Решение № 2108 от 09.10.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2108

Сливен, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20267220700395 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от В. Г. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адв. Н. Н. от АК – Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1481603/21.06.2026 г., издадена от Г. С. Г. на длъжност м. а. към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Сливен, упълномощен със заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя В. Г. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената ЗППАМ е изцяло незаконосъобразна, постановена при липса на материалноправни предпоставки, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Моли се съда да отмени обжалваната ЗППАМ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Г. Д., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на жалбоподателя, с което заявява, че поддържа подадената жалба и моли оспорваната ЗППАМ да бъде отменена като незаконосъобразна, във връзка с което излага подробни съображения. Моли за присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски, за които представя списък.

Административният орган - Г. С. Г. на длъжност м. а. към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена като законосъобразна оспорената ЗППАМ.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.06.2026 г. около 01:10 часа полицейски служители при ОД на МВР – Сливен извършили проверка на водач на лек автомобил БМВ 120 Д с рег. № [рег. номер], движещ се по ул. "П.“ в [населено място], като техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 ARRD 0022 отчело положителен резултат „к.“. Срещу водача В. Г. Д. бил съставен АУАН сер. GA № 4294113/21.06.2026 г. (л. 17) за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от акта, на водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 0056000.

Въз основа на съставения АУАН, на същия ден Г. С. Г. на длъжност м. а. към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Сливен издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1481603/21.06.2026 г. (л. 18), с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП по отношение на В. Г. Д. приложил ПАМ "Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Заповедта била връчена на адресата Д. на 21.06.2026 г., която подала жалба срещу нея директно до Административен съд Сливен с вх.№ СД-01-01-2233/29.06.2026 г.

В хода на съдебното дирене е представено писмо рег.№ 343р-11673/24.06.2026 г. (л. 29) от ОД на МВР - Сливен, удостоверяващо, че на 21.06.2026 г. жалбоподателката Д. е предоставила кръвна проба за изследване употребата на наркотични вещества, иззета с талон за медицинско изследване № 0056000, като същата е предадена за транспортиране във ВМА – София на 23.06.2026 г., във връзка с образуваното ДП. Не са представени данни за изготвянето й.

Към доказателствата по делото са приобщени копия на: справка за нарушител/водач В. Г. Д. (л. 21 - 22); талон за изследване № 0056000 (л. 20); протокол за извършена проверка на наркотични или упойващи вещества и протокол за сервизна проверка на Дръг Тест 5000 ARRD 0022 (л. 23 - 25); мотивирана резолюция (л. 26 - 27); със заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. и заповед № 343з-2874/18.12.2018 г.на Директора на ОДМВР – Сливен (л. 30 - 35).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР Сливен, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите длъжност м. а. към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Сливен, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 от ЗДвП. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН серия GA № 4294113/21.06.2026 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Правилно и законосъобразно административният орган е посочил правните основания за нейното издаване. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Според дефиницията по чл. 22 от ЗАНН, принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23 от ЗАНН. В случая като правно основание за издаване на заповедта, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно определени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно - управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП е обоснована с описаното в АУАН управление на МПС с водач В. Г. Д., като след извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест е установено, че същата управлява лекия автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози – "К.".

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата, събрани по делото и обсъдени по-горе, Д. е предоставила кръвна проба за изследване употребата на наркотични вещества или аналози на такива. Следователно, следва да се установи дали към датата на постановяване на оспорената заповед е била налице първата от посочените по-горе хипотези, а именно – управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. Последната е потвърдена от извършен по установения ред тест с техническо средство, но с показанието на същата водачът изрично е изразил несъгласие и е изпълнил предписанието на длъжностните лица за предоставяне на кръвна проба за извършване на химико-токсикологично изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Пак от доказателствата се установява, че предоставените от водача Д. проби са изпратени в сертифицирана лаборатория за извършване на необходимия анализ и установяване наличието или липсата на наркотични вещества или техни аналози в биологичния материал. Следователно, към датата на постановяване на атакуваната заповед първата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ – управление на ППС след употреба на наркотични вещества не е била установена безпротиворечиво от ответния административен орган. Тук следва да се отбележи, че в нормата на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП изрично законодателят е поставил условие, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

С оглед така очертаните факти, следва да се има предвид правилото на чл. 3а от цитираната наредба, според което установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1 лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2 лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Значението на резултатите от химико-токсикологичното лабораторно изследване е подчертано с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., предвиждаща, че именно резултатът от това изследване е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества. Прочитът на това правило налага извод, че преди изготвянето на резултат от назначеното изследване по реда на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП, би било недоказано - за издаването на ЗППАМ е необходимо употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да е безспорно установена.

Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a3795e7-87c3-4791-aab0-b6d81fa520a0