено от прокурора. Твърди, че съдът не бил обвързан от възприетата от прокурора квалификация на деянието, което следвало от съдържанието на проверката, която се извършала по отношение на прокурорския акт според разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК, като обхватът на проверката включвала както неговата процесуалноправна, така и неговата материално-правна законосъобразност, т. е. съответствието на Постановлението с материалния закон. Твърди, че установените по досъдебното производство обстоятелства нямали връзка със сочения от прокурора престъпен състав по чл. 283 от НК, тъй като жалбоподателят не е твърдял, че конкретно длъжностно лице е използвало своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага. Жалбоподателят отново излага фактически твърдения по случая, предмет на разследване и сочи допуснати процесуални нарушения, изводими от твърдяното негово качество на пострадал от извършено по отношение на него престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, в каквото процесуално качество не е бил конституиран предвид обстоятелството, че разследването по цитираното досъдебно производство е било за осъществено престъпление по чл. 283 от НК. Жалбоподателят И. Й. И. твърди необоснованост на Постановлението за прекратяване от 06.10.2025 г., като сочи, че прокурорът в нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК, напълно е игнорирал обстоятелствата, които се основавали на неговите свидетелски показания, депозирани на 02.10.2025 г. пред разследващите органи и сочи, че не е правен анализ на аудиозаписа, записан от жалбоподателя на оптичен носител и съдържащ разговора на жалбоподателя със свидетеля Д.Г.В., разкрива при какви условия цитираният аудиозапис е бил създаден.

Жалбоподателят посочва, какви действия по разследване според него е следвало да бъдат осъществени в хода на досъдебното производство, като посочва, че такива не са били извършвани. Твърди, че в нарушение на Наказателно-процесуалния кодекс не е бил конституиран в процесуалното качество на пострадал, като, съответно на това, разследването по цитираното досъдебно производство не му е било предявено.

Жалбоподателят И. Й. И. моли съда да постанови Определение, с което да отмени Постановление от 06.10.2025 г., постановено по досъдебно производство № КПК – ДП 80/2025 г. по описа на КПК и прокурорска преписка № 19182/2025 г. по описа на СГП и да върне делото на прокурор при СГП със задължителни указания по прилагане на закона.

Настоящият съдебен състав след като се запозна с депозираната Жалба, материалите по горецитираното досъдебно производство и след като извърши преценката, предвидена в разпоредбите на чл. 243, ал. 4 и ал. 5 от НПК, намери следното:

С Постановление за образуване на досъдебно производство, постановено на 21.08.2025 г. по прокурорска преписка № 19182/2025 г. по описа на СГП на основание чл. 207, ал. 1 и чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано досъдебно производство за това, че на неустановена дата през месец януари 2025 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, използвал своето служебно положение, за да 2 набави за другиго противозаконна облага – престъпление по чл. 283 от Наказателния кодекс (НК). С цитираното Постановление разследването по досъдебното производство е възложено на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), където е заведено като досъдебно производство

№ КПК – ДП – 80/2025 г. по описа на КПК.

С Постановление от 06.10.2025 г., постановено по досъдебно производство № КПК – ДП - 80/2025 г. по описа на КПК и прокурорска преписка № 19182/2025 г. по описа на СГП с изходящ № 19182/25/07.10.2025 г. на СГП досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради извод на постановилия го прокурор, че разследваното деяние не представлява престъпление. В диспозитивната част на цитираното Постановление е указано, че препис от същото следва да бъде изпратено с обратна разписка на лицето И. Й. И. на адрес в гр. Русе, ул. „********, вх.

******** - за сведение, като е посочено, че „Постановлението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от получаване на преписа по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК“.

Видно от Известие за доставяне Постановлението за прекратяване на наказателното производство, постановено на 06.10.2025 г. е връчено на жалбоподателя И. Й. И. на 10.10.2025 г., като на 16.10.2025 г. в деловодството на СГС е постъпила Жалбата на същия, поставила началото на настоящото производство.

