Решение № 219 от 02.04.2019, Районен съд - Търговище

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 219 02.04.2019 година град Т.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Т. седми състав

На единадесети март две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

Съдия:Боряна Петрова

Секретар:Михаил Пенчев

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2108 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищцата Н.И.С.

*** твърди в исковата молба, че са собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Т. , ул."П. " № 25, с площ от 336 кв.м. по нотариален акт № 52, том V, дело № 1000, вх. per.

№ 2453 от 09.08.2001 г. на СВ- Т. , с идентификатор *****.***.***, при съседи: *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.**и *****.***.***.

Ответникът А.А.А. е собственик на съседния имот, находящ се в гр. Т. , ул. "П. " № 27 с площ от 540 кв.м. по нотариален акт № 169, том II, дело 710, от 1983г. на Районен съд Т.

, с идентификатор *****.***.***. През месец октомври 2018 година ответникът е завладял част от нейното място, представляващо ивица на границата между двата имота от около 20- 25 кв.м., във формата на триъгълник, с лице откъм улицата от около 2,50 - 3 метра. Твърди, че тази част винаги е била в нейния имот и го владее от закупуването на имота до месец октомври 2018 г.Твърди, че тази ивица е била винаги част от този имот, още от преди 1953 г. , като дори и да е била придадена по регулация тази част от нейния имот към имота на ответника, то регулацията е била приложена. Имота и и към момента се владее от ответника, но тази част никога не е била част от имота му, поради което, няма правно основание за това. Позовава се на изтекла в нейна полза придобивна давност, както и, че е налице грешка в кадастралната карта на града от 2005 година, при нанасянето на границата между двата имота. С оглед на горното излага становище, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да и предаде собствеността и владението върху спорната част.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът упражни правото си на отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Обосновава твърдението си за недопустимост на предявения иск по чл.108 от ЗС, с факта, че ищцата не е упражнила правото си на иск за отстраняване на допуснати грешки по кадастралната карта, в случай на спор за собственост. Това прави иска и за собственост недопустим. Алтернативно заявява твърдение, че е неоснователен, обосновано с доводи за това, че още през 1983 година, процесиите 25 кв.м., разположени между границата между имотите на страните, са били част неговия имот.

Твърди, че е закупил имота си през 1983 година и тогава спорните 25 кв.м., са били част от имота, който е закупил. От тогава ги владее спокойно и непрекъснато, поради което се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, нотариални актове за собственост се установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под № 52, том V, дело № 1000/09.08.2001г. на СВ - гр.Т. В. П. И. е дарил майка си – ищцата Н.И.С. със собствения си недвижим имот - ДВОРНО

МЯСТО, е площ от 336 кв.м., находящо се на ул.’’П. ”

№25, заедно с построените в него къща, от фоайе, всекидневна с кухненска ниша, стая и предверие, сервизни помещения и самостоятелна стая, за което дворно място е отреден имот с № IV - 3258, квартал №69, по плана на града, при граници за дворното място: ул.’’П. ”, имот № III- 3259 - на Г. Г.

, имот № V - 3257 - на Г. С. , Ж. Г. и др., имот № IX - 3265 - на А. С. . С Постановление за възлагане на недвижим имот на съдия - изпълнител при РСТ, в сила от 04.07.2000г., вписано на 10.07.2000г., В. П. И. е обявен за купувач на имота, който в последствие е дарил на майка си- ищцата.

Ответникът А.А. Ахмедова е закупил с нотариален акт за покупко-продажаба №169, том II, дело № 710/03.11.1983г. на Търговищки районен съд, ДВОРНО МЯСТО от около 540 кв.м. с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 61.17 кв.м., стопанска постройка, навес и всички подобрения и насаждения, което място е заснето под планоснимачен номер 1638, квартал 21 по плана на гр.Т. , при граници: улица „П. ”, дворище пл.№ 1637 на Д. Т. /ПИ на ищцата/, дворище пл.№ 1630 на В. Х. М. , дворище с пл.№ 629 на Б. К. и дворище с пл.№ 628на Х. А. Д. . Имота ответникът е закупил от С. Г. С.

