Решение № 7423 от 03.07.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7423

Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДАРИНА РАЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА канд № 20257050701092 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на „Наба йистгруп“ ЕИК *********, представлявано от управителя С. Б., чрез адв. Бр. Б. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица]против Решение № 351/ 14.03.2025 г., постановено по НАХД № 113/ 2025 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № **********/ 23.08.2024 г. на зам.-кмета на община Варна, с което на касатора е наложена на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

В жалбата като касационно основание е посочено – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В съдебно заседание по делото жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява.От процесуалния му представител – адв. Бр. Б.от АК – Варна е получена молба със становище, че поддържа жалбата, няма доказателствени искания и моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба – зам.-кметът на община Варна, редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител гл. юрк. Х. е получена писмена молба с изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Моли за присъждане на юрк. възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна, като правилно и законосъобразно.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с [НА], том * рег. № ***дело №***год. по описа на Н. Д. Б. на 05.03.2021год. на наказаното дружество било учредено право на строеж за игрална зала находяща се на първи етаж и изба № ** находяща се на подземен етаж в жилищна сграда която ще се изгради в ПИ с идентификатор № **********, находящ се в [населено място], община Варна, район „Вл. В.“ ** м.р.

С разрешение за ползване № ДК-07-ВН-162/04.07.2023год. строежът бил въведен в експлоатация. На 14.02.2024год. от страна на наказаното дружество, била подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за отчетната стойност на новопридобития недвижим имот като в декларацията било посочено, че имота се придобива чрез учредено право на строеж. Декларацията била заведена с вх. № **********/14.02.2024год.

При проверка на подадена декларация и съпровождащите я документи било установено, че строежа е бил въведен в експлоатация на 04.07.2023год., както и че декларацията се подава след изтичане на крайния срок за подаването й който изтичал на 04.09.2023год.

На 19.04.2024год. свид. М. А. – инспектор в дирекция МД при община Варна, издала срещу наказаното дружество АУАН № *********, в който посочила, че същото е извършило нарушение на чл. 14, ал.4, във вр. чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, вр. §1, т.1 от ДР на ЗМДТ, вр. чл. 2 от ЗСч., вр. чл. 123, ал.1 от ЗМДТ. Актът е бил предявен на представляващата дружеството, която го подписала вписвайки, че ще подаде възражения в определения законов срок.

В срока по чл. 44 от ЗАНН представляващата наказаното дружество подала писмено възражение срещу АУАН, в което по същество не оспорвала извършването на нарушението, а сочела причините поради които е подала декларацията със закъснение, и отправяла искане да бъде отправено предупреждение. Възражението не било прието от АНО и 23.08.2024год., въз основа на акта зам. кмета на община Варна издал оспореното НП като е приел изцяло фактическите и прави изводи на актосъставителя и на основание чл. 123, ал.1 от ЗМДТ наложил на въззивното дружество имуществена санкция в размер на 500лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала М. А.. От същите се установява, че наказаното дружество е подало декларацията чрез ССЕВ е след проверка на същата и документите към нея е било установено, че не е подадена в срок информация за отчетната стойност.

Показанията на свид. А. въззивният съд е кредитирал като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са били :копие от Нотариален акт за прехвърляне право на собственост и взаимно учредяване право на строеж върху недвижими имот и разпределение ползването на поземлен имот; Разрешение за ползване; Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, разписка, удостоверяваща датата на подаване на декларацията и др. Съдържащата се в посочените документи информация кореспондирала изцяло с показанията на св. А. и подкрепяла извода за тяхната достоверност.

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. В обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното дружество нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено както и нарушените законови норми. Ясно и недвусмислено от обстоятелствените части на АУАН и НП става ясно, че отговорността на дружеството е ангажирана за това, че не е подало в срок до 04.09.2023год. информацията за отчетната стойност на новопридобит имот, поради което и за каквато и да било неяснота и дума не може става. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушенията съдът не констатира.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. чл. 14, ал.1, вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Според нормата на чл. 14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. От своя страна нормата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ вменява в задължение на предприятията собственици на новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 да подадат информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. За дефиницията на понятието "предприятие" §1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а според чл. 2, т.1 от последния предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон. От своя страна чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци. Следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на съответния новопостроен имот, да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Макар и посочената норма да не конкретизира начина, по който следва да бъде изпълнено това задължение, със Заповед № 3МФ 1173/18.12.2019 г. на Министъра на финансите е одобрен образец на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и следователно надлежният ред за подаване на необходимата информация е посредством подаването на декларация по утвърдения образец. Дружеството не е изпълнило това задължение в законово установения срок, а е подало съответна декларация повече от 5 месеца след изтичането на срока за това. По този начин същото действително е осъществило неизпълнение на адм. задължение, установено с чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ, наличието на което правилно е констатирано с обжалваното НП. Правилно е била определена от АНО и датата на нарушението– 05.09.2023год., първия ден след изтичане на срока за подаване на декларацията. В случая този срок започва да тече от датата на разрешението за ползване – 04.07.2023год. и изтича на 04.09.2023год. За извършеното нарушение, което по изложените съображения съдът е приел за безспорно установено, дружеството правилно е санкционирано по реда на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, предвиждащ специално наказание за лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък.

След като надлежното изпълнение на процесното задължение е посредством подаване на декларация по утвърден образец, нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ следва да се санкционира именно по реда на чл. 123, ал. 1, пр. 2 от същия закон. В практиката на съдилищата трайно се приема, че чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е надлежната санкционна разпоредба за нарушения от вида на процесното.

Процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е формално, а не резултатно и защитения от закона обществен интерес е бил засегнат към момента на констатиране на нарушението в степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид като при това, в процесния случай съответното нормативно изискване не е било изпълнено повече от 5 месеца от изтичане на законово установения срок. Що се касае до изложените в жалбата обстоятелства в подкрепа на становището за маловажност на случая – нарушението е първо за въззивното дружество, същото е установено след като дружеството е предприело действия по изпълнение на задължението си, дължимият данък бил заплатен, те според съда не сочат на обществена опасност значително по-ниска от обикновените нарушения от този вид, а следва да се вземат предвид при определяне размера на санкцията и очевидно това е било сторено с оглед наложеното в минимален размер наказание – имуществена санкция в размер на 500лв. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и процесуалните правила.

Настоящата касационна инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение.

Според настоящия съдебен състав в хода на административно наказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на касатора.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

В тази връзка за дефиницията на понятието "предприятие" § 1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а според чл. 2, т. 1 от същия предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон. От своя страна чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци. Следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на процесния недвижим имот, да подаде информация за отчетната му стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В посочената норма не се конкретизира начина, по който следва да бъде изпълнено това задължение, но със своя Заповед № 3МФ-1173/18.12.2019 г. Министъра на финансите е одобрил образец на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, поради което се налага изводът, че надлежният ред за подаване на необходимата информация е посредством подаването на декларация по утвърдения образец.

Разпечатката съдържа 34 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a342a69-a25b-4f0c-bc69-96178c70c388