Настоящият съдебен състав намира, че Жалбата на И. Й. И. срещу цитираното Постановление за прекратяване на наказателно производство, въпреки че е депозирана в законоустановения в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК седмодневен срок, считано от датата на връчване на препис от същото, и е подадена срещу акт, който по принцип подлежи на обжалване пред съд, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по НЧД № 6831/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав следва да се прекрати, тъй като цитираната Жалба е подадена от лице без активна процесуална легитимация. Съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК „Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа“. Съдържанието на посочената разпоредба обосновава заключението, че лицата, които имат право да предизвикат съдебна проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство са посочени изчерпателно в закона. Тези лица са обвиняемият, пострадалият, който в съдебната фаза на наказателния процес би могъл да се конституира в процесуалното качество на граждански ищец и/или частен обвинител или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице, а кръгът на тези правни субекти не може да се разширява. Само за горепосочените лица, при прекратяване на наказателното производство, не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението за това по съдебен ред, а 3 съдът, при преценка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване, преценява спазени ли са техните права, а не дали са спазени правата на други лица, засегнати от престъплението, предмет на разследване.

Видно от материалите по прокурорска преписка № 19182/2025 г. по описа на СГП и досъдебно производство № КПК – ДП – 80/2025 г. по описа на КПК няма лице, което да е привлечено в процесуалното качество на обвиняем при условията и по реда на чл. 219, ал. 1 от НПК за евентуално извършено престъпление по чл. 283 от НК, предвид характера на престъплението по чл. 283 от НК, предмет на разследване по цитираното досъдебно производство, по него не е конституирано пострадало лице и не е налице ощетено юридическо лице. Жалбоподателят И. Й. И. не притежава в цитираното досъдебно производство нито едно от горепосочените процесуални качества. Обстоятелството, че същият е подал Сигнал с регистрационен № УРИ – 126600-700/16.01.2025 г. на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерството на вътрешните работи (ГДБОП – МВР), съответно с входящ № С – 49/21.01.2025 г. на КПК въз основа, на който е образувана проверка, в резултат на която, поради преценка от страна на наблюдаващия прокурор за наличие на законен повод по смисъла на чл. 208 от НПК и достатъчно данни по смисъла на чл. 211, ал. 1 от НПК е образувано досъдебното производство, не му предоставят процесуалното качество на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК. Аргумент в подкрепа на това разбиране е обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК е дадено легално определение на „пострадал“, според което „пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението“.

В тази връзка следва да се посочи, че обект на защита на престъплението по чл. 283 от НК са обществените отношения, гарантиращи безкористното проявление на длъжностните лица в тяхната извънслужебна дейност, авторитетът, престижът и нравствените устои на длъжността, която заемат. От обективна страна във връзка със субекта на престъплението следва да се посочи, че това престъпление може да се извърши единствено от длъжностно лице от системата на държавните органи или организация, основана на публична собственост, а изпълнителното деяние се изразява в използване на служебното положение, във възползване от заеманата длъжност, в демонстриране, разкриване на длъжностното качество пред трети лица. Длъжностното лице само заявява, показва и се позовава на служебното си положение за набавяне на противозаконна облага, като службата, която заема, му дава възможност да си набави облага, защото длъжностното му качество улеснява мотивировката на други лица. Престъплението е довършено със самото демонстриране на служебното качество без да е необходимо да настъпи някакъв друг резултат, независимо, че престъплението е користно и се извършва от дееца с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, като за да е довършено престъплението не е необходимо облагата непременно да е реализирана. От субективна страна се изисква деецът да е действал с пряк умисъл, а именно: той следва да съзнава, че използва служебното си положение пред трети лица извън службата си, като цели със своята проява благоприятно изменение на имотното 4 състояние или всяка друга полза, което противоречи на конкретна разпоредба, на закон или на друг нормативен акт. Предвид обстоятелството, че престъплението по чл. 283 от НК е формално и настъпването на вредни последици не е елемент от фактическия му състав, същото не засяга пряко нито имуществената, нито личната сфера на дадено лице, което да придобие качеството на пострадал. С оглед на това обстоятелство, постановленията за прекратяване на наказателни производства, образувани за престъпления по чл. 283 от НК, могат да бъдат обжалвани единствено от лицето, привлечено в процесуалното качество на обвиняем, а когато обвиняем не привлечен, не съществуват легитимирани лица, които да имат законно признато право на жалба при условията и по реда на чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК.

Разпечатката съдържа 18 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a3c0883-0438-4f78-984d-2007d259bcc1