Решение № 51 от 06.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110108977 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от * ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, срещу Ч. Т. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, въз основа на Договор за потребителски кредит № */17.02.2022 г., сключен между „*“ ООД и Ч. Т. Ч., като вземанията са прехвърлени на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.: сумата от 255,65 евро /500 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № */17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 35,33 евро /69,09 лева/ – договорна лихва, дължима по договора за кредит, за периода от 17.02.2020 г. до 17.08.2020 г.; сумата от 91,94 евро /179,81 лева/ – обезщетение за забава, дължимо по договора за кредит за периода от 17.08.2020 г. до 29.01.2025 г.; за които суми е издадена Заповед № 924/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1697/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК. В тази връзка, у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Сочи се, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № */17.02.2022 г., сключен между „*“ ООД и Ч. Т. Ч., въз основа на който последният е предоставил на ответника кредит в размер от 500 лева, представляваща заета сума. Страните се уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 17.08.2020 г., на шест вноски, всяка от по 153 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Поддържа се, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва, чийто фиксиран годишен процент възлизал 1 на 40,05% при ГПР 48,58%. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата сума на съответните падежи, поради което неговите задължения били изискуеми.

Сочи се, че на 13.01.2022 г. между ищеца и „*“ ООД е сключен договор за цесия, с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Излага се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията, като ответникът е бил уведомен за новия кредитор на вземанията с изпращане на уведомлението по ел. поща. По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски. Обективирани са и доказателствени искания.

По изложените съображения се предявяват исковите претенции. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба изразява становище по хода на делото, във връзка с доклада и по същество на спора, както и прави искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на предпоставките за същото.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява, не изразява становище, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ответникът, при проявената пасивност, а именно: липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковата претенция в първото по делото открито съдебно заседание, не е оспорил изложените от ищеца фактически твърдения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените в производството искове ищецът следва да установи в процеса, в условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника и „*“ ООД, учредено въз основа на Договор за потребителски кредит № */17.02.2022 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер от 500 лева; изправността на кредитодателя – предоставянето на заетата сума; уговорката за заплащане на възнаградителна лихва; изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава; размера на предявените граждански притезания, както и че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен.

За установяване на посочените материалноправни предпоставки ищецът е ангажирал по делото писмени доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит № */17.02.2022 г., ведно с Общи условия и Тарифа за таксите и разходите, събирани от „*“ ООД, Разписка за извършено плащане от 17.02.2020 г. от „*“ ООД на ответника за сумата от 500 лева, Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., ведно с Приложение 3 към същото – пълномощно, Уведомление за прехвърляне на вземания.

Посочените писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличието на указаните в тежест на ищеца материалноправни предпоставки за уважаване на предявените искове.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.

По разноските:

2

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и сторени от него разноски за настоящото производство, за които се съдържат доказателства по делото, както следва: 69,03 евро /135,02 лева/ – заплатена държавна такса и 51,13 евро /100 лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Ч.

Т. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, ДЪЛЖИ на ищеца * ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, следните суми, въз основа на Договор за потребителски кредит № */17.02.2022 г., сключен между „*“ ООД и Ч. Т. Ч., като вземанията са прехвърлени на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.: сумата от 255,65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) евро /500 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № */17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 35,33 (тридесет и пет евро и тридесет и три евроцента) евро /69,09 лева/ – договорна лихва, дължима по договора за кредит, за периода от 17.02.2020 г. до 17.08.2020 г.; сумата от 91,94 (деветдесет и едно евро и деветдесет и четири евроцента) евро /179,81 лева/ – обезщетение за забава, дължимо по договора за кредит за периода от 17.08.2020 г. до 29.01.2025 г.; за които суми е издадена Заповед № 924/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1697/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Ч. Т. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ н а * ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, сумата от общо 120,16 (сто и двадесет евро и шестнадесет евроцента) евро /235,02 лева/ – разноски за настоящото производство, от която: 69,03 (шестдесет и девет евро и три евроцента) евро /135,02 лева/ – заплатена държавна такса и 51,13 (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) евро /100 лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3