Определение № 300 от 14.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Пазарджик, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500255 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№1679/10.03.2026г. на Е. В. А. и Ц. Г.

К., чрез процесуалния им представител адв.Т. Д. М. против Разпореждане №346/05.03.2026г., постановено по гр.д.№1492/2024г. по описа на РСВелинград, с което е върната въззивна жалба с вх.№287/19.01.2026г. срещу Решение №19/12.01.2026г., постановено по гр.д.№1492/2024г. по описа на РСВелинград.

Твърди се в същата, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е да се отмени обжалваното разпореждане с което е върната въззивната жалба и се върне делото на РС- Велинград за администриране на въззивната жалба и изпращането й на въззивния съд.

В срок от другите страни в процеса- П. П. К., Т. П. П. и Н. Ц. И. по гр.д.

№1492/2024г. по описа на РС- Велинград не са постъпили писмени отговори.

Окръжният съд, вземайки предвид изложените доводи в частната жалба и като извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение намери за установено следното:

С Решение рег.№19/12.01.2026г., постановено по гр.д.№1492/2024г. по описа на РС- Велинград е отхвърлен предявения от 1 ищците Е. В. А. и Ц. Г. К. срещу П. П. К., Т. П. П. и Н. Ц. И., иск с правно основание по чл.124 от ГПК, с който искат да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/3ид.ч. от имот: ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Велинград, пл.номер 3981, в кв.86 по плана на гр.Велинград, с адрес на ПИ: гр.Велинград, ул.“Петър Беурон“ №17, с площ от 343кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи 10450.502,850, ***, ***, ведно с 1/3ид.ч. от построените в имота сгради с идентификатор *** по КККР на гр.Велинград, с площ от 39кв.м. с предназначение жилищна сграда и 1/3ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Велинград, с площ от 20кв.м. с предназначение жилищна сграда, като неоснователен.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба с вх.№287/19.01.2026г. от Е. В. А. и Ц. Г. К., чрез процесуалния им представител- адв.Т. М. от АКПазарджик.

Видно от Разпореждане №81/20.01.2026г. се установява, че първоинстанционния съд е оставил без движение подадената въззивна жалба, като е указано на жалбоподателите да отстранят констатираните от съда нередовности, като се представи доказателство за платена държавна такса в размер на 18,58 евро по сметка на ОС- Пазарджик и валидно пълномощно, за процесуално представителство пред въззивния съд.

В дадения от съда срок, във връзка с дадените указания е постъпило Уточнение с вх.№393/22.01.2026г. от адв.М., в качеството му на пълномощник на Е. В. А. и Ц. Г. К., с което е представено пълномощно в оригинал от последните двама, както и вносна бележка с дата 22.01.2026г. От последната се установява, че по сметка на ОС- Пазарджик е внесена ДТ по гр.д.

№1492/24г. по описа на РС- Велинград представляваща сумата от 18,58евро, както и такса за превод в размер на 1,28евро.

С Разпореждане рег.№113/23.01.2026г. е разпоредено да се изпрати препис от въззивната жалба на насрещната страна, с указание за представяне на отговор в двуседмичен срок.

Такъв е постъпил, видно от писмен отговор подаден от адв.Д. К., в качеството й на пълномощник на П. Ц. К., Т. Ц. П. и Н. Ц. И., като делото е изпратено на ОС- Пазарджик.

2

Видно от Разпореждане с рег.№42/18.02.2026г., ОС- Пазарджик е констатирал, че от приложената вносна бележка до момента е внесена сума в размер на 18,58евро, поради което преписката следва да се върне на първоинстанционният съд за отстраняване на констатираната нередовност, а именно: довнасяне на държавна такса в размер на 19,78евро и представяне на доказателство за внасянето й. В този смисъл е и върната преписка вх.

№1889/17.02.2026г. на РС- Велинград за изпълнение на дадените указания.

От

Разпореждане рег.№264/23.02.2026г. е видно, че първоинстанционния съд е оставил без движение въззивна жалба с вх.

№287/19.01.2026г. от Е. В. А. и Ц. Г. К., с указание в едноседмичен срок от връчване на съобщение за настоящото разпореждане да изпълни следните указания, а именно да довнесе държавна такса в размер на 19,78евро.

Съобщението за това разпореждане е получено от процесуалния представител на жалбоподателите на 24.02.2026г. адв.М. на 24.02.2026г.

