Определение № 138 от 17.09.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Бургас, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Даниела Д. Михова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско дело № 20242001000133 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 407 от Гражданския процесуален кодекс.

Търговско дело № 334/2017 г. на Окръжен съд – Бургас е образувано по предявен от Д. Й. М. от гр. София иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на апорт, с който през 2013 г. ответникът „И.

П.“ ЕООД с ЕИК ********** е внесъл в капитала на „Т. к. - 2000“ ЕООД с ЕИК ********** подробно описан недвижим имот.

Ищцата Д. М. е предявила и евентуална претенция по чл. 135 от ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на сключен през 2013 г. договор, с който ответникът „И. П.“ ЕООД е прехвърлил на ответницата С. М.

М.а от гр. Велико Търново дружествени дялове в „Т. к. - 2000“ ЕООД.

Първият иск е бил уважен с влязло в сила съдебно решение. До разглеждането на евентуалната претенция не се е стигнало.

С Разпореждане № 2600207 от 28.05.2024 г. окръжният съд е постановил в полза на адв. Б. Г. Г. - процесуален представител на ищцата Д. М. да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените му възнаграждения по чл.

38, ал. 2 от ЗА въз основа на актове на въззивната и касационната инстанции, както следва:

- за три суми от по 16214 лева, възложени в тежест на ответниците „И. П.“ ЕООД и „Т. к. - 2000“ ЕООД с Решение № 69 от 05.11.2021 г. по в.т.д.

№ 126/2021 г. на АС - Бургас – за защита на ищцата пред първата, въззивната и касационната инстанции;

- за сумата от 12160 лева, възложена в тежест на ответниците „И. П.“ 1

ЕООД и „Т. к. - 2000“ ЕООД с Определение № 76 от 12.01.2024 г. по т.д.

170/2023 г. на ВКС, І търг. отд. – за защита на ищцата в производство, по което не е било допуснато до касационно обжалване на въззивното решение на АС – Бургас от 05.11.2021 г.;

- за сумата от 300 лева, възложена в тежест на ответницата С. М. М.а с Определение № 212 от 22.08.2022 г. по в.т.д. № 126/2021 г. на АС – Бургас, потвърдено с Определение № 77 от 12.01.2024 по к.ч.т.д. № 169/2023 на ВКС, І търг. отд. – за защита на ищцата в производство, по което е била върната частна жалба на ответницата против разпореждане на въззивната инстанция от 19.11.2021г.;

- за сумата от 200 лева, възложена в тежест на ответницата С. М. М.а с Определение № 60348 от 12.10.2021 г. по ч.т.д № 1753/2021 г. на ВКС, І търг. отд., изменено с Определение № 136 от 31.03.2021 г. по същото дело - за защита на ищцата по частната жалба на ответницата М.а против определение от 17.06.2021 г. на АС – Бургас за прекратяване на производството по въззивната й жалба против първоинстанционното решение.

Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е постановено по молба на адв. Б. Г., която е постъпила по к.ч.т.д. № 169/2023 на ВКС, І търг. отд. (л. 111) и е изпратена по компетентност на първоинстанционния съд.

С молба от 03.07.2024 г. представителят на ищцата адв. Б. Г. е поискал да бъдат поправени по реда на чл. 247 от ГПК очевидни фактически грешки в разпореждането и в изпълнителния лист относно възнагражденията му от 16214 лева и 200 лева за защита пред ВКС, за които нямало постановен съдебен акт.

С Определение № 260269 от 04.07.2024 г. Окръжният съд е отхвърлил молбата по чл. 247 от ГПК.

Настоящото производство е образувано по частната жалба на ответницата С. М.а против разпореждането от 28.05.2024 г. за издаване на изпълнителен лист, както и по частната жалба на ответника „И. П.“ ЕООД против определението от 04.07.2024, с което не е допусната поправка по реда на чл. 247 от ГПК на разпореждането и изпълнителния лист.

В жалбата си ответницата М.а изтъква, че не ставало ясно за кои нейни парични задължения е бил издаден изпълнителният лист. Определение № 212 от 22.08.2022 г. по в.т.д. № 126/2021 г. на АС - Бургас за възложените й разноски от 300 лева не било влязло в сила, тъй като не било потвърдено с влязъл в сила акт на касационната инстанция. В писмена молба, именувана „допълнение към частна жалба“ ответницата сочи, че била заплатила разноските от 200 лева, възложени й съгл. Определение № 60348 от 12.10.2021 г. по ч.т.д № 1753/2021 г. на ВКС, І търг. отд, изменено с Определение № 136 2 от 31.03.2021 г. по същото дело.

В жалбата си ответникът „И. П.“ ЕООД излага доводи, че не бил уведомен за производството по чл. 247 от ГПК, по което било постановено атакуваното определение. Не всички суми по изпълнителния лист били дължими.

И двете жалби са оспорени от процесуалния представител на ищцата.