. Праводателят на ответника С. С. се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт № 57, том I, дело 125/15.02.1983г., с който е бил признат за собственик основание давностно владение, наследство и съдебна спогодба.

Съгласно изготвената и напълно възприета от съда съдебно техническа експертиза, както и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното: По плана от 1909г. до 1956 г. процесиите имоти попадат в квартал №98. Те са дворище с лл.сн.№1637, за което е отреден парцел Х-1637 и дворище с пл.сн.№1638, за което е отреден парцел IX-1638. Направено е изменение и е проектирана нова улица, която разделя квартал №98 на №98 и №98а.

Изменението е одобрено с Указ №25 и 31/07.03.1922г. Процесиите имоти не се засягат пряко от новата улица, попадат в квартал №98а. Видно от приложената скица от вещото лице, границата между двата имота е права линия. По плана действал от 1956г. до 1967г., имотът на ищцата е дворище с пл.сн.№1091, за който е отреден парцел IV-1091 в кв.182. Имотът на ответника е дворище с пл.сн.№1092, за който е отреден парцел V-1092 в кв.182. По разписния лист към този план като собственик на имот №1091 е вписан Д. Т. , а на имот №1092 е вписан Г. С. Г. . Общата кадастрална граница между двата имота не е права линия. Тя тръгва от границата с дворище с пл.сн.№1085 на югоизток и след 14 метра чупи към къщата на ответника, върви по зида на лятната кухня и жилищната сграда и стига до улица „П. ". Дворищната регулация предвижда изправяне на границата между двете дворища, като от дворище с пл.сн.№1092 /на ответника/, се придават 6 кв.м. към дворище с пл.сн.№1091 /на ищцата/, които представляват триъгълник от къщата на ответника до границата с дворище с пл.сн.№1085. А от дворище с пл.сн.№1091 /на ищцата/ се придават 14.5 кв.м. към дворище с пл.сн.№1092 /на ответника/, които представляват триъгълник от къщата на ответника до улица „П. "- в горния край на имотите. В Община Т. няма преписка за уреждане на сметки по регулация за процесиите имоти. По плана действал от 1967г. до 1987г., процесиите имоти запазват своите кадастрални граници и площи по предходния план от 1956 г. но са с променена номерация. Дворище с пл.№1091 /на ищцата/ по плана от 1956г. в новия план става дворище пл.№1637, а дворище с пл.№1092/на ответника/ по плана от 1956г. в новия план става дворище пл.№1638. Границата между двата имота не е променена и дворищната регулацията по плана от 1956 г. не е приложена. По плана действал от 1987г. до 1996г., процесиите имоти попадат в кв.146 и са с променена номерация. Дворище с пл.сн.№1091 по плана от 1956г., съответстващо на дворище с пл. сн.№1637 в плана от 1967г., в новия план от 1987 г. става дворище с пл.сн.№ 3258. За него е отреден парцел IV-3258. А дворище с пл.сн.№1092 по плана от

1956г., съответстващо на дворище с пл.сн.№1638 в плана от 1967г., в новия план от 1987г. става дворище с пл.сн.№3257.

За него е отреден парцел V-3257. Границата между двата имота е променена спрямо предходните планове. Тя вече е права линия, която започва от дъното на парцелите и стига до уличната регулационна линия на ул."П. ”. Отстоянието от северозападния ъгъл на къщата на ответника до границата между имотите става 3.20 метра (измерено по уличната регулационна линия), а по предходните планове кадастралната границата е вървяла по къщата. По плана действал от 1996г., действащ и към момента, процесиите имоти попадат в кв.69, но не са променили номерацията си. Те имат същите граници и площ като в плана от 1987г. Границата между двата имота е същата. По кадастралната карта от 2005г. одобрена със Заповед №РД-18-18/17.06.2005г., имота на ищцата е поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с площ по КК - 336 кв.м., а имота на ответника е поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с площ по КК - 568 кв.м.Имотите по кадастралната карта са идентични с имотите по плана от 1996г. Към момента между двата имота има изградена нова ограда, която отговаря на границата по КК между процесиите имоти. Тя започва от ул."П. " като масивна плътна ограда от бетонови блокчета на бетонова основа и стига до югозападния ъгъл на къщата на ответника. След това продължава към дъното на имота като ограда от мрежа и метални колове на бетонова основа.

