Решение № 245 от 31.10.2019, Районен съд - Свищов

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 245 гр.Свищов, 31.10.2019г.

Свищовският районен съд в публично заседание на 10.09.2019 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА

БЪЧВАРОВА при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№232 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, чл.79 и чл.92 от ЗЗД.

С исковата молба ищцовото дружество „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *твърди, че е подписан Договор за паричен заем № 2830218 от 13 юни 2017 г. между „И.“ АД като Заемодател и С.В.С. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Твърди, че съгласно сключения договор за заем заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя-ответник паричен заем в общ размер на 1250 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. Ответницата се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1489,80 лв., ведно с договорната лихва на 26 дввуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 57,30 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, ответницата е извършвала плащания в общ размер на 1234,20 лв., като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 726,71 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2830218 от 13 юни 2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора.

В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 75,49 лв. за периода от 27 юни 2017 г. - датата на първата вноска до 12 юни 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Заявява, че в сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезлеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 613,84 лв.

Твърди, че разпоредбите на договора предвиждат, в случай, че настъпи забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. Тези разходи се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат в размер по-голям от 45лв. В настоящия случай ответницата дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 27 лв.

Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „И.“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай ответницата дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 27. Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Твърди, че ответницата е трябвало да изплати целия заем на 12 юни 2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а същата дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47,39 лева от 13 юни 2018 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 14 ноември 2018 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Твърди, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 август 2018 г. между „И.“ АД, ЕИК ** и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди, че „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника С.В.С.. Съдът е уважил претенцията и е издадена заповед за изпълнение. В законоустановения двуседмичен срок ответницата е възразила срещу същата, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е депозиран настоящия установителен иск.

Моли съда да признае в отношенията между страните, че „А.З.К.Н.П.З.”

ЕООД, ЕИК *има следните вземания срещу С.В.С.: 726,71 лева главница; 75,49 лева договорна лихва за периода 27 юни 2017 г. до 12 юни 2018 г.; 613,84 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 27 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47,390000000000001 лева за периода от 13 юни 2018 г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 14 ноември 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира разноски както в заповедното, така и в исковото производство.

Ответникът, в отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК счита предявеният иск за допустим. Оспорва го изцяло, като твърди, че същия е неоснователен и недоказан.

Счита представения договор за нищожен, тъй като накърнява добрите нрави. Същият съдържал неравноправни клаузи по смисъл на ЗЗП, касаещи определянето на договорно възнаграждение, лихвен проценти годишен лихвен процент на разходите. Относно възнаградителната лихва счита, че е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, като се нарушава принципа за недобросъвестност. Налице било и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС №426/14г. Реално налице не било уговорена неустойка, а чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и нарушаване на добрите нрави, ищецът бил калкулирал допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Нищожни поради противоречие с добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК били и клаузите на чл.2, ал.1, т.8 от договора за заем, в който е посочено, че годишният лихвен процент на разходите е 41,7%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, поради допълнително таксуване на потребителя, с което последния е въведен и в заблуждение относно стойността на разходите. Не е посочен механизма по който е изчислен този процент.

Заявява, че процесния договор има характер на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД следва да се съобразят и правилата на специалния закон – ЗПК. Също така съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителните правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителните му части. В случая нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителните норми на закона.

Аргумент за недействителност на договора на това основание се съдържа и в разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Поради това прави възражение за нищожност на договора за заем поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал1 от ЗЗД, така и поради липса на съгласие – чл.26, ал.2 от ЗЗД.

Заявява, че не е уведомена за предсрочната изискуемост към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Твърди, че дружеството –заемател няма статут на банка по смисъла на ЗКИ и представлява финансова институция, регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за заем е двустранен, възмезден, консенсуален и формален и се подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и специалния ЗПК не се предвидени особени правила за сключването му и действителността му. Съгласно т.18 от ТР 4/14г. предсрочната изискуемост представлява изменение на договора. Обявяването на предсрочната изискуемост изисква изявление на кредитора, че ще счита целия договор за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявление на кредитора. Вземането, предмет на заявлението по чл.410 от ГПК трябва да има за предмет изискуемо вземане. Освен това началният момент предсрочната изискуемост не настъпва автоматично на основания договорната клауза, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването й.

На следващо място липсвали и доказателства за направени разходи за извънсъдебно събиране на заема.

Предвид на изложеното моли съда да прогласи договора за паричен заем за нищожен и да отхвърли исковата претенция.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява и не изразява становище.

В проведеното съдебно заседание, ответника не се явява и не се представлява.

Предвид представянето на доказателства, че след предявяване на исковата молба спорното право е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.„ ЕАД, с Определение от 09.07.2019 г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „А.з.с.н.в.„ ЕАД, н. основание чл.

218 от ГПК.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 19.11.2018г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 1176/2018г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 697/21.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – С.В.С. с ЕГН **********, да заплати на кредитора „АКПЗ” ЕООД, ЕИК *следните суми: 726,71 лв. ( седемстотин двадесет и шест лева и 71ст.) - главница; 75,49 лв. ( седемдесет и пет лева и 49ст.) – договорна лихва от 27.06.2017г. до 12.06.2018г.; 613,84 лв. ( шестстотин и тринадесет лева и 84ст.) – неустойка за неизпълнение на задължение; 27,00 лева (двадесет и семе лева и 00ст. ) – разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 47,39 лева (четиридесет и седем лева и 39ст.) – законна лихва за периода от 13.06.2019г. до 14.11.2018г.; законна лихва от подаване на заявлението – 19.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в в законоустановения срок е възразил, че не дължи претендираните суми. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

Разпечатката съдържа 36 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a344958-adb0-4735-b65a-8afdb640c697