Решение № 118 от 11.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско дело № 20225000500212 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 21065/26.11.2021г. ,постановено по гр.д.20 / 2017 г. по описа на ОС – С. ,с което е отхвърлен предявеният от „П. Д. Е. С. „ ЕООД гр.Ч.,ЕИК***********, представлявано от лправителя П. Г. Л. срещу Н. - гр.С. и ВАС- гр.С. иск с правно основание чл.4§3 от Договора за Европейския съюз във връзка със ЗОДОВ, за заплащане на сумата 42 895.92лв.,представляваща обезщетение за претърпените от „П. Д. Е. С.“ ЕООД гр.Ч. имуществени вреди,от които 33 600лв. заплатен към датата на подаване на исковата молба в съда 22.11. 2017год. ДДС, начислен с РА № 211200507/17.IV. 2012год., заплатени адвокатски възнаграждения в административното и съдебно производство по обжалване на РА и 9 295.92лв. лихви, които вреди са причинени от съвместните действия на Н. и ВАС при нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС /чл.63,чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.Х1.2006год./,тъй като разпоредбите на първичното право на ЕС и основните принципи ,от които се ръководи правото на ЕС,имат директен ефект и са непосредствено приложими при регулирането на обществените отношения в Република България,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда22.Ш.2017год. до окончателното и изплащане.По съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба жалбоподагелят „П. Д. Е. С. „ЕООД ,представляван от адв.К.Б. счита решението за недопустимо като постановено 1 по непредявен иск ,немотивирано ,необосновано и постановено в противоречие с материалния закон ,поради което заявява искане същото да бъде отменено като претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба е Н.равено и искане за отправяне на преюдициално заключение до СЕС по формулирани в пет пункта въпроси ,касаещи доказателствата и доказателствените средства относно реалността на доставката ,доказателствената тежест относно добросъвестността / недобросъвестността на данъчно задълженото лице ,както и за необходимостта от излагане на мотиви от националния съд ,разглеждащ спора за обезщетение за вреди от нарушаване правото на ЕС.

Предмет на обжалване е и определение № 202201671/09.03.2022 г.

,постановено по същото гр.д. ,с което е оставена без уважение молба на „П. Д.

Е. С. „ ЕООД за изменение на решението в частта на разноските ,присъдени на ответниците под формата на юрисконслутско възнаграждение .По съображенията ,изложени в частната жалба жалбоподателят заявява искане определението по чл.248 от ГПК да бъде отменено и молбата му да бъде удовлетворена.

Въззиваемите страни Н. ,представляван от главен ю.к.З.Х. и ВАС ,представляван от процесуален представител П.Д. оспорват въззивната жалба и частната въззивна жалба и по съображения ,подробно изложени считат обжалваното решение и определение по чл.248 от ГПК за правилни и заявяват искане същите да бъдат потвърдени ведно с присъждане на разноски .

Противопоставят се на искането за отправяне на преюдициално запитване.

Контролираща страна Апелативна прокуратура Пловдив счита обжалваното решение за правилно и счита ,че същото следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявени от „П. Д. Е. С.“ ЕООД искове за против Н. и ВАС за солидарно заплащане на сумата 42 895.92лв.,представляваща обезщетение за претърпените от първия имуществени вреди,от които 33 600лв. заплатен към датата на подаване на исковата молба в съда

22.11. 2017год. ДДС, начислен с РА №

211200507/17.IV. 2012год., заплатени адвокатски възнаграждения в административното и съдебно производство по обжалване на РА и 9 295.92лв. лихви, които вреди са причинени от съвместните действия на Н. и ВАС при нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС /чл.63,чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.Х1.2006год./.

Ищецът „П. Д. Е. С. „ЕООД е твърдял ,че е получил безвъзмездно финансиране за проект „Изграждане на ф. е. Т.“ по Програма за развитие на селските райони 2007-2013год., мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие 2 на микропредприятия“ .Във тази връзка сключил договор за изработване на проект за фотоволтаична система 54 к\Ур с „Есс"ООД гр .С..След изготвянето на проекта, договорената сума е изплатена от ищеца на доставчика,за което му е издадена фактура № 58/08.05.2009год. с основание „плащане по договорно 63/17.04.2009год. .Междувременно, на 05.05.2009 год. „Е.- соларни системи”ООД гр. С. и „М. с." ЕООД гр. С. сключили договор за консорциум „Ф. с.", с който обединяват усилията за организиране и извършване на съвместна дейност с цел изграждане на фотоволтаичната централа на ищеца,като целта на сключването на консорциума е „Есс“ ООД гр, С. да използва регистрацията на „М. с." ЕООД гр.С. в К. на с. в България, необходима за изграждането на обекта .На 10.06 .2009год, ищецът сключил с „Есс" ООД гр. С. договор №85 за окомплектовка, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на проектираната фотоволтаична система.Плащания по този втори договор са извършени в периода октомври 2009г . - май 2010год.,в която връзка „Есс" ООД гр. София е издало десет фактури,в които е отразило,че са свързани с договор № 85/10. VI.2009год,.

Твърдял е по нататък ,че с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 091794/10.10.2009год. на главен инспектор по приходите при ТД на Н. гр.С., на ищеца е възстановен ДДС, платен по фактура №58/ 08.05. 2009год. в размер на 1 486,43лв., с АПВ № 1004729/05.03.20 год. на инспектор по приходите при ТД на Н. гр.С. му е възстановен ДДС, платен по фактури, издадени от „Есс”ООД гр. С. в периода 01.10.2009год. -31.01.2010 год. в общ размер на 88 109,53лв.,а с АПВ № 1016662/ 07.07. 2010год. на старши инспектор по приходите при ТД на Н. гр.С., на ищеца е възстановен ДДС, платен по фактури, издадени от „Есс" ООД гр. С. в периода 01.03. 2010год. 31.05 .2010год., в общ размер на 9 466,66лв..

През 2011год. било възложено извършването на ревизия на „П. Д. Е. С." ООД гр. Ч. по Закона за данъка върху добавената стойност за периода от 17.Х.2008год.,която завършила с ревизионен доклад № 1200507/12.111.2012год.,въз основа на който е издаден Ревизионен акт № 211200507 / 17.IV.2012год.,с който е установено заплащането на задължения по ЗДДС в общ размер от 123 148,66лв.. Ищецът е поддържал, че данъчните власти не признават „реалността на доставките" на стоки и услуги, извършени от „Есс" ООД гр.С. на „П. Д. Е. С. "ООД гр. Ч. и отказват да признаят право на данъчен кредит по издадените от него фактури .Според РД и РА, не „Е. с. с."ООДгр.С., а консорциум „Ф. с.", е изградил обекта по втория договор ,тъй като в състава му влиза „М. с." ЕООД гр .С.,разполагащо с разрешение за строеж на такива обекти. Що се отнася до първия договор,според данъчните власти „Есс „ООД гр.С. е разполагало с капацитета да изготви проекта за фотоволтаична централа,но наетите от него лица са получили възнаграждения, формирани в нарушение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и Методиката за определя размера на. възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в областта на устройственото планиране и в 3 инвестиционното проектиране. Така, макар резултатът /готов проект/ да е бил налице ,не било установено с безспорни доказателства от кого е извършена услугата.

Ревизионният акт бил обжалван от ,,П. Д. Е. С."ООД гр.Ч. пред директора на Дирекция „О. и у. на и.” при ТД на Н. гр. Пловдив.С Решение № 741/25.У1.2012год. на директора на Дирекция „О." при ТД на Н.- Пловдив РА е потвърден, като „П. Д. Е. С. „ЕООД гр. Ч. от своя страна сезирал Административен съд гр. Пловдив с жалба против РА. В нея е налице специално позоваване на тълкуването на Директива 2006/; 12/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006год. относно общата система на данъка върху добавената стойност, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решение от 21 юни 2012 год. по съединени дела С--80/П и С-142/11 . С решение № 1940/ 19.08.2013год. на Адм.съд – Пловдив жалбата на „П. Д. Е. С."ЕООДгр.Ч. била уважена и РА- отменен .Но с Решение № 8424 / 19.06. 2014год., ВАС е отменил решението на Адм. С- Пловдив и потвърдил РА. Мотивите на ВАС да не признае данъчен кредит по фактурите, издадени от „Есс“ ООД гр. С.,са следните: Консорциум „Ф. с. е осъществил изграждането на фотоволтаичната централа, той извършва независима икономическа дейност и именно той е данъчно-задълженото лице, което е следвало да фактурира доставките към ищеца; всички строителни документи посочват като строител консорциум „Ф. с.",а ищецът ги е подписал,следователно е знаел кой е реалният изпълнител на строителството на централата.

При така изложената фактология ищецът е поддържал ,че е претърпял вреди от актовете на Национална агенция за приходите и Върховен административен съд ,постановени в противоречие с нормите на общностното право. Сочи се,че предпоставките за възникване и упражняване на право на данъчен кредит произтичат от разпоредбите на чл.63,чл. 167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО. Според тях, за да може да приспадне платения ДДС, лицето трябва1. Да е данъчнозадължено лице за ДДС;

2.Стоките/услугите,които е получило,трябва да се използват за последваща облагаема доставка, извършена от данъчнозадълженото лице; З.

Стоките/услугите,които е получило ,трябва да са доставени от друго данъчнозадължено лице, 4.Да притежава фактура; 5.ДДС по доставката на стоките/услугите, да е станал „изискуем",по смисъла на чл.63 от Директива 2006/112/ЕО,т.е. стоките/услугите са доставени .При наличието на тези пет предпоставки, право на приспадане може да бъде отказано само ако са налице „обективни данни", че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата. Всъщност фактурирането на несъществуваща доставка и ползването на данъчен кредит, ощетяващо държавния бюджет, винаги би представлявало измама или злоупотреба с ДДС,за която получателят на доставката знае. Отказът за признаване право на данъчен кредит на данъчнозадълженото лице е обоснован от данъчните власти с 4 нарушения, извършени от преките му доставчици-незаконосъобразно формиране на възнаграждението на проектантите на „Е. с. с.“ ООД гр. С. /по отношение на първия договор/ и нарушения на „Есс“ООД гр.С. на договора за консорциум, тъй като е действал от свое име и за своя сметка, вместо от името и за сметка на консорциума по отношение на втория договор/.Ищецът счита, че данъчните власти неправилно ,в противоречие с приложимото право на ЕС и с практиката по прилагането му, са отказали право на приспадане на данъчен кредит на „П. Д. Е. С.“ООД гр. Ч., като от това за дружеството са настъпили вреди , за които вреди Н. носи отговорност. Относно отговорността на ВАС поддържа, че е допуснато неспазване на върховенството на правото на ЕС и на задължителната практика на СЕС по тълкуването и прилагането му; че при постановяване на решението си ВАС не се е съобразил с основните принципи на правото на ЕС, цитирани в исковата молба. Следователно ВАС е следвало да съобрази правилата за тълкуване и прилагане на предпоставките за възникване и упражняване на право на данъчен креди, произтичащи от разпоредбите на чл.63, чл.167. чл.3 68 и чл 78 от Директива 2006/112/ЕО като ползващи се с приоритет пред противоречащите им норми от националното право.

При тези фактически твърдения и правни доводи е предявил исковете ,предмет на разглеждане в настоящето производство.