Решение № 50 от 27.06.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Бургас, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600060 по описа за 2023 година С присъда № 20 от 09.12.2022г., постановена по НОХД №478/2021г., Сливенският окръжен съд признал подсъдимия Г. Я. К. за виновен в това, че на 02.12.2020 г., на път Ш-5503, в землището на с. Радево, общ. Нова Загора, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“ с per.

№ СТ ... СН, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, а именно: чл. 21 ал.

1 от ЗДвП, като управлявал със скорост от 109 км/ч при допустима скорост от 90 км/ч извън населено място и по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП - като не изпълнил задълЖ.ето си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и по непредпазливост причинил смъртта на Т.С. Т., което деяние е извършил в пияно съС.ие - с концентрация на алкохол в кръвта 0.94 промила, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.

Със същата присъда, на основание чл. 343г от НК, лишил подсъдимия К. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.

Осъдил К. да заплати на всеки от частните обвинители З. Н. Т., С. Т. Т., 1

Р. И. Т. и П. С. К. направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

В тежест на подсъдимия К. са присъдени и направените по делото разноски в досъдебното производство, както и разноските, направени в съдебната фаза на делото.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства – участвалите в произшествието автомобили, които разпоредил след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на собствениците.

Недоволен от така постановената присъда подсъдимият Г. К., представляван от защитника си адвокат Д. Д. от АК-Сливен, я оспорва с подадена в законоустановения срок въззивна жалба . Твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована на доказателствата. Намира за несправедливо завишени налоЖ.те му наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Моли съда да оправдае подсъдимия за извършване на деянието в пияно състяние по смисъла на чл.343, ал.3 от НК, както и да измени присъдата на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК и да намали размера на налоЖ.те наказания.

С допълнение към въззивната жалба е заявено становище, че приетата от съда фактическа обстановка е неправилна и това е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че съдът не е изяснил важни за делото обстоятелства, а именно допуснатите от полицейските служители груби нарушения при обработване на първото ПТП. Счита, че пострадалият и колегата му с поведението си са спомогнали за настъпването на общественоопасния резултат, което е следвало да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието лишаване от свобода. Твърди се, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които не са отчетени от първоинстанционния съд – чисто съдебно минало, процесуалното поведение на подсъдимия, семейното му полоЖ.е, социално и обществено полоЖ.е на работлив и грижовен родител, както и съпричиняването от пострадалия. Защитникът застъпва становище за допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, като е отказано извършването на повторна химическа експеритза за установяване на алкохол в кръвта на подсъдимия. Твърди се, че такова нарушение е допуснал и ОС-Сливен, като не е анализирал мотивите на защитата за заинтересованост на вещото лице, както и за допуснато 2 нарушение на чл.19, ал.2 от Наредба № 1 от 2017г., изразяващо се в пренасяне на кръвните проби без хладилна чанта. Химическата експертиза се оспорва и като опорочена, поради качеството на техниката, с която е направено изследването на кръвта, а именно остаряла, без памет, без възможност за връзка на резултата с конкретно лице и за съхранение на резултатите.

Защитникът намира за неправилно кредитирана от съда и комплексната съдебно-медицинска и химическа експертиза, с която е установено, че съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на ПТП е било 0,94 промила, тъй като за основа са използвани данните от опорочената химическа експертиза. Твърди се, че правилна е единствено допълнителната комплексна съдебно медицинска и химическа експертиза, която по данните, предоставени от подсъдимия и неговата майка за вида и количеството употребен алкохол е дала вярно заключение, че към момента на настъпване на ПТП алкохолът в кръвта на подсъдимия е бил 0,09 промила, като на това основание се претендира оправдаване по квалификацията за извършване на деянието в пияно съС.ие. Също така се иска намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода в размер от 3 до 5 години ефективно, както и намаляване на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.

В становище по жалбата на подсъдимия частните обвинители, чрез техните повереници, са изразили мнение за неоснователност на възраЖ.ята на защитата на подсъдимия относно липсата на надлежна сигнализация на първоначалното ПТП, като подчертават, че единствено нарушаването на правилата за двиЖ.е по пътищата от страна на подсъдимия е довело до настъпване на ПТП. Като неоснователно е посочено и възраЖ.ето, че полицейският автомобил е бил спрян на непозволено от закона място, предвид обстоятелството, че характера на задълЖ.ята на полицейските служители изисква те да спрат в непосредствена близост до мястото на катастрофиралия автомобил при първото ПТП. Изразяват несъгласие и с възраЖ.ята, че подсъдимият не е управлявал автомобила в пияно съС.ие, като посочват, че са налице достатъчно доказателства, потвърждаващи обвинителната теза.

Недоволство от присъдата изразяват и частните обвинители З., С. и Р.

