Решение № 102 от 17.07.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Монтана, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251600600077 по описа за 2025 година С Присъда на РС Лом, постановена на 29.01.2025 г. по НОХД № 432/23 г., подсъдимият С. Б. от гр. *, обл. *е признат за ВИНОВЕН в това, че на 22.09.2022 г. в гр. *на ул. „*“ № *причинил другиму средна телесна повреда като чрез нанасяне на удар с ръка в челюстта на К. И. от с.гр. му причинил счупване на долната челюст, което довело до затруднения в дъвченето и говоренето с оздравителен период от три-четири месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване, на осн. чл. 66 от НК, е ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане в сила на присъдата.

Със същата Присъда подс. С. Б. е ОСЪДЕН да заплати на пострадалия К. И. сумата 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.09.2022 г. до окончателното й изплащане, а също и сума от 100 лв. разноски по делото, като в ОСТАНАЛАТА СИ ЧАСТ : над уважения до пълния предявен размер от 20 000 лв. гражданския иск за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.

Като неоснователен е отхвърплен и предявения срещу подсъдимия граждански иск за сумата 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, а подсъдимия е осъден да заплати и направените по делото разноски и 1 държавни такси.

Срещу горната Присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия С. Б..

В същата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка със събирането и обсъждането на доказателствата, като се твърди да не са били налице условията на чл. 281, ал.1, т. 3 от НПК за приобщаване на свидетелските показания на пострадалия от досъдебнвото производство.

Съдът не е положил усилия да осигури личен разпит в хода на съдебнвото следствие на пострадалия, с което е лишил защитата от възможността да изясни съществени за обвинението факти и да поиска провеждането на очни ставки поради сложили се противоречия в свидетелските показания и обясненията на подсъдимия. Поддържа се, че действията на подсъдимия са осъществени при условията на неизбежна отбрана, а съдът необсновано е отказал да приложи този институт. Иска се пълна отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова – оправдателна с отхвърляне на гражданските претинции.

Присъдата е обжалвана и от пострадалия К. И., конституиран като граждански ищец и частен обвинител. В жалбата си поддържа, че наложеното наказание е занижено и явно несправедливо, като първостепенният съд не е съобразил всички обстоятелства с правно значение за вината. Смята и че е твърде ниско присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са правилно преценени тежестта на травмата и продължителния оздравителен период, както и остатъчните явления от нея. Моли присъдата да бъде изменена, като бъде увеличен както размера на наказанието, така и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед проверка на част от оплакванията в жалбата на подсъдимия, е изискана информация от ОД на МВР Монтана за задграничните пътувания на пострадалия и е приета справка в тази насока.

В съдебно заседание пред въззивния съд всяка от страните, чрез своя процесуален представител, поддържа доводите в своята жалба, доразвива ги и моли да бъдат споделени, като бъде отхвърлена жалбата на противната страна.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА излага становище за неоснователност и на двете жалби. Смята, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, изяснил е напълно фактите по делото и правилно е приложил закона. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията в жалбите във връзка с доводите и становищата на страните и след като провери изцяло обжалваната присъда, приема следното:

Въззивните жалби са допустими: подадени са в срок, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страни, които разполагат с процесуалните права за въззивно обжалване на първоинстанционната присъда.

Разгледани по същество: жалбата на подсъдимия е неоснователна, а тази на частния обвинител и граждански ищец – чстично основателна.

2

Съображенията на въззивния съд за този извод се свеждат до следното:

След проведено съдебно следствие по общия, предвиден в НПК, ред, първоинстанционният съд приел от фактическа страна, че : вечерта на 21.09.2022 г. св. К. И. и съпругата му св. В.И.а били на гости в дома на св. А. и Г.А. в гр. *, на ул. „*“ № *. Към полунощ И.а се прибрала в дома си, а А. се отделила от компанията и се качила при детето си. Подсъдимият пристигнал след полунощ в дома на св. А. А., познавал се с И. и тримата продължили да си говорят, като употребили и голямо количество алкохол. По някое време подс. Б. се приближил до И. и започнал да му показва снимки от телефона си на хора, които му дължали пари. Сред тях била и роднина на И.. И. му отвърнал, че това не го интересува, отместил се, но подсъдимият не престанал и продължил да поднася телефона си пред лицето на И., твърдейки, че и неговата роднина следва да му връща пари. И. се подразнил, издърпал телефона от ръката на подсъдимия и го захвърлил. Двамата станали от масата и започнали да се бутат в гърдите. Тогава домакинът - св. А. застанал между тях в опит да ги разтърве, като подсъдимият се озовал зад гърба му.

Подсъдимият се пресегнал с ръка през А. и със свита в юмрук ръка ударил странично лявата буза на И.. Удареният усетил силна болка, устата му се изкривила и потекла обилно кръв. Започнал да излиза навън, но подсъдимият го последвал като продължил да го удря и рита. В опита си да се предпази, И. ударил веднъж в лицето подсъдимия. Св. А. все пак успял да ги разтърве, жена му св. А. слязла при мъжете, провокирана от шума и след като видяла в какво състояние е И., позвънила на жена му и св. И. пристигнала отново на мястото.