Бургаският апелативен съд намира, че жалбите са допустими – те са подадени от легитимирани страни преди изтичането на срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК и са насочени против актове, подлежащи на съдебен контрол.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

С Определение № 212 от 22.08.2022 г. по в.т.д. № 126/2021 г. на АС – Бургас ответницата С. М.а е осъдена да заплати на адв. Б. Г. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 300 лева за защита на ищцата Д. М. в производство, по което е била върната частна жалба на ответницата против разпореждане на въззивната инстанция от 19.11.2021 г. В тази му част определението е било потвърдено с Определение № 77 от 12.01.2024 по к.ч.т.д. № 169/2023 на ВКС, І търг. отд.

С Определение № 60348 от 12.10.2021 г. по ч.т.д № 1753/2021 г. на ВКС, І търг. отд, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 136 от 31.03.2021 г. по същото дело, ответницата С. М.а е била осъдена да заплати на адв. Б. Г. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 200 лева за защита на ищцата по частната жалба на ответницата против определение от 17.06.2021 г. на АС – Бургас за прекратяване на производството по въззивната й жалба против първоинстанционното решение.

Преди изменението му по реда на чл. 248 от ГПК определението на ВКС от 12.10.2021 г. е касаело разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА в по-висок размер - 5404,67 лева. Понеже за тази сума междувременно е бил издаден изпълнителен лист, той е бил обезсилен с цитираното по-горе Определение № 212 от 22.08.2022 г. на АС – Бургас. Жалбата на ответницата против обезсилването е била оставена без разглеждане с гореспоменатото Определение № 77 от 12.01.2024 по к.ч.т.д. № 169/2023 на ВКС. В тази му част последният акт е атакуван от ответницата с частна жалба, по която предстои произнасяне. По отношение на жалбата срещу присъдените от АС – Бургас разноски от 300 лева, възложени в тежест на ответницата, коментираният акт на ВКС обаче е влязъл в сила.

Доводите на ответницата М.а, че е заплатила разноските от 200 лева по ч.т.д № 1753/2021 г. на ВКС нямат отношение към издаването на изпълнителния лист, а следва да бъдат съобразени в самото изпълнително 3 производство. Отделен е въпросът, че оплакванията са релевирани след изтичането на срока за обжалване по чл. 407, ал. 1 от ГПК с т.нар.

„допълнение към частната жалба“.

По жалбата на ответника „И. П.“ ЕООД против определението по чл.

247 от ГПК:

Понеже производството по чл. 247 от ГПК се развива пред първата инстанция по реда на чл. 406 от ГПК - само с участието на молителя адв. Б. Г., неуведомяването на ответника „И. П.“ ЕООД не представлява процесуално нарушение.

Няма допуснати очевидни фактически грешки нито в разпореждането по чл. 407, ал. 1 от ГПК, нито издадения изпълнителен лист, който възпроизвежда коректно влезли в сила осъдителни диспозитиви.

Недопуснатото до касационно обжалване Решение № 69 от 05.11.2021 г. по в.т.д. № 126/2021 г. на АС - Бургас съдържа осъдителен диспозитив за разноските пред касационната инстанция в размер на 16214 лева (направени по повод т.д. № 12/2020 г. ВКС, ІІ търг. отд., по което е било обезсилено предходно въззивно решение от 20.06.2019 г.).

Определение № 60348 от 12.10.2021 г. по ч.т.д № 1753/2021 г. на ВКС, І търг. отд, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 136 от 31.03.2021 г. по същото дело, с което в тежест на ответницата са присъдени разноски в размер на 200 лева, също е придобило стабилитет.

Изложеното обосновава отхвърлянето на частните жалби против разпореждането за издаване на изпълнителен лист и против определението, с което е отказана поправка на очевидни фактически грешки по реда на чл. 247 от ГПК.

Адв. Б. Г., в чиято полза е бил издаден изпълнителният лист, е ангажирал свой представител – адв. М. Д., който претендира да му бъде определено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за участието му в настоящото производство.

Няма основание за присъждане на такова възнаграждение. Адв. Д. не е действал в интерес на ищцата като самостоятелна страна в процеса, а в личен интерес на неин представител. От друга страна в представените договори за правна защита не са посочени три имена, ЕГН и личен номер на този адвокат. Липсва и изрична клауза за оказване на безплатна защита.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТХВЪРЛЯ частната жалба на С. М. М.а със съдебен адрес гр.

Велико Търново, ул. „Ц. Ц.“ № 38А – адв. М. М. против Разпореждане № 2600207 от 28.05.2024 г. по търговско дело № 334/2017 г. на Окръжен съд – Бургас.

ОТХВЪРЛЯ частната жалба на „И. П.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Л.“, бл. 750, вх. Б, ет. 4, ап.

42, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Ц. Ц.“ № 38А – адв. М. М. против Определение № 260269 от 04.07.2024 г. по търговско дело № 334/2017 г. на Окръжен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5