Решение № 12983 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12983 гр. ***, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110102514 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на **** срещу Р. Ц. П., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: 2 276.03 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. до окончателното плащане; 319.64 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.07.2022 г.; 42.80 лв. – главница за цената на услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. до окончателното плащане; 8.79 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 22.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42752/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от *** по реда за дялово разпределение.

Излага, че ответницата е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба, а такъв е депозиран след срока. В него и във възражението по чл. 414 ГПК ответницата твърди, че в имота не се ползва топлинна енергия за отопление, защото радиаторите са занулени, нито 1 топла вода.

Третото лице – помагач на страната на ищеца *** не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42752/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

В случая с Определение № 19265/09.05.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот. Съобразно чл. 150 ЗЕ договорът се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Спорно по делото е дали ищецът е доставял през процесния период топлинна енергия в имота на ответницата и ако да – на каква стойност. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и остойностяване на доставената топлинна енергия, са представени писмени доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия, сред които са и документите за главен отчет и изравнителните сметки, както и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.

Заключението на вещото лице Т. съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като всички проверки /дори и да са извършвани след нормативно установения срок/ са приключвали със заключение за съответствие. Изяснява се, че остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за 2 дялово разпределение „****. Установява се, че за процесния период абонатът не е осигурил достъп до имота за отчет, а според главните отчети и изравнителните сметки в имота има 3 бр. радиатори и щранг-лира без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за които е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията са правилно извършени. Изяснява се, че поради липсата на достъп топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана служебно на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие за 1 бр. потребител. Видно е, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Следователно въпреки възраженията на ответницата, че се е отказала от отопление на имота, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза следва да се приеме, че в него е имало консумация на топлинна енергия за отопление. Такава в случая е начислена заради неизпълнението на задължението й по чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването да осигурява достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, което неизпълнение е видно от представените констативни протоколи на л. 97 – 100. Ето защо съгласно чл. 70, ал. 4 от наредбата е съществувало основание за служебно начисляване за всички отоплителни тела в имота на енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал.

1 като отоплителни тела без уреди. Не обуславя различен извод представеното от ответницата Заявление-декларация за намаление на прогнозен дял за отопление, в което е посочено, че ще изключи 3 бр. отоплителни тела, защото в случая липсват доказателства то действително да е постъпило при дружеството, извършващо дяловото разпределение.

Поради неосигурения достъп е било налице основание и за служебно начисляване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от наредбата. Същевременно по силата на чл. 142, ал. 2 и чл. 153, ал. 6 ЗЕ ответницата при всички случаи дължи заплащане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, каквато в случая е установено, че е била начислена.

По горните съображения съдът приема за доказано въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и представените писмени доказателства от „****, че ищецът е доставял през исковия период топлинна енергия в имота на ответницата. При това положение искът за цена на доставената топлинна енергия се явява доказан по основание.

Клиентът дължи цената на реално потребената топлинна енергия в неговия имот през процесния период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид стойностите, които се формират в резултат от изравняване. В тази връзка съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно 3 реално доставеното количество топлинна енергия през периода, и приема, че стойността й възлиза на сумата от 2 276.04 лв.

Ответницата не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна енергия.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло, като върху главницата ответницата дължи и законната лихва, считано от 05.08.2022 г. до окончателното плащане.

Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал.

3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответницата е изпаднала в забава в плащането на главното задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2020 г. за главницата за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. и 15.08.2021 г. – за главницата за периода от м.

05.2020 г. до м. 04.2021 г., тъй като общите фактури са съответно от 31.07.2020 г. и от 30.06.2021 г. Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.07.2022 г. върху главницата съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза общо на сумата от 319.64 лв.

Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия е изцяло основателен.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая е установено, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „****, а с Определение № 19265/09.05.2024 г. е обявено за безспорно, че стойността на услугата възлиза на претендираната сума. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия. Поради това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание и размер, като върху нея се дължи и законната лихва, считано от 05.08.2022 г. до окончателното плащане.

4

Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е неоснователен.