Решение № 758 от 28.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 28.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. АДРИАНА

АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. № 5425 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- чл. 273 от ГПК.

С решение № 519783 от 30.10.2018г., постановено по гр. д. № 72106/2017г. на СРС, ГО, 151-ви състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.П. К.искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че последната дължи на „Т.С.“ ЕАД за топлоснабден имот с адрес: ***, сумите, както следва: сума в размер на 874,45 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия, ведно с такса за дялово разпределение, през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /22.06.2017г./ до окончателното й погасяване, като са отхвърлени като неоснователни искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. за горницата над 874,45 лв. до пълния претендиран размер от 1 280,72 лв., както и искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава в размер на 236,51 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 13.06.2017г.

Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 46,30 лв., представляваща разноски по гр.д. №

40668/2017г. по описа на СРС, 51 състав и сумата от 317, 49 лв. – разноски в производството пред въззивна инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Б.Б.“ ООД.

Срещу така постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ответницата В.П. К.. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата е собственик на имота на базата на представения по делото нотариален акт за дарение от 21.02.2017г., с който същата дарява имота на сина си, както и въз основа на представените заявление за откриване на партида и списък на живущите в блока към протокол от Общото събрание на СЕС. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че Общите условия свидетелстват за договорни отношения между страните. Сочи се, че по делото е останало недоказано от ищеца наличието на облигационна връзка между страните и количеството на доставената топлоенергия. Сочи, че заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза е изготвено единствено въз основа на представените от ищеца документи, поради което не следва да се взема предвид по делото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в гр. София, , ж.к. „******, като му дължи сумата от общо 1517,23 лв., от които: 1239,73 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. –м.04.2016г., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура № *********/31.07.2014г. /заотоплителе сезон м.05.2013г. –м.04.2014г./, 227,63 лв. – законна лихва за забава от 15.08.2014г. до 13.06.2017г., както и 40,99 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за период от м.05.2014г. –м.04.2016г. и 8,88 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до 13.06.2017г., ведно със законната лихва от 22.06.2017г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК вх. № 3046974 до окончателното изплащане на сумите - 01.08.2017г. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата

В.П. К.е депозирала писмен отговор на исковата молба. Поддържат, че не е налице облигационно отношение между страните поради липсата на писмен договор. Излага съображения, че ищецът не е представил доказателства за сключен договор между „Т.С.” ЕАД и „Б.Б.” ООД, поради което обажлав и дължимостта на сумата за дялово разпределение.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност на сумите, отразени във фактура № *********/31.07.2014г. за отоплителен сезон м.03.2013г. –м.04.2014г.

Оспорват се представените с исковата молба Общи условия от 2014г., наличието на : договор между „Б.Б.” ООД и ЕС, Протокола от общото събрание на етажната собственост, както и представените справки от счетоводните книги. Излага подробни съображения, че претенцията за законна лихва за забава се явява неоснователна. Моли съда да отхвърли исковата претенция на ищеца и претендира разноски по делото.

На 22.06.2017г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.П. К.за сумата 1280,72 лв. – главница, както и 236,51 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2014г. – 13.06.2017г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжницата е ползвала доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ******. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но неизплатена топлинна енергия:

1239,73 лв. - главница и 227,63 лв. лихва, а за дялово разпределение: 40,99 лв. - главница и 8,88 лв. - лихва.

С разпореждане от 10.07.2017г. по ч. гр. д. № 40668/2017г. на СРС, 151 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу П. К.за сумата от 1280,72 лв. лв. – главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016г., и 236,51 лв. лв.- законна лихва за забава от 15.08.2014г. – 13.06.2017г., ведно със законната лихва от 22.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото, а именно: 30,34 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжницата, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.” ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка фигурира името на ответницата с положен подпис срещу него.

На 12.11.2008 г. е сключен договор № 2807 между „Б.Б.“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. ******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У № 107/13.11.2007г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-02/03.02.2014г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е представена молба от 18.03.1991г. за вписване на законна ипотека в полза на Държавна спестовна каса за обезпечение изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на Д.В.К.и В.П.К. върху следния недвижим имот: апартамент на 11 етаж в сградата, находяща се в гр. София, ж.к. „******, както и молба – съгласие от 23.06.2006г., с която „Банка ДСК” ЕАД е дала съгласието си за заличаване на законна ипотека под № 296, том 22 от 1991г. по описа на службата по вписванията с район на действие СРС в полза на Банката, като ипотеката е била вписана в тежест на Д.В.К.и В.П.К. върху следния недвижим имот: апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж.к. „******.

На

15.06.1999г. в публично съдебно заседание видно от Протокол на СРС, ГО, 57 състав е сключена спогодба между страните В.Д.К., В.П.К. и М.Д.К., при която на В.П.К. е даден в изключителна собственост следния недвижим имот: апартамент № 55, на 11 етаж, и жилищна сграда на блок

2 в ж.к. „Дружба”, гр. София. За уравняване на дяловете ответницата е заплатила при подписване на спогодбата на В.Д.К.2 173 054 лв., като със съделителя М.Д.К. отношенията във връзка с уравнението на дела му са уредени извънсъдебно.

Положени са подписи върху протокола от съдебното заседание от всички страни по спогодбата.

По делото е представена и молба – декларация с дата 11.10.1993г. от В.П.К. за откриване на партида на апартамент № 55, находящ се: в гр. София, ж.к. „******, като в същата е отбелязано, че семейството й се състои от 2 члена.

По делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 21.02.2017г., съгласно който В.П.К. е дарила на М.Д.К. следния свой недвижим имот, намиращ се в: гр. София, Столична община, район „Искър”, ж.к. „******.

По делото са ангажирани и доказателства от третото лице – помагач, а именно – акт за разпределение на отопляваната кубатура в жилищната сграда на процесния имот, удостоверение за качество № 7533/01.08.2007г. и № 7588/06.08.2007г. протокол за метрологична проверка на топломер - 5 бр., протокол за замяна на топломер – 1 бр., протоколи за проведена 72- часова проба при експлоатационни условия – 2 бр., свидетелство за проверка на топломер № 17-01-41-3, свидетелство за проверка на топломер № 13-01-78-3, протокол за метрологична проверка на топломер от 16.01.2015г., 29.01.2013г. и 16.03.2010г., свидетелство за проверка на СИ – 2 бр.

От заключението на вещото лице инж. А.Г.по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице - помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор третото лице - помагач е отчитало отдадената топлинна енергия. От заключението по СТЕ се установява, че начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия е такава за отопление на имота от щранг –лира в банята; енергия, отдадена от сградната инсталация и енергия за горещо битово водоснабдяване. Според СТЕ начисляваната за процесния период топлинна енергия за отопление на имот е начислена в съотвествие с формулата съгласно Наредба № 16-334.

Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислена в съответствие с нормативната уредба, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия. Същото обстоятелство се установява и от представените от ищеца протоколи за периодична проверка на годността на абонатната станция от 2006 г., 2008 г., 2010 г., 2013 г. и 2015 г.