От изложението на вещото лице в съдебно заседание, се установи още, че по плана от 1956 година, действал до 1967 година, като тези спорни 25 кв.м. тогава по дворищната регулация, тоест по имотните граници са в имота, който в момента е на ищцата. С проектирането на дворищната регулация границите между двата имота се изменя и тези спорни квадрати преминават към имота на ответника, като придаваемо място през 1956 година, но тогава към имота, който в момента е на ответника, са придадени 14.5 кв.м., а не 25 кв.м. От плана от 1967 година до 1987 година е видно, че дворищната регулация между двата процесни имота не е приложена и имотите са със своите кадастрални граници, тоест със старите им граници. Така към 1967 година тази регулация не е била приложена и спорните квадратни метри отново са в имота на ищцата. Няма доказателства, че сметките по регулация са уредени, т.е. за придаваемите места няма доказателства, че са уредени плащанията. По плана от 1956 година, който е действал до 1967 година, се придават част от имота на ищцата, към имота на ответника, но са придадени по-малко квадрати – 14.5 кв.м. Това фактическо състояние е било по плана от 1967 година, който е действал до 1987 година. През 1987 година има приет нов план , като по този план има изменение на границата между двата имота. Новата граница не съвпада с предвидената дворищна регулация по плана от 1956 година до 1967 година. По плана от 1987 година придаваемото място е по-голямо, като съгласно плана е трябвало да се придадат 26 кв.м. От тогава тази граница е такава и не е променяна, като този план е действал от 1987 година до 1996 година. След това от 1996 година до момента границата между двата процесни имота не е променяна, тя си остава и по сега действащия план, такава каквато е съгласно плана от 1987 година. Такава е по кадастралната карта от 2005 година. Въпреки изместването на границите през годините, процедурата по придаване не е осъществена до край, няма уредени сметки по регулация, между собствениците. Към момента това придаваемо място е 26 кв. м. и се намира в имота на ответника, той го владее.

И двете страни се позовават на давностно владение, по отношение на спорните 25 кв.м., като за установяването му бяха изслушани показанията на свидетелите Б. А. Г. , В. Х. К. и Р. С. Т. , сочени от ищцата и свидетелите Н. С. П. и Р. Х. И. , сочени от ответника. Показанията и на двете групи свидетели сочат, че спорните 25 кв.м. са били част от имота на страната, в полза на която свидетелстват. Показанията и на двете групи свидетели са коренно противоположни и противоречиви, но доколкото не внасят яснота относно същината на спора, то съдът намира, че не следва да ги обсъжда в детайли. Неотносими са към спора и приложените от ответника декларации за даване на съгласие за строеж, разрешителните за строеж и ремонт на покрив на дървена конструкция и приложените към тях скици.

Въз основа на събраните по делото доказателства и установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: настоящият спор е спор за ревандикация на 25 кв.м. разположени по протежението на двата имота, представляваща трапец от уличната регулационна линия, до североизточната граница на имота, граничеща с имота на ответника. Ищцата твърди, че е собственик на тези 25 кв.м., които към момента се намират във владение на ответника. Тази част е попаднала в имота на ответника, поради допусната грешка при отразяване на двата имота в кадастралната карта на гр.Т. . Съгласно Тълкувателно решение № 8/2014 от 23 февруари 2016 год. на ВКС, по тълкувателно дело № 8/ 2014 г. на Общото събрание на Гражданската колегия, в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, дори и да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед на което възражението на ответника, за недопустимост на предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователно.