Решение № 74 от 08.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20221001000560 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 33617 от 01.06.2022г., по описа на Софийски градски съд, изпратена по пощата на 20.05.2022г., на Национална агенция по приходите срещу решение № 450 от 26.04.2022г., постановено по т.д. № 151 по описа за 2022г. на СГС, ТО, VI-2 състав, с което са отхвърлени предявените от Национална агенция за приходите, с адрес - гр.София, ул.„Княз Дондуков“ № 52, срещу „Аристо трейд“ ООД

- в несъстоятелност, с ЕИК 203605635, със седалище и адрес на управление - гр.София, р- н „Триадица“, ул. „Луи Айер“ № 2, ет. 10, искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване, че приетите в производството по несъстоятелност открито спрямо

„Аристо трейд“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК

203605635, публични вземания на държавата включени в Списък обявен под

№ 20211015120758 в ТРРЮЛНЦ при

АВ в размер на сумата от общо 1 044 647,35 лв., от които 705 409,94 лв. - главница и 339 237,41 лв. - лихви се ползват с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, доколкото са обезпечени с наложени обезпечителни мерки - запори вписани в ЦРОЗ.

Въззивникът твърди неправилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, като иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде призната за установена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на публични вземания в общ размер на 1 044 647,35 лв., от които 705 409,94 лв. - главници и 339 237,41 лв. - 1 лихви, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „Аристо трейд“ ООД, обявен под № 20211015120758 по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като обезпечени със запори, наложени с подробно описаните в исковата молба постановления за налагане на обезпечителни мерки, вписани в Централния регистър на особените залози.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Аристо трейд“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК 203605635, и синдика на дружеството не са подали отговор на жалбата.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното: по които

Предявени са положителни установителни искове по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ от Национална агенция за приходите срещу „Аристо трейд“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК 203605635, с които се иска да се установи поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на публични вземания в общ размер на 1 044 647,35 лв., от 705 409,94 лв. - главница и 339 237,41 лв. – лихви.

Ищецът е основал иска си на твърдения за:

- открито производство по несъстоятелност на ответното дружество с решение № 1624 от 18.09.2019г., постановено по т.д. № 223/2019г. на СГС, вписано по партидата на длъжника в търговския регистър под № 20190925125421;

- обявен изготвен от синдика списък на приети вземания на кредитори на търговеца, предявени в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ - № 20211015120758 по партидата на длъжника в търговския регистър, в които са включени публични вземания, предявени с молба изх. № М-24-28-226/19 #24 от 28.07.2021г. на НАП;

#27 част

- депозирано в срока по чл.690 ТЗ възражение на НАП- изх. № М-24-28-226/19 от 21.10.2021г., срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на от приетите публични вземания;

- определение № 260 000 от 04.01.2022г., постановено по т.д. № 223/2019г. по описа на СГС, вписано под № 20220104145413, по партидата на длъжника в ЗТРРЮЛНЦ, с което възражението е уважено частично.

Предвид горното ищецът е предявил иск за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на публични вземания в общ размер на 1 044 647,35лв., от които 705 409,94лв. – главници и 339 237,41лв. – лихви, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Аристо трейд“ ООД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20211015120758, по подробно изложени съображения.

Ищецът твърди, че за обезпечаване събирането на част от предявените публични вземания са наложени обезпечителни мерки с конкретно посочени в исковата молба постановления на публичен изпълнител, като наложените запори са вписани в ЦРОЗ, а тези предмет на предварителни обезпечителни мерки продължени по надлежния предвиден за 2 това ред в ДОПК. Ищецът се е позовал на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, според която кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество.

Ответникът „Аристо трейд“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК 203605635, и синдикът на дружеството не са подали отговор на исковата молба.

В обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и установената от тях фактическа установка, съдът е приел предявените искове за допустими, но разгледани по същество за неоснователни, по следните мотиви:

Касае се за искова защита в пределите на която от Държавата, като кредитор с прието вземане чрез НАП, е заявено искане за установяване, че приетите й публични вземания в производството по несъстоятелност на „АРИСТО ТРЕЙД“ ООД следва да бъдат определени за обезпечени и ползващи се е ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, поради вписани по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ.

С чл.722, ал.1 ТЗ е предвиден ред за удовлетворяване на приети вземания в производството по несъстоятелност, като съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ първи по ред са вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението.

В производството по несъстоятелност на ответника - „Аристо трейд“ ООД, са приети за удовлетворяване публични вземания в размер на 1 044 647,35 лв., от които 705 409,94 лв.

- главница и 339 237,41 лв. - лихви, предявени от Национална агенция за приходите с молба от 28.07.2021г. Вземанията са обезпечени със запори, наложени съгласно постановления за налагане на обезпечителни мерки, описани в решението, една част в рамките на вече образувано изпълнително производство пред публичен изпълнител, а друга част, като предварително обезпечение на очаквани публични вземания. От удостоверение издадено от ЦРОЗ за извършени по партидата на „Аристо трейд“ ООД вписвания е установено, че удостоверените служебни такива за налагане на запор на имущество по реда на чл.4 от ЗОЗ са реализирани по инициатива на НАП, като няма данни, дали приложените по делото постановления за налагане на обезпечителни мерки са основанията извършените вписвания.

Съдът е изложил виждането си, че привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на приетите процесни публични вземания, произтичаща от наложените запори по реда на ДОПК не съществува. Вписването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК, е недопустимо. С чл.26, ал.3, т.11 от ДОПК /ДВ, бр. 108 от 2007г., в сила от 19.12.2007г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 т.1, е предвидено в ЦРОЗ да се вписва запорът, наложен по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. С изменението на тази норма с ДВ, бр.105 от 2016г., в сила от 30.12.2016г., е отпаднала възможността за вписване на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори. В случая вписванията на запорите в ЦРОЗ са извършени на 28.12.2018г. и на 14.07.2021г., към които дати Законът за особените залози не предвижда такава възможност, което обуславя и недопустимост на извършеното 3 вписване.

Позовал се е на преобладаващото в правната доктрина и съдебната практика становище за корективно тълкуване на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, според което, вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Вписването на запор по реда на ЗОЗ не осигурява право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е наложен запора, като такова право не би могъл да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. Вписването на запора по реда на ЗОЗ, има за цел да противопостави правата на лицето, в чиято полза е вписан на правата на кредитора, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху имуществото. Залогът, вписан след запора върху същото имущество, не може да се противопостави на правата на вписалия запора, по силата на чл.12, ал.2 и чл.30, ал. 1 от ЗОЗ. В този случай вписалият залог има качеството хирографарен кредитор. Вписването на обезпечителните мерки, конкретно запор, по реда на ЗОЗ има за цел не право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право. С оглед чл. 32а от ЗОЗ, вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява изпълнение от заложния кредитор в случай, че то не е вписано от него преди това. Взискателят няма предимство спрямо конкуриращ кредитор. Този извод се налага с оглед нормите, уреждащи индивидуалното принудително изпълнение, чл.459, ал.1, вр. чл.457, ал.1 и чл.460 ГПК, така както са разяснени в т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ на ОСГТК на ВКС и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194. ал. 5 ДОПК. В подкрепа на това е разпоредбата на чл.638. ал.4 от ТЗ. предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и възбрани, както и разпоредбата на чл.724 ТЗ, която изрично урежда реда за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане и посочва как се извършва разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав 4 препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1

ГПК, вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Разпечатката съдържа 44 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a391cb1-8b62-481e-a8ee-817dbb27cadc