Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4683 от 11.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55049/2024
Вид
Решение № 4683
Подписан
11.03.2026
Състав
АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133,ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.140,ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.143 · Закон за енергетиката
  • чл.145,ал.2 и ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.145,ал.2 и ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150,ал.2,изр.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150,ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4683 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В. като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110155049 по описа за 2024 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните суми : 834,61 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** абонатен № ***, дължима по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.11.2021г.; 159,34 лв, представляващи мораторните лихви върху стойността на топлоенергията , начислени за периода от 15.09.2022г. до 29.03.2024г.; 16,23 лв , представляващи цената за услугата за дялово разпределение, дължима по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.11.2021г., и 4,62 лв, представляващи мораторните лихви върху сумата за дялово разпределение, начислени за периода от 16.07.2021г. до 29.03.2024г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 13.05.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 28095/2024г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжницата (ответница в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в съдебното заседание на 1

11.02.2026г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответната страна Г. В. Ц. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника й в представения на 07.04.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че ответницата не дължи претендираните от ищеца задължения , тъй като счетоводните документи и конкретно фактурите , които ги удостоверяват , не са издадени на нейно име , а на името на друго лице – П.В.М. , който е задължено лице по тях.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответницата поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в съдебното заседание на 11.02.2026г. адвокатът на ответницата е пледирал за отхъврляне на исковете.

Подпомагащата страна „Ф”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК б.с.) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 28095/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете:

Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК са ОСНОВАТЕЛНИ.

През процесния период от месец 05.2021г. до месец 11.2021г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие от една страна и ответницата като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ (видно от представените с исковата молба документи: съдебно решение от 10.10.2019г. по гр.д. № 8859/2011г. на СРС, 59 състав за извършване на съдебна делба , с което процесния имот е поставен в изключителен дял на Г. В. Ц. ; нотариален акт № 19/26.11.2021г. , том VІІ, рег. № 16779, дело № 1088/2021г. на нотариус Р.Р за продажба от Г. В. Ц. на процесния имот на други лица , Споразумителен протокол от 26.11.2021г. за плащане на консумитивните раходи за имота и Протокол за предаване на владение от 06.12.2021г. , удостоверяващ предаването от Г. В. Ц. на фактическата власт върху процесния имот на лицата - купувачи- б.с.) по силата на което в притежавания от ответницата имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./ и е продължило да 2 съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г./ и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответницата нито твърди, нито представя доказателства за предложени от нея специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответницата за заплащане на потребената в собствения й имот топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между ответницата като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД).

Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

Както бе посочено , по делото е доказано , че през процесния период от 01.05.2021г. до 20.11.2021г. , ответницата е била собственик на процесния апартамент.

Следователно като собственик на имота ответницата е имала качеството „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ. Обстоятелството , че през процесния период в изготвените фактури за стойността на потребената топлоенертия е било вписано името на един от предишните собственици на апартамента П.В.М. е без правно значение за възникването на задълженията на ответницата в качеството й на истинския собственик на имота да плати съответната цена на доставената топлоенергия. Тези задължения са признати от нея и в т.2.3 от Споразумителния протокол от 26.11.2021г. между ответницата като продавач на имота и купувачите на имота. Пасивната легитимация по предявените искове не се определя от вписванията във фактурите и по партидата, а от титулярството на правото на собственост върху процесния имот. През процесния период правото на собственост върху този имот е притежавала ответницата, а не вписаното във фактурите лице П.В.М., и следователно ответницата е задължена да плати стойността на потребената топлоенергия. Да се приеме обратното означава да се допусне неоснователно обогатяване на ответницата, на която ще бъдат спестени разходите за потребената от нея топлинна енергия , като по този начин тя бъде облагодетелствана от собственото й неправомерно поведение , изразяващо се в неизпълнение на задължението й за плащане на задълженията , въникнали във връзка с доставката на топлинна енергия в притежавания от нея имот. Това е юридически недопустимо. Възраженията на ответната страна са неоснователни.

Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата са възникнали задължения да заплаща цената на доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление

(чл.140а

ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ).

С протоколно определение , постановено в съдебното заседание на 14.11.2025г. , с 3 оглед чл.153 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване доставката на топлинна енергия в процесния имот през процесния период , както и размерите на начислените от ищеца суми във връзка с доставената топлинна енергия в процесния имот за процесния период.

Следователно за периода от месец май 2021г. до месец ноември 2021г. дължимата от ответницата сума за доставена топлоенергия в процесния имот е 834,61 лв , а за периода от месец май 2021г. до месец ноември 2021г. дължимата от ответницата сума за услугата дялово разпределение за процесния имот е 16,23 лв. Това е доказано и с приетото в заседанието на 11.02.2026г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза , неоспорено от страните. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца , тъй като не са представени доказателства да са платени от ответницата (което е в нейна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК). Главният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.

Като не е изпълнила главните си задължения на съответните падежи, ответницата е изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за нея са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви върху неизплатените главници.

Мораторната лихва върху общата цена на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 29.03.2024г. е с общ размер от 159,34 лв, определена съгласно чл.162 ГПК съобразно данните, посочени в приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, а мораторната лихва върху общата сума за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 29.03.2024г. е с общ размер от 4,62 лв, определена съгласно чл.162 ГПК. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1, предл.1 ЗЗД също следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба ( общо 75 лв), държавна такса за предявяване на частна жалба (15 лв) и депозит за съдебносчетоводната експертиза (350 лв).

Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското възнаграждение по исковете следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК ( 50 лв).

Съдът не присъжда разноски на ответницата, тъй като исковете срещу нея са уважени изцяло.

Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено 4 съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лицепомагач разходи във връзка с настоящото дело.

С оглед изрично постановеното в мотовите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени разноските, направени от него в заповедното призводство – платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (25 лв ) и присъденото със заповедта по чл.410 ГПК юрисконсултското възнаграждение (50 лв).

Ответницата (длъжница в заповедното производство) не е извършила разходи по заповедното дело, а и претенциите срещу нея са уважени изцяло.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, че Г. В. Ц. , ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „***, със съдебен адрес : град София , ул. ***, чрез адвокат Л. П., дължи на „Т” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** следните суми: 834,61 лв (осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** абонатен № ***, дължима по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.11.2021г.; 159,34 лв (сто петдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки), представляващи мораторните лихви върху стойността на топлоенергията , начислени за периода от 15.09.2022г. до 29.03.2024г.; 16,23 лв (шестнадесет лева и двадесет и три стотинки), представляващи цената за услугата за дялово разпределение, дължима по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.11.2021г., и 4,62 лв (четири лева и шестдесет и две стотинки), представляващи мораторните лихви върху сумата за дялово разпределение, начислени за периода от 16.07.2021г. до 29.03.2024г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 13.05.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 28095/2024г. по описа на СРС, 68 състав.