Видно от Уточнение с вх.№1471/04.03.2026г. подадено от адв.М., в качеството му на пълномощник на Е. В. А. и Ц. Г. К., подадено във връзка с дадените по- горе указания се установява, че с нея се прилага вносна бележка за внесена сума в размер на 19,86евро, като е посочено в него, че тя е от дата:

22.02.2026г.

От гърба на посоченото по- горе уточнение от 04.03.2026г. се констатира, че това е Разписка №0200028252742191 от 22.01.2026г., която вече е представяна при първото оставяне без движение на въззивната жалба.

Видно от Разпореждане рег.№346/05.03.2026г. се установява, че районният съд е върнал въззивна жалба вх.№287/19.01.2026г. против Решение № 19/12.01.2026г. постановено по гр.д.№1492/2024г. по описа на РСВелинград.

От приложената с частната жалба, Разписка №0200028619800971 от 24.02.2026г. се установява, че е заплатена исканата за довнасяне ДТ в размер на 19,78евро по гр.д.№1492/2025г., като е отразено друга сметка за получаване различна от първата представена разписка, но същата е на ОС- Пазарджик.

При тези данни, от правна страна, съдът приема за установено следното:

Подадената частна жалба се явява процесуално допустима, а по 3 съществото си основателна.

За да върне процесната въззивна частна жалба, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, първоинстанционния съд е приел, че същата е просрочена. В тази насока е констатирал, че указанията дадени в Разпореждане №264/23.02.2026г. не са изпълнени в дадения за това срок.

Действително с оглед на приложеното към последното уточнение разписка от 22.01.2026г. няма основание тези изводи да не се споделят от настоящата инстанция. Това е така, тъй като в случая указанията на първоинстанционния съд дадени след връщане на преписката от ОСПазарджик за довнасяне на дължима се ДТ са ясни, а именно да се довнесе ДТ в размер на 19,78евро. Налице е надлежно указание, че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде върната.

Съобщението за това разпореждане е прието надлежно от пълномощника на жалбоподателите на дата 24.02.2026г., т.е. срока за представяне на дължимата се ДТ изтича на 04.03.2026г.

Факт е, че е постъпило уточнение от страна на адв.М. на датата 04.03.2026г., което е в указания срок. Действително в него е посочено, че се прилага вносна бележка за внесена сума на 19,86евро в полза на ОСПазарджик от които 18,58 евро са по сметка на ПОС, а останалите 1,28 евро са такса за превода. Посочено е на края на уточнението „Платежен документ с №0200028252742191. На практика реално е приложена разписката за направено плащане от 22.01.2026г. именно с №0200028252742191 цитиран в това уточнение за сумата от 18,58 евро, внесена по сметка на ПОС. Тоест тези констатирани данни дават основание за извод, че този документ касае първоначалното плащане, а няма второ плащане, като липсва приложена вносна бележка именно от дата 22.02.2026г.

Съществен момент в случая обаче се явява, че по делото пред настоящата инстанция е представена разписка от дата 22.02.2026г. от която е видно, че в срок за изпълнение на дадените указания за довнасяне на дължима се държавна такса, жалбоподателите, чрез техния процесуален представител реално се заплатили въпросната такава. В този аспект се явява ирелевантно обстоятелството, че сумата е внесена по друга сметка, но факт е, че тя е също на ОС- Пазарджик, като това счетоводно може да се коригира.

4

Указанията на първоинстанционния съд реално са изпълнени в срок и няма основание да се счита, че е било налице основание за връщане на подадена въззивна жалба. В този смисъл е и Определение №612 от 23.11.2015г.по ч.т.д.№3130/2015г. на ВКС, Іт.о.

В последица от така изведените изводи на настоящия въззивен състав, обжалваният съдебен акт следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционният съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия, касаещи администрирането на въззивна жалба с вх.№287/19.01.2026г. против Решение №19/12.01.2026г., постановено по гр.д.№1492/2024г. по описа на РС- Велинград.

По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Разпореждане №346 от 05.03.2026г. постановено по гр.дело №1492/2024г. по описа на РС- Велинград, с което е върната въззивна частна жалба с вх.№287/19.01.2026г. против Решение №19/12.01.2026г., постановено по гр.д.№1492/2024г. по описа на РС- Велинград.

ВРЪЩА делото на РС- Велинград за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия, съобразно дадените указания в мотивната част на определението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5