Решение № 431 от 16.06.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Разград, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330100120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Топлофикация - Разград“ АД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Т. В. Й. за признаване за установено, че същата дължи на ищеца сумите: 175,59 лв. - главница за доставена (потребена) топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.11.2023 г. - 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до окончателно изплащане и 14,68 лв. - обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.12.2023 г. до 06.11.2024 г. Претендира разноски за настоящото производство и тези, сторени по заповедното производство в размер на 75 лв.

Твърди, че ищцовото дружество продавало (доставяло) на ответницата топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия (ОУ), одобрени от КЕВР, при спазване изискванията на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (Наредбата) и по цени, определени от Комисията, за жилище в сграда-етажна собственост с централно топлоснабдяване. От своя страна, ответницата не изпълнила задължението си да заплати стойността на доставената топлинна енергия и свързаните с нея такси за извършване на услугата дялово разпределение, като за времето от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. задължението било в размер на 175,59 лв., което наложило да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, в което било посочено и топлоснабдяваното жилище и по образуваното ч. гр. д. № 2033/2024 г. по описа на Районен съд Разград, съдът издал заповед за изпълнение за исковите суми, ведно с разноските в заповедното производство. Поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК ищецът имал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгради-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия. Тъй като ответницата била собственик на топлоснабден имот с адрес: ****************************************, между нея и ищцовото дружество съществувало облигационно правоотношение с предмет „продажба на топлинна енергия“ при Общи условия, с чиито клаузи, според правилото на чл. 150 от ЗЕ, били обвързани клиентите, без да е необходимо изричното им приемане.

Съдържанието на описаното продажбено правоотношение било определено в ОУ.

Основното задължение на дружеството (доставка на топлинна енергия) било изпълнено 1 точно и качествено, но ответницата не престирала дължимата сума, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителна сметка, изготвена по реда за дяловото разпределение от топлинния счетоводител „Бруната“ ООД.

За отчетен период м. ноември 2023 г. – м. март 2024 г. по партидата на Т. Й. била начислена 0,78308 МВтч прогнозна топлинна енергия на стойност 113,97 лв. при цена на топлинната енергия 144,540 лв./МВтч, без ДДС, определена от КЕВР. С такса партида (11,67 лв. без ДДС) се получавала крайната прогнозна сума 125,64 лв. без ДДС, или 150.74 лв. с ДДС. След извършен отчет на уредите за дялово разпределение от топлинния счетоводител било установено, че реално потребената топлоенергия за посочения период е по-голяма – 0,90937 МВтч или 132,35 лв. без ДДС. С начислената такса партида сумата за реално доставената топлоенергия за процесния период била в размер на 175,59 лв. с ДДС. За да се получи действително дължимата сума за плащане спрямо реално доставената топлинна енергия било издадено дебитно известие на стойност 24,85 лв. с ДДС и прибавено към прогнозно начислените суми.

С оглед на това, че задължението не било изпълнено, на основание чл. 32, ал. 6 от ОУ и чл. 86 от ЗЗД, ответницата дължала и обезщетение в размер на законната лихва (ОЛП+10 %) за всеки ден забава, след изтичане на 30-дневен гратисен период, считано от издаване на фактурата, до окончателното плащане. За периода 31.12.2023 г. – 06.11.2024 г. обезщетението за забава върху претендираната главница било в размер на 14,68 лв.

Твърди, че за топлофицирания имот, предмет на делото, било подадено Заявление за присъединяване към градската отоплителна мрежа от страна на В.Й.В., баща на ответницата, съгласно Удостоверение за наследници с изх. № 1500/23.02.2024 г. на Община Разград. Въз основа на това заявление била открита партида на В.В.. След неговата смърт партидата била прехвърлена на Р.В. В., съпруга на В.В. и майка на ответницата. Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 7674/16.12.2022 г. на Община Разград, единствен законен наследник на Р. В. била Т. В. Й.. Същата се явявала единствен наследник и на покойния си брат Й.Й., съгласно Удостоверение за наследници с изх. № 511/28.11.2022 г. на Община Разград.

С оглед горното и на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН Т. В. отговаряла за задълженията на своите наследодатели. Нямало информация същата да е извършила отказ от наследство или да е приела същото по опис. Следователно, била материално и процесуално легитимирана да отговаря по исковете.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, който чрез назначения особен представител в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор, в който изразява становище за допустимост, но по същество за неоснователност на исковите претенции с искане за отхвърлянето им изцяло.

Твърди, че ответницата, не обитавала от години апартамента, тъй като от изложеното в исковата молба ставало ясно, че заповедта за изпълнение била връчена на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК, следователно връчителят бил събрал достатъчно данни, че длъжникът не живеел на адреса. Това обосновавало правния извод, че нямало как ответницата да е използвала начислената топлинна енергия.

Ответницата била единствен наследник и в тази връзка не били представени доказателства същата да е приела наследството или да е извършила отказ от наследство. На следващо място, никъде не бил упоменат абонатният номер на партидата. Намира за невярно твърдението на ищеца, че ответницата, видно от приложеното извлечение от сметки, била използвала доставената топлинна енергия през процесния период, като не погасила задължението си. Оспорва коректността на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, както и че претендираните от ищеца суми отговарят на действително използваната топлинна енергия. Ответницата била собственик на имота, но ищецът не ангажирал доказателства, че през процесния отчетен период страните били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия. Счита, че ищцовото дружество следвало да докаже начина на формиране на процесното задължение и размера на същото. С приложените по делото доказателства, това не се доказвало.

Всяка страна следвало да докаже твърдените от нея факти и недоказването от страна на „Топлофикация - Разград” АД на претендираното вземане налагало отхвърляне на иска за главница. Искът за обезщетение за забава, като акцесорен, също следвало да се отхвърли.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна 2 следното:

Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.

Видно от представената по делото молба от 25.12.1980 г. и акт на ТЕЦ Разград за включване към градската мрежа за отопление, наследодателят на ответницата е поискал да се присъедини към същата, като е посочено жилището, находящо се в ********************************* и неговото разпределение. От приложените удостоверения за наследници се установява, че ответницата е единствен наследник на родителите и брат си, респективно – собственик на процесния имот. От представената по делото справка за задълженията и индивидуална справка за използваната топлинна енергия за отчетен период м. 11.2023 г. – м. 04.2024 г. се установява, че за доставената и отчетена топлинна енергия са съставени съответните фактури, приложени към исковата молба, както и дебитно известие от 12.08.2024 г. към тях, в което е посочена изравнителната стойност за отоплителния период.

По реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2033/2024 г. на РС Разград е издадена заповед за изпълнение № 1023/11.11.2024 г. срещу Т. В. Й. в полза на „Топлофикация Разград“ АД за сумата 175,59 лв. незаплатена топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.11.2023 г. – 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането и за сумата 14,68 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2023 г. – 06.11.2024 г.

По приложеното ч. гр. д. № 2033/2024 г. са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград” АД гр. Разград на потребители за битови нужди и решение № ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл. 3, ал. 1 на същите, купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл. 13 от ОУ е посочено, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок, който съгласно чл. 32, ал. 1 е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, а относно заплащането на изравнителните сметки, този срок тече от датата на издаване на данъчните дебитни известия – ал. 2. При неизпълнение в срок на задължението за плащане, купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия, съгласно чл. 32, ал. 6.

Видно от приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата – етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца, което е установено от вещото лице при посещение на място. Апартамент № 10 е включен към сградната инсталация, видно от подадената молба от наследодателя на ответницата, ведно с акта за разпределението на кубатурата Вещото лице е установило, че в ап. 10 няма монтирани отоплителни тела. В апартамента на ответника, както и в цялата сграда, не се използвала топлина от абонатната станция за подгряване на битова гореща вода. Дяловото разпределение на потребената топлинна енергия в процесния имот се извършвала от „БРУНАТА“ ООД (с настоящо название „Далсия“ ООД). Вещото лице е направило проверочни пресмятания в съответствие със Закона за енергетиката, Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването и приложената към нея Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост и съвпадението на получените резултати с аналогичните, получени от топлинния счетоводител показват, че правилата за дялово разпределение са спазени. Вещото лице сочи, че няма документ, с който етажната собственост да възлага на „БРУНАТА“ ООД да извършва топлинното счетоводство, тъй като към момента, в който е започнала дейността си през 1999 г. такъв документ не се изисквал. „БРУНАТА“ ООД поела топлинното счетоводство в резултат на спечелена обществена поръчка от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – РАЗГРАД“ АД. След промяната на законодателството през 2003 г. етажната собственост придобила възможността на избира топлинен счетоводител, но до настоящия момент не била инициирала желание за смяна на начина на дялово разпределение.

От приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задълженията на ответника за доставената топлинна енергия в размер на 175,59 лв. са отразени в счетоводството на ищеца по сметка 411 – Клиенти, а обезщетението в размер на законната лихва от 14,68 лв. е отразено в счетоводството на ищеца по сметка 709 – други приходи-неустойки. Вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл.