Разпореждане № 3447 от 04.08.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3447 гр. Разград, 04.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД Н. БОРИСОВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно гражданско дело № 20263330101604 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от Агенция за събиране на вземания ЕАД, 203670940 за издаване на заповед за изпълнение срещу М. Ц. Р., ********** настоящ адрес: **********, общ. Столична, обл. София (столица)за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6035814/07.05.2024 г., сключен с “Вива кредит“ АД: главница 469.89 евро, дължима за периода 21.11.2024 г.-01.07.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 16.07.2026 г. до окончателното й изплащане, 524.93 евро договорна лихва за периода 21.11.2024 г.-01.07.2025 г., 61.96 евро лихва за забава за периода 22.11.2024 г.-16.07.2026 г., както и разноски по делото.

От заявлението и приложенията към него съдът, установи, че на 07.05.2024 г., между М. Ц. Р. /Заемател/ и “Вива кредит“ АД /Заемодател/ е сключен по Договор за паричен заем № 6035814, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1100 лв. /562,42 евро/, който е следвало да бъде върнат на 30 двуседмични погасителни вноски с краен срок на погасяване 01.07.2025 г. при уговорени ГЛП 40,32% и ГПР 50,05%. Видно от приложена застрахователна полица, 100 лв. за отнесени за като застрахователна премия.

Съгласно чл.1, ал.3 заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 628,80 лева. Съгласно чл.5, ал.1 заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция, като при неизпълнение на задължението дължи неустойка в размер на 419,40 лв.

Условията за издължаване на сумите по Договор за паричен заем 6035814 като размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми се съдържат в погасителен план - Приложение 1 към договора.

На 28.11.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.11.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Вива Кредит" АД, по силата на който вземането на "Вива Кредит" АД срещу 1

М. Ц. Р., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 6035814 от дата 07.05.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на"Вива Кредит" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П- ВИВ/6035814 от дата 10.12.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Съдът, при така изложените обстоятелства, е намерил, че са налице нередовности в заявлението и с Разпореждане с рег. № 3127 / 21.07.2026г., е дал указания в тридневен срок от съобщаването да бъде представен документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да поясни обстоятелствата на които се основава искането, а именно: да посочи по какъв начин е формиран записания в договора ГПР, както и извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите.

В предоставения срок заявителят не е изпълнил указанията – не е представил е документ за платена държавна такса, а в депозирана на 30.07.2026 г. заявителят не е посочил извършените от длъжника плащания с аргумента, че подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

При тази фактическа обстановка, съдът, следва да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по следните съображения:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 50,05%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая, при предоставена на длъжника сума по договор № 6035814/07.05.2024 в размер на 1000 лв., дължимата сума възлиза общо на 2435,70 лв., в т.ч. договорна лихва в размер на 287,50 лв., такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 628,80 лева, неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 419,40 лв и 100 лв. застрахователна премия по застрахователна полица. Макар да се твърди, че договорът е сключен при ГПР от 50,05%, при включени всички разходи по кредита, предоставен за период от около 7 месеца /30 седмици/ е видно, че размерът на ГПР е вписан формално и действителните разходи са в много поголям размер.

2

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Договор за паричен заем № № № 6035814/07.05.2024 г. е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност. Същевременно, за да се приложи предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, съдът следва да има информация относно извършените плащания, с които да се намали размера на неплатената главница и съответно да се присъди разликата.

Нередовността на заявлението води до последиците на чл.411 ал.2 т.1 ГПК за неговото отхвърляне.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина, срещу М. Ц. Р., ********** настоящ адрес: **********, общ.

Столична, обл. София (столица)за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6035814/07.05.2024 г., сключен с “Вива кредит“ АД: главница 469.89 евро, дължима за периода 21.11.2024 г.-01.07.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 16.07.2026 г. до окончателното й изплащане, 524.93 евро договорна лихва за периода 21.11.2024 г.-01.07.2025 г., 61.96 евро лихва за забава за периода 22.11.2024 3 г.-16.07.2026 г. и отхвърля искането за присъждане на съдебни разноски.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4