Последната, като видяла мъжа си с увиснала челюст и много кръв по него, се почувствала зле и й прилошало. След като се посъвзела, двамата с И. си тръгнали, а впоследствие посетили болницата в гр. *. От там ги изпратили в болницата в *, където се установило, че И. е получил сериозна травма на долната челюст и били напътени към „П.“ в *. Там на следващия ден на И. била приложена хирургическа интервенция и му били поставени шини, които следвало да носи в продължение на 40 дни. През това време не бил в състояние да се храни и говори нормално. Последвали още три прегледа, наложило се и механично наместване на счупената му челюст, коментирало се допълнителни манипулации по поставяне на импланти. Семейството търсило медицинска помощ и в съседна Турция.

Горното съдът приел за установено от показанията на изслушаните по делото свидетели, както и от приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т. 3 от НПК показания на пострадалия К. И.. След като установил, че И. работи в чужбина и не може за продължително и неопределено време да се яви в съда, липсвало пречки да бъдат приобщени свидетелските му показания от досъдебното производство, дадени пред съдия, в които той подробно е посочил как са се развили събитията процесната нощ и какви наранявания е получил. Съдът отразил, че тези му показания съвпадат с показанията на свидетелите А., дадени също на досъдебното производство по време – поблизко до събитията и с по-пресни спомени. В самите си обяснения и подсъдимият не отрича , че конфликтът е започнал вътре в къщата и че е нанесъл удар на И., макар да не е в състояние да посочи подробности. При 3 тези доказателства, от правна страна съдът счел, че е налице извършено от подсъдимия престъпление по чл. 129, ал.1 от НК – нанесена е средна телесна повреда, изразила се в счупване на долната челюст на пострадалия.

При определяне на наказанието съдът съобразил, че текстът на закона предвижда наказание „лишаване от свобода“, а при индивидуализирането му – отчел чистото съдебно минало като смекчаващо вината обстоятелство, а като отегчаващо - лошите характеристични данни за извършителя, факта, че е извършил деянието в пияно състояние и отмерил наказанието на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Счел, че за изпълнение целите на наказанието не е необходимо то да се търпи ефективно, а и поради липсата на законови пречки – отложил изтърпяването за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съдът приел за неоснователни възраженията на защитата, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана. Посочил, че за да е налице такава, следва да е налице непосредствено противоправно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия, което да е започнало и да не е довършено.

Доказателствата по делото не установяват такива факти – напротив пръв подсъдимият е започнал конфликта, като на пияна глава е коментирал лица, дължащи му пари и е показвал техни снимки от телефона си, досаждайки на пострадалия с паричните си проблеми. Действително, преди получаване на удар в челюстта, пострадалият е издърпал телефона на подсъдимия от ръката му и го е захвърлил, но и това му действие не може да обуслави приложението на чл. 12 от НК, тъй като посегателството над имуществото на подсъдимия вече е било завършило – съотнесено като време на извършване към времето на нанасянето на удара. Съдът продължил с разсъжденията си и по-нататък – приел, че действията на подсъдимия не съответстват на едно евентуално нападение от страна на пострадалия, тъй като се установява от медицинските експертизи, че при бутането в гърдите подсъдимият не е получил нараняване в тази област на тялото, а е отвърнал на пострадалия с удар с юмрук в лицета, при което е счупил челюстта му. По отношение на гражаднските претенции първоинстанционният съд счел за основателна единствено тази – за неимуществени вреди. Съобразно тежестта на травмата и продължителния оздравителен период – почти година, през който пострадалият е бил затруднен в дъвченето, храненето и говоренето, изпитвал е болки и страдания, лекуван е в няколко лечебни заведения, съдът отмерил обезщетение в размер на 10000 лв., като отхвърлил гражданската претенция за неимуществени вреди в останалата й част – до пълния заявен размер като неоснователна. Отчел да липсват каквито и да е доказателства за претърпяни имуществени вреди от деянието, както и такива за евентуален техен размер, поради което отхвърлил гражданската претенция за имуществени вреди.

При въззивната проверка на горната присъда по повод жалбите, а и при служебната такава по реда на чл. 314 от НПК, Окръжният съд не констатира допуснати процесуални нарушения, а камо ли такива със съществен характер, които да водят до отмяна на присъдата на това основание. Решаващият съд е провел съдебно следствие по общия ред, изслушал е свидетелите, вещото лице и подсъдимия и е обсъдил надлежно всички събрани гласни и писмени 4 доказателства. Правилно е приложил разпоредбата на чл. 281 от НПК по отношение свидетелските показания на сем. А. от досъдебното производство и се е аргументирал защо кредитира тези показания. Въззивният съд споделя изцяло доводите му. Няма пропуски и при приобщаването на свидетелските показания от досъдебното производство на пострадалия И.. Същият се е явил пред съда на две съдебни заседания: на 13.02.2024 г. и на 29.04.2024 г., след което е заминал да живее и работи в чужбина, а св. И. / неговата съпруга/ е обяснила подробно на съда защо той не може да се явява в следващите съдебни заседания. Отсъствията му съвпадат с периодите, в които не е бил в страната – според приложената към въззивното дело справка от МВР Монтана. В качеството му на граждански ищец и частен обвинител, неговото явяване в съдебно заседание не е било задължително. И. си е упълномощил адвокат – повереник, който се е явявал във всички съдебни заседания и е защитавал интересите му. Пострадалият е бил разпитван на досъдебното производство пред съдия при спазване изискванията на чл. 222 от НПК. При това е изложил обективно фактите, които лично е възприел в нощта на инцидента – включително и неблагоприятните за него – че е захвърлил телефона на подсъдимия, че го е ударил, макар и в опит да се защити, предал е поведението на домакина – св. А. При тази масимална подробност на показанията, правилно е счетено, че не се налага разпит по делегация на св.