Т.и, и П. К., които чрез поверениците си са подали в срок въззивна жалба, с която атакуват присъдата в санкционната й част. Оспорват размера на 3 налоЖ.те на подсъдимия К. наказания поради заниженост и претендират определяне на наказанието лишаване от свобода в максималния предвиден от закона размер от 15 години, а наказанието лишаване от право да управлява МПС да се увеличи на 8 години. Изтъкват високата обществена опасност на деянието и на дееца. Считат, че съдът е приел като смекчаващи вината обстоятелства такива, които не са налице, без да е отчетено в пълна степен наглото и безотговорно поведение на подсъдимия като водач на МПС.

В допълнение към въззивната жалба се изтъкват множеството нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата, допуснати от подсъдимия за стажа му като водач на МПС и наказани по административен ред, които не са допринесли за превъзпитанието му към спазване на ЗДвП. Посочено е, че единствено поведението му, изразяващо се в навлизане в завоя с лекия автомобил БМВ с превишена скорост, в пияно съС.ие, без съобразяване на пътната настилка, е причина за настъпването на ПТП и е в пряка причинна връзка със смъртта на Т.С. Т..

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят подсъдим се явява лично и с упълномощения защитник адвокат Д. Д..

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като в съдебните прения излага сходни доводи, че деянието не е извършено в пияно съС.ие, а пострадалия и неговия колега също са нарушили правилата за безопасност, с което са допринесли за настъпването на ПТП.

Излагат се съобраЖ.я, че първоинстанционният съд несправедлино е омаловажил и неглижирал нарушенията на ЗДвП, ППЗДвП и Инструкцията за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното двиЖ.е, допуснати от полицейските служители. Твърди се, че пуснатите светлини на полицейския автомобил, вместо да обезопасят района на първото ПТП, са допринесли за настъпването на второто произшествие, като са заслепили подсъдимия. Оспорват се две от експертизите, установяващи количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на вземане на кръвната проба и към момента на настъпване на ПТП. Твърди се, че недопускането на повторна химическа експертиза е довело до липса на яснота относно факта на употребата на алкохол от подсъдимия, доколкото са налице данни за порочност при изготвянето на първото заключение. Последното е посочено като основание за отпадане на по-тежката правна квалификация на 4 деянието – да е извършено в пияно съС.ие. Потвърдено е искането за намаляване размера на налоЖ.те наказания.

Възползвайки се от правото си на лична защита и последна дума, Г. К. моли за намаляване на наказанието, като изразява съжалението си за случилото се.

Представителят на Бургаска апелативна прокуратура пледира за потвърждаване на присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна.

Според прокурора въззивните жалби, както на подсъдимия и неговите защитници, така и на частния обвинител, са неоснователни. Изразява съгласие с първоинстанционния съд, че местопроизшествието по първото ПТП е било надлежно сигнализирано, въпреки че не са били използвани всички възможни средства за това, поради което правилно това обстоятелство не е отчетено като съпричиняване. Относно химическата експертиза прокурорът посочва, че няма данни за нарушения на Наредба № 1 от 2017г., както твърди защитата, поради което счита, че правилно е определена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Излага доводи, че налоЖ.те наказания са справедливи, при коректно отчитане на смекчаващите и едното отегчаващо вината обстоятелства. Според прокурора подсъдимият следва да бъде оправдан за извършено престъпление, чрез нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като загубата на контрол при управлението на МПС е резултат от високата му скорост на двиЖ.е в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Позовава се на практиката на ВКС, съгласно която загубата на контрол над автомобила е самостоятелно нарушение, само доколкото не е свързано с нарушение на режима на скоростта. Предлага изменение на присъдата, като подсъдимият бъде оправдан за извършено престъпление по чл.20, ал.1 от ЗДвП, което не следва да повлияе на размера на наказанието.

В съдебно заседание пред въззивния съд частните обвинители не се явяват, редовно призовани. Упълномощените от тях повереници, редовно призовани, също не се явяват. За тях се явява преупълномощеният адвокат В.

К. от АК–Бургас.

Адвокат К. поддържа подадената от частните обвинители жалба и допълнението към нея, както и становището по отношение на жалбата на подсъдимия. Обръща внимание на генералната превенция при престъпленията 5 по транспорта, особено в случаите на шофиране след употреба на алкохол.

Счита, че правилно е отчетено отегчаващото вината обстоятелство – извършените многобройни административни нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата, но на същото не е придадена необходимата тежест.

Намира, че неправилно съдът е приел изразеното съжаление от страна на подсъдимия за смекчаващо вината обстоятелство. Посочва се, че същото има само декларативен характер и не разкрива данни за поправяне или разкаяние.

Оспорва приетото от съда като смекчаващо вината обстоятелство, че пострадалият и неговият колега не са изпълнили всички законови изисквания за обезопасяване на мястото на ПТП. Повереникът се аргументира с липсата на доказателства местополоЖ.ето на патрулния автомобил и сигнализацията му да са допринесли подсъдимят да извърши престъплението. Моли за увеличаване на наказанието над средния размер към маскимума, предвиден в закона. Претендира разноски.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, излоЖ. във въззивните жалби и писмените допълнения към тях, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателите, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира двете въззивни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ.