Решение № 260010 от 23.11.2020, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 171/2020
- Вид
- Решение № 260010
- Подписан
- 23.11.2020
- Състав
- ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ХЪРВАТЕВ, АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА ВЕЛИКОВА, АНА АВРАМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.25, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№260010 гр. Силистра 23.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.АНЕЛИЯ
ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.АНА АВРАМОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА
ЦЕНКОВА и в присъствието на прокурора СВИЛЕН ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВАНД №171 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №24 от 01.07.2020г. постановено по АНД №108/2020г., Тутракански районен съд е признал обвиняемия Д.А.Ю. за виновен в това, че през периода 12.07.2016г.-31.07.2018г. в гр.Тутракан, в условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от неистински частни документи-3бр. договори за предоставяне на земеделска земя под наем-договор №3/11.07.2016г., договор №3/19.07.2017г. и договор №6/16.07.2018г., на които е бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на издател Е.М.Ю. ., като ги представил пред Общинска служба „Земеделие“ гр.Тутракан, за да докаже, че имот №015058, намиращ се в местността „Звънарски път“ в землището на с.Цар Самуил му бил отдаден под наем от Е. М. Ю., като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.316, вр.с чл.309, ал.5 и чл.26, ал.1 от НК му е наложил наказание глоба в размер на сто лева.
Съдът е оправдал обвиняемия по обвинението по чл.316, вр.с чл.309, ал.1 и чл.26, ал.1 НК. Съдът е осъдил обв.Ю. да заплати направените по делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал прокурорът от Районна прокуратура-Силистра, ТО-Тутракан-П.А., която счита, че първоинстанционния съд неправилно е определил наказанието на обвиняемия, поради което предлага на въззивната инстанция да отмени решението на ТРС в частта относно размера на наказанието, и определи административно наказание в размер от 1000 лева.
В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура-Силистра, който счита, че ТРС неправилно е приложил материалния закон, като в случая следва да се определи наказание в размера предвиден от разпоредбата на чл.78а НК.
Редовно призован, обв.Д.А.Ю. се явява в съдебно заседание, заедно с адв.Р., която иска от въззивната инстанция да не уважава протеста. Според адв.Р., въззивната инстанция следва да приеме, че не са налице предпоставките за налагане на административно наказание, а да се потвърди определеното, което е съответстващо на една евентуална присъда.
Съдът за да постанови своето решение, прецени доводите изложени в протеста, становището на страните, събраните по делото доказателства и прие за установено следното:
От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че обв.О. и св.Ю. са далечни роднини. През 2015г. двамата постигнали договорка обвиняемия да извършва агротехнически мероприятия на имот, собственост на св.Ю.-нива с №015058, намираща се в местността „Звънарски път“ с площ от 4.499дка. За да не плаща обработката, св.Ю. дал разрешение на обвиняемия да очертае нивата пред ОСЗ-Тутракан и да получи съответната субсидия. Пред следващите три години обвиняемия извършвал необходимата агротехническа обработка на нивата, а св.Ю. засявал нивата с желаната от него култура и е прибирал реколтата.
Пред инкриминирания период, обвиняемия без знанието на св.Ю. съставил процесните договори за наем и ги представил в ОСЗ-Тутракан. В договорите фигурирала наемна цена в размер на 70 лева. Изготвената графическа експертиза установила, че подписите поставени в договорите в графа „Наемател“ са изпълнени от обвиняемия, а подписите положени в графа „Наемодател“ не са изпълнени от св.Ю.. В хода на досъдебното производство не се установило кой е поставил тези подписи.
През 2019г. св.Ю. се отказал от услугите на обвиняемия и се договорил със св.Т., той да извършва агротехническите мероприятия. Последния отишъл в ОСЗ-Тутракан и установил, че имота вече е очертан от обвиняемия, което съобщил на св.Ю..
С оглед характера на производството
/такова по реда на Глава двадесет и осма от НПК/, първоинстанционният съд е установил изложената фактическа обстановка след преценка на доказателствата събрани в наказателното производство, съобразно нормата на чл.378, ал.2 НПК.
Предмет на жалбата е единствено решението, в частта досежно материалния закон обективиращ вида и размера на наложеното наказание.
Настоящата инстанция счита, че протеста е основателен.
Несъмнено е, че съдебното производство е образувано след внесено постановление с предложение за прилагане на чл.78а от НК, т.е. в случая е приложима процедурата по чл.375 и сл. от НПК.
Именно тази процедура предвижда, освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагането на административно наказание, с оглед предпоставките на чл.78а НК. В мотивите към решението ТРС е посочил, че именно това е неговата воля, но в диспозитива на самото решение това не е намерило отражение. Напротив, съдът дори не е посочил, че освобождава обвиняемия от наказателна отговорност, а наложеното му наказание е съотносимо към предвиденото това, за конкретния престъпен състав. По този начин, съдът неправилно е приложил материалния закон и определеното наказание е незаконосъобразно. Определеното от ТРС наказание предвижда друг вид съдебно производство и друг съдебен акт, каквито не могат да се инициират с внесения акт на прокуратурата.
Предвид на горното, въззивната инстанция счита, че решението в тази част следва да бъде изменено, като наказанието се съобрази с вида на съдебното производство и предпоставките на чл.78а НК, позволяващи налагането на административно наказание в размер от 1000 до 5000 лева.
С оглед на установените от първоинстанционния съд смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, въззивната инстанция намира, че наказанието следва да бъде в предвидения от закона минимум, а именно: 1000 /хиляда/ лева.
Водейки се от тези си съображения
Окръжния съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение №24 от 01.07.2020г. постановено по АНД №108/2020г. на Тутракански районен съд в частта, в която на обв.Д.А.Ю. е наложено наказание за извършеното от него престъпление по чл.316, вр.с чл.309, ал.5 и чл.25, ал.1 НК по вид глоба в размер на 100 лева, като вместо това освобождава обв.Ю. от наказателна отговорност, и му налага административно наказание глоба на осн.чл.78а, ал.1 НК, в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.