Решение № 955 от 10.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20265300500837 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение №547/09.02.2026г. по гр.д.№435/2023г. по описа на ПРС,Х гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено по отношение на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,че дължи сумата в размер на 44лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2018г.04.07.2021г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника по първоначалния иск и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което решението да се отмени и иска да се отхвърли.

Въззиваемата страна е представила отговор на въззивната жалба в законоустановения срок и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните и събраните по делото доказателства,установи следното:

Първоинстанционния съд е уважи исковата претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД като е приел,че така предявената претенция е доказана,тъй като по отношение на главното вземане има влязло в сила решение на съда по гр.д.№13103/2019г.Видно от представените и приети като доказателства по делото,става ясно,че по искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК съдът се е произнесъл по отношение на главния иск за сумата от 170,34лв.Въззиваемият в заповедно производство е претендирал за присъждането на лихви,тъй като такива не са били поискани в производството по горепосоченото дело.

1

Няма пречка страната да претендира присъждането на лихви в отделно производство,щом това не е било сторено в производството по претендираната главница.В настоящия случай се спори дали това вземане не е хогасено по давност,тъй като е наведено такова основание от жалбоподателя.

Настоящата инстанция намира,че вземането не е погасено по давност,тъй като вземанията за лихви се погасяват с тригодишен давностен срок,а въззиваемия е подал заявлението си за издаване на заповедта по чл.410 от ГПК на 30.11.2021г.,поради което към момента на подаване на заявлението не е бил изтекъл този срок.

При така приетата фактическа и правна обстановка решението на РС-Пловдив се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски и такива не следва да се присъждат.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №547/09.02.2026г. по гр.д.№435/2023г. по описа на ПРС,